Домашно насилие - Тема №2

Мила snowflake и моя е социопат... на мен тепърва ми предстои споразумението. Аз заради малките още съм с него, обаче ми е връчил споразумение, та да си знам че съм нищо за него...
Но няма как да си оставя дечицата в чужбина.

Стискам ти палци! И ако искаш ела в групата - имам много полезна информация, която бих искала да споделя. https://www.facebook.com/groups/759559110866003/requests/

Иначе, колко добре те разбирам...само миналите през това знаят какво е живот и развод със социопат!

Ад-нах се в групата.
Благодаря ти, и аз ти желая успех и те разбирам, и ме боли... Всичко нека да е наред за теб и децата. Ние бяхме в чужбина и при все че избягахме, откачалникът дойде дотук, за да пробва да ме купи с 5 шоколада...................Викнах полиция и затвори човката /макар и не веднага............/.

Здравейте, извинявам се ако поста не е за тази тема.
Развеждам се с БНД, от половин година не сме заедно и наскоро подадох документите за развод.Но все още ме е страх от него, той не зачита никакви граници , не спазва никакви уговорки.Напоследък дори не говорим.Виждаме се само когато взема и връща децата, но и тогава успява да ме обижда ,да ме избута да от вратата и да влезе вкъщи за да си вземе нещо.После аз с часове не мога да се успокоя получавам паник атаки и когато знам че ще дойде започвам да се страхувам от предния ден как ще мине срещата.Не отговарям на провокациите му .Той не се съобразява с нищо, не прави график или уговорки за децата, винаги звъни и идва след 10 минути, не се съобразява и интересува от нищо.
Напоследък единственото за което мисля е защо ме мрази толкова много и това ще приключи ли някога?
Сега малко факти:Бяхме заедно 15 години имам е 2 деца в основното училище.Децата живеят с мен той взема едното веднъж седмично да спи при него, другото дете не иска да ходи с него.Не помага финансово по никакъв начин, не се появява на никакви събития свързани с децата(винаги го осведомявам ).Тръгнах си след като ме преби пред децата(не ме удряше за първи път) .Четейки историите тук, моето положение не беше толкоз зле и фрапантно. Не ме е удрял често веднъж на няколко години и ако първият път беше само шамар , то всеки следващ беше по-зле, всеки път с повече злоба и омраза. А всеки ден..аз бях лошата, злобна , егоистична , лъжлива .Аз все преглъщах и се стараех да му покажа колко много греши в преценката си, как го обичам и подкрепям.Никога не успях, каквото и да правех, все не беше правилно и достъчно. Изчетох огромно количество статии докато проумея ,че вината не е само моя, да имам вина за да не се получава връзката ни, но не така се решават проблеми. И все пак още се питам колко ужасен човек, как съм успяла да го нараня толкова много, че да ме мрази така? Това ще свърши ли някога? Не говоря и не обсъждам с близки , защото е трудно да ме разберат. Само гледат с недоумение как може да съм стояла толкова дълго и защо не съм си тръгнала, като съм финансово независима. Сега отстрани и аз се питам същото , но когато си в ситуацията, нещата изглеждат различно. Имаме деца и няма как да прекратим изцяло общуването (сведено е до минимум, само размяна на децата). Страхувам се и от развода, още не е ясно какво точно ще иска БНД, но знам че ще използва случая да ме нарани още(което вече не мисля че е възможно).

Извинявам се за закъснелия отговор, но всичко съдя, че става въпрос за човек с нарцистично личностно разстройство. И да, те са точно такива.
И не мила, най-вероятно ти нямаш никаква вина! Просто от годините психотормоз си загубила представа за нормални човешки отношения...

Пиши ми на лични и заповядай в тези група: https://www.facebook.com/groups/759559110866003/

Здравейте. Реших да ви пиша, защото се разкъсвам от дилема. Мъжа до мен започна да се държи към мен доста агресивно. Не е имало бой, но се наслушах на доста крясъци, избухвания за всевъзможни поводи, все аз съм виновна за всяко нещо, епитетите с които ме е наричал са много грозни и не искам да ги изреждам. Имаше и удряне на стени, врати и подобни. Усещам, че вече ме е страх от него в някои моменти. Не винаги, защото има и моменти на разбирателство, но те вече станаха много по-малко от преди. Не знам какво мога и какво не мога да кажа. На нокти съм винаги да не засегна тема, която го ядосва. И всеки път за някакви незначителни поводи. Не е било за нещо сериозно. Смачках се тотално вече. Само че, аз се оказах в тази връзка в един период от живота си доста тежък и откъм други проблеми (не искам да споделям и тях), а отделно съм на заветните 37 (срещнах го късно след други неуспешни връзки). С него съм от няколко години, но проблемите рязко зачестиха в последните две години. Аз все таях надежди, че ще се оправи, ще се оженим и ще създадем семейство и ето ме днес в безисходица. Всеки ден си повтарям, че съм глупачка, която допусна много грешки и не си даде шанс да намери по-нормален мъж. Нямам деца, а искам да имам и знам, че съм почти изпуснала последния влак. В момента съм в страшно тежка дилема. Да родя от този човек, за да имам все пак дете или да го напусна и да се откажа от това да имам деца. Изпадам в депресивни състояния от около 6 месеца, защото осъзнавам колко лоша е ситуацията, в която се намирам. Знам, че не искам да отглеждам деца с този човек, а не храня илюзии, че ще срещна друг. Тоест изглежда, че съм обречена на нещастие. Не мога да реша какво да правя. Ако остана с него просто не си представям как ще живеем. Ще бъде кошмар, ако нещата са както в последно време.  А другия вариант е сама като куче цял живот. Да няма и с кой да се скараш...

За последната Анонимна.Това , че нямате деца е нещо много хубаво, не лошо.Децата ви свързват за много дълго и после раздялата не е така лесна, а делата за попечителство и използването на децата за да те тормози  , край няма да има.Много е вероятно депресията ти да се дължи основно на взаимоотношенията  ви.най-вероятно той успява да ти внуши, колко си смотана и как за нищо не ставаш , без него, как нямаш шанс за щастие защото ти е късно и никой нямa да те погледне.НИЩО вярно няма в това, просто манипулация с която те държи.Ако се решиш на раздяла, току виж ти се върне самочувствието и усмивката.
По темата с дете, ако можеш  и искаш да отгледаш дете сама, първо си тръгни от тази връзка и после ползвай донор за целта.Няма да си първата нито ще си прецедент.
Не си престаряла и не ти е  късно за нищо. Какво да кажат тези който се развеждат на 37 и са с малки деца.Те в каква депресия и отчаяние да изпаднат, че нямат шанс за щастие (щото са стари и с деца). Всичко е само в главата ни
Не знам къде си, но помисли и за няколко сеанса с добър психолог(ако имаш възможност)

Нищо не те свързва с него, напусни.Не дай си боже имаш някакъв проблем в бъдеще, не може да разчиташ на него.Щом е неуравновесен сега, това ще се засили, ако имаш и дете.Не ти трябват безсънни нощи и да си пъдар цял живот.Аз сбърках така , много отдавна.Някой ден ще разкажа историята си, още нямам сили .Съветвам те да споделиш с близък.
Дете може да си отгледаш и сама.И мъжете не са свършили.   

Здравейте в момента съм в развод лятото ще е делото.Бяхме заедно 17г имаме 2 деца...с времето този човек стана неузнаваем. И чак преди няколко месеца съвсем случайно попаднах на една статия и открих,че той е нарцисист толкова напълно съвпадащи описанието. Този човек не може да обича друг освен себе си...не общува, не уважава,  не споделя, крие всичко, лъже,  използва  и тн и тн...слава богу физически тормоз не е имало, но психически да. Чувствах се грозна, глупава, необичана,  неуважавана също така и близките ми приятелите ми е децата...

Анонимна, колкото по-скоро си тръгнеш, толкова по-добре за теб. Насилниците не се променят, само по-зле стават ! Не раждай от него, после няма отърване !

iana28 - поздравления за решението, което си взела !

Анонимен, представяш ли си как би се чувствало едно безпомощно дете с такъв баща?
Не си мисли, че си изпуснала последния влак.
Аз забременях на 37 и родих на 38.
Все още имаш време, но не е много и не можеш да си позволиш да го пилееш, като отлагаш раздялата.
Щом до сега не сте създали дете, защо си милсиш, че оставайки с този мъж, ще родиш дете?

Здравейте, пак аз анонимна на 37. Благодаря за коментарите. need_to_vent, благодаря за окуражителните думи. Аз наистина нямам вече никакво самочуствие. Забравила съм как да общувам с мъжете, дори и само на приятелско ниво. Аз придобих страх, че ако го напусна ще попадна на още по-лош човек, който може и да ме бие. Само това ми се върти из главата, че и по-зле може да е.
miss piggy ние нямаме деца, защото както казах аз го срещах късно след други неуспешни връзки и даже той спомена дете още преди аз да го помисля, но аз имах резерви, защото имах други проблеми от личен характер (както споменах в предния пост), а и все имах едно наум за него. Таях някакви смешни надежди до преди около година, че ще се появи друг (наистина смешни, защото не знам къде точно съм си мислела, че ще се появи този друг). Но смелост да го оставя не събрах. Страх ме беше да остана сама, защото аз и приятели нямам много вече, всички са женени с деца и ме гледат като прокажена вече от едно известно време насам, защото само аз не съм женена с деца. Даже има разведени сред тях, но за тях казват може, защото поне е била омъжена. И така станах на 37, той е малко по-млад от мен, но не помага, че все ми казва, че съм вече престаряла и ако искам дете трябва да раждам вече от него и да престана да се мотам. Това ме кара да се чувствам на 237 години поне и нещо в мен се свива като си помисля, че той ми е последен шанс. За друг мъж ми се струва, че е вече много късно, защото аз просто не мисля, че мога да имам доверие на мъж вече. Ще ми трябват години да намеря друг и да му имам доверие. А може и никога да не се появи такъв.
Идеята за донор е много хубава, благодаря за нея. Но не знам как би станало това, защото съм с много малка заплата в моята работа. Не виждам как бих издържала дете с нея сама. Ще гладуваме. Това е може би и причината да стоя с мъжа. Той финансово ми помага. А и си казвам, ако той е последния ми влак, май ще трябва искам не искам да го хвана и да остана на него. Имам предвид за дете.
Като цяло това ми е най-ужасната мисъл, че съм обречена на нещастие и в двата случая и това е. Главата ми не може да измисли вариант, в който всичко да се нареди. Като обречена съм на този мъж.
В други моменти пък си казвам, че просто трябва да се откажа и че няма да имам дете, защото явно не ми е писано да срещна подходящ човек и ще си остана сама и трябва да се радвам на живота дори и да си остана сама, но поне никой няма да ме тормози.

Отговарям на последното ти изречение: никак не е малко, ами даже е безценно никой да не те тормози. Прибираш се вкъщи - няма страх, има спокойствие !!!

За себе си мога да кажа, че предпочитам да съм сама, отколкото с кофти мъж. Бащата на детето ми е невероятен темерут и егоист и детето ми страда от това. Страдам и аз заради нея.

Анонимна, всички тези страхове(как ще си сама и няма да намериш друг по добър партньор ) са ти втълпявани от него с цел да те задържи.Токова пъти са ти казвани , че са се превърнали в истина,но НЕ са ,това е само в главата ти.Ако събереш смелост да си тръгнеш, те чака само по-добър и спокоен живот с много повече усмивки и самочувствие.Как знам , от грочив опит, както знам и колко трудно е да повярваш в себе си и да прекратиш връзката. Подозирам, че ако направиш такъв опит, мъжът няма да те пусне лесно.Ще започне с обещания , молби, извинениния и ще е толкова убедителен , че като нищо че му се повярващ, само за да се убедиш след няколко месеца , че всичко е било лъжа.Ако му устоиш на чара, пък ще се почне с нападки , убиди и заплахи и ше си най-лошата и недостойна жена на света.
Пожелават ти смелост и каквото и решение да вземеш да е най-доброто за теб .Помни , че винаги може да промениш решението си,повечето грешки в живота ни са поправими.
 

Здравей, имах такава връзка, бях на 36 и се разделихме точно тогава, когато бях изнемощяла от проблеми- гарантирам, че в момента, в който ти се нуждаеш от него той ще избяга пръв. Гарантирам. Затова, по - добре е ти да тръгнеш първа.Стоях сама и след година ми се случиха най - красивите неща, закоито съм мечтала. Горе главата, колкото повече стоиш при него, толкова по - -дълго ще агонизираш безсмислено