
ама то защото Ида вече втори ден е без Т

а и днес тя се събуди в прекрасно настроение, усмихната и добричка, сега прави физиономии на Йосеф и той умира да й се хили

Утро, аз рисувам, макар и да съм позагубила навика
А рисунката с човечетата е от детската градина. Миналата седмица, ей така, между другото, ми казаха "ама ти знаеш ли, че Ида рисува човечета?" и аз
имах представа, че вече рисува кръгче с очички (обикновено три) и устичка и разни чертички наоколо, та ги накарах га ми ги издирят и останах очарована, особено от интерпретацията й кой кой е, някак наистина прекалено смислено ми се струва за нейната възраст
за това и сме ялепнали на челно място на "изложбата" в детската стая (от градината се е научила, че хубавите рисунки се слагат на изложба, там си имат едни коркови табла, и като й кажеш, че нещо е за изложбата ела да видиш какво старание влага, като вчерашните ни колажчета)усмихнат ден от нас

беше ми хубавооооо да кърмя 
...

Довечера ще накарам нашия татко да запали камината, че ми дотегна тая зима. Но пък с настъпването на пролетта и лятото идва края на учебната година и ми действа много депресиращо осъзнаването колко бързо минава времето. От клас в клас.....
но пък свекърва ми намина (живее на долния етаж) и ми вика "по Гала до сега имаше за кърменето, много интерено. жената, която беше кърмила детето си до 2ги2м. представяш ли си! (възмутено) все едно ти да кърмиш сега Ида
и наистина казаха, че не се давало вода до 6м!" явно беше шокирана и от дългото къремне и от това, че наистина видиш ли съм била права, като не съм давала вода (не че Йоси я иска де). парирах я, че имам познати, които кърмят все още децата си, които са колкото Ида + още едно бебе (визирах Нана и Диданка) и тя съвсем се оцъкли 
Подивях и го изхвърлих от вкъщи... Казах му, че елементарното възпитание изисква като ще обвиняваш някого в педофилия, поне да не му се намираш в къщата и да ходи да вика социалните
Мъжът ми проблея две-три нечленоразделни нещица и с това се приклЮчи историята
)

! Браво и на всички останали, които вървят по идиния път
!
.
.
Няма успокояване - ни с гушкане, ни с люшкане, ни с обясняване.... Накрая нервите ми не издържат и й се скарвам. Едва тогава млъква. А аз се втурвам да се обличам. Имам по 5 минути сутрин да се приготвя за работа.... Направо не смея да се надявам на чудо да й хареса с яслата. Подготвям се за рев и там.
Егати ревливото и криво дете значи....