Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 430 114
  • 3 523
  •   1
Отговори
# 3 495
  • Мнения: 1 939
Да, за съжаление има го този момент с приятелите. Хората или отбягват темата за починалия, за да не ни разстройват, или ако тръгнем да споделяме не знаят как да реагират. А други просто не искат натоварващи теми като смърт и скръб и ако постоянно се оплакваме и скърбим, постепенно се дистанцират от нас. Последните за мен не са истински приятели.

# 3 496
  • Мнения: 84
Здравейте , макар да минаха четири години , липсата , тъгата , болката ...се усещат много повече....Предпразничното настроение на всички ме дразни , натъжава , вбесява дори.....Поредна година не украсявам в къщи , макар децата да ме питат...знам че нямам право да ги лишавам , но.......това е ....Иска ми се да проспа поредните празници и да се събудя около средата на Януари...

# 3 497
  • София
  • Мнения: 9 593
Ако децата живят с Вас, не ги лишавайте от тази радост.
Аз нямам проблем с празничното настроение на другите, даже и аз бих имала, стига да не съм толкова безкрайно изморена от всички товари и отговорности, които нямат край да му се не знае. Чакам почивните дни с надежда да поема въздух.

# 3 498
  • Варна
  • Мнения: 4 069
Ние също украсяваме, основно заради малкия, който още вярва в дядо Коледа. Минаха доста години, искам да гледаме напред, без да забравяме. Имаше преди време 1 картинка тук как болката не намалява, а ние трябва да я надрастнем, това искам да им покажа.

# 3 499
  • София
  • Мнения: 20 410
И ние украсяваме заради малката, синът вече е голям. Той и не говори де за това.
Ена като се ядосва и ссмо казва, искам да умра да си ида при тати. Отдрлно го припознава в китки, в разни случки. За минали животи говори само.

# 3 500
  • Мнения: 4 552
Сънувам го рядко. Последният път много се натъжих. Уж че той  живее някъде другаде и съм отишла за малко там. Стои отдалечен, мълчи, гледа строго и отчуждено. В стаята му има спалня, погледнах- нямаше постлани чаршафи за мен, само от неговата страна имаше. Стана ми много мъчно, почувствах се отхвърлена.
Тези празници са ми тежки. Започваха с неговия рожден ден. В края им е датата на смъртта му.

# 3 501
  • София
  • Мнения: 20 410
Прегръщам те.
Напротив, все още не е дошло времето да се присъединиш към него.
Аз отдавна не съм го сънувала.

# 3 502
  • Мнения: 190
Най - тъжната Коледа ни очаква.. и още по-тъжна Нова година. Рожденият му ден беше на 31-ви декември, за първи път от 27 години няма да го поздравя..да го прегърна и целуна.

# 3 503
  • Бургас
  • Мнения: 406
Да, по празниците е най тежко, и никога няма да е същото уви. За първа година сложих лампички да светкат, защото Той много обичаше коледните светлини и почуствах че би искал. Всяка вечер си казвам че ги паля за него Confused
Прегръдки за всички и спокойни празници!

# 3 504
  • Мнения: 6
За трета поредна година ще съм без него по празниците!
Липсата е все по- осъзната,болката е по-силна.Не мога и не искам да продължа живота си.Моите празници свършиха.
Дните са безкрайно дълги и сиви,мрачни.
Нощите-безсънни.Как да посрещна децата си,как да подредя маса,как да се усмихна?!Не мога!Толкова е тежко!

# 3 505
  • Мнения: 4 552
Вчера почина съпругът на братовчедка ми. Бях там. Върна ме 3 години назад, по същото време, смърт по Коледа.
Сдухах се.

# 3 506
  • Мнения: X
ra2, съболезнования ...
Единствената утеха е, че вече не ги боли и не се мъчат, защото финалът за тях (болните от рак) е нечовешки ад.
Няма да ви пожелавам весели празници, защото ще звучи нелепо точно в тази тема, а да сме живи и здрави и да се опитваме да се справяме, колкото и да е трудно. Те със сигурност не биха искали да потъваме без тях, а да продължим напред.

# 3 507
  • София
  • Мнения: 20 410
Съболезнования 🙏леко да му е на него.
Здрави да сме само да.

# 3 508
  • Мнения: 47
Първа Коледа без моя човек... През цялото време на подготовката сякаш го виждах и чувах - как ми носи кисело зеле за сармите, как застава до масата и пита кой какво ще пие, после налива и казва "наздраве"! И ми беше едно смесено - хем мило, хем тъжно... Любимите ни са винаги с нас! Честито Рождество!

# 3 509
  • Мнения: 132
Вчера навърших 57, от които 6+ без нея. Децата пораснаха,  напускат семейното гнездо (синчето и той е на път). Живота ги разпилява по белия свят. Събрахме се за празниците, но вече си тръгват. Научих се да не страдам, когато ги изпращам на летището. Мисля за следващите пъти, когато ще ги посрещам. След многото шум и глъч и пълните маси, след многото мили на сърцето ми хора, довечера ще съм сам.
Тази сутрин дойде в съня ми. Скоро не ме е посещавала. Беше в бяло - бели боти, бяла пола и бяла риза на тънко розово райе. Беше толкова реално, макар и в налудничав сюжет. Бях се прехвърлил през балкона, в кухнята на съседите и тарашувах (?!? ). Накрая намерих корнишон и го взех. Чух входната врата да се отваря и през матираното стъкло на кухнята се появи силует. Знаех че е тя, но и тя усети, че има някой и се уплаши. Отворих вратата, показвайки корнишончето и казах "Не се плаши, аз съм". Усмихна ми се.... и се събудих.
На всички тук пожелавам мир в душите. Светът в който живеем е сложен, изпитанията понякога твърде тежки, а съдбата често несправедлива. Нека имаме вяра, колкото и да е трудно! Бъдете здрави!

Общи условия

Активация на акаунт