Здравейте, моля за мнение. Възможно ли да се получи родителски отчуждение, но то да се прави от родителя, с който детето не живее към родителя, с когото детето живее? Благодаря ви.
- Публикувана: 30 ян. 2026, 19:55 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2026, 22:56 ч.
Родителско отчуждение
Пример - детето живее при майката. Бащата, неотглеждащият родител, настройва детето против майка му. Цел - да вземе той родителските права, но като излезе, че самото дете желае да отиде при него. Иначе много често другият не желае той да отглежда детето, а само да не плаща издръжка. И да тормози другия с едни такива отношения на скандали и противоборства най-вече.
Не е така. Винаги има целенасочени действия на единия от родителите върху детето, за да го настрои срещу другия родител. Ето ВКС как се произнася по въпроса:
Този т нар. синдром, не е просто конфликт между родителите или временно отдръпване на детето - това е системно и целенасочено отчуждаване от страна на единия родител, което пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано от двамата родители и да има пълноценни лични отношения с всеки от тях.
В настоящия случай, въззивният съд е констатирал, че е налице синдром на родителско отчуждение и че това е процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката с другия родител, докато чувствата на детето станат противоречиви на тези, които трябва да се очакват. Съгласно приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, особено уязвими са децата между три и десет години, защото в тази възраст не могат да различават критично и да тълкуват несъответствието между това, което сами възприемат, и това което им се казва или разказва. Поради възприемането от детето на бащата като враг, последният въобще не е могъл да осъществява режима на лични отношения.
И т.н.
Този т нар. синдром, не е просто конфликт между родителите или временно отдръпване на детето - това е системно и целенасочено отчуждаване от страна на единия родител, което пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано от двамата родители и да има пълноценни лични отношения с всеки от тях.
В настоящия случай, въззивният съд е констатирал, че е налице синдром на родителско отчуждение и че това е процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на връзката с другия родител, докато чувствата на детето станат противоречиви на тези, които трябва да се очакват. Съгласно приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, особено уязвими са децата между три и десет години, защото в тази възраст не могат да различават критично и да тълкуват несъответствието между това, което сами възприемат, и това което им се казва или разказва. Поради възприемането от детето на бащата като враг, последният въобще не е могъл да осъществява режима на лични отношения.
И т.н.
Да, Аида. Така е на теория.
Имах предвид, че може да има отчуждаване обаче и без да има каквито и да е действия от другия родител.
А може и двамата да го настройват и да се отдръпне и от двамата.
Има случаи, когато баби и дядовци настройват децата срещу родителите
Колкото хора, толкова и съдби.
Имах предвид, че може да има отчуждаване обаче и без да има каквито и да е действия от другия родител.
А може и двамата да го настройват и да се отдръпне и от двамата.
Има случаи, когато баби и дядовци настройват децата срещу родителите
Колкото хора, толкова и съдби.
Да, стига авторката да е сигурна, че има такова влияние.
По-скоро се притеснява, че бащата на детето умишлено демонстрира пренебрежение към нея, за да подрони авторитета ѝ пред детето и така да го отчужди. Детето обаче може да се държи така и без никой да му влияе, на авторката пък може само да ѝ се струва, че бившия ѝ се държи пренебрежително към нея и въобще хипотези колкото искаш.