Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 140
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 405 6 дек. 2013, 11:57 ч.

Мнения: 1 226

Teriyaki

+1
Адът, през който минаваме, няма как да се спести. И аз установих, че бях доста по-уравновесена ако не ходя често на гробищата и не гледам снимки... полека лека трябва да се обърнем към новия си живот, защото стария няма как да си го върнем! А да живеем в миналото е много болезнено и не прави услуга на никого, особено на децата. Говорим понякога с малката за баща й, но винаги се опитвам да говоря за положителните и весели неща, въпреки, че тя страда доста на моменти от липсата му....
Преди години се чудех, как може жените минали през същата ужасна съдба след време да са спокойни и не толкова емоционални.... еми сега вече знам... просто с времето и новите неща в живота човек се научава да приоритизира и фокусира върху ежедневните и важни за бъдещето въпроси и да влага усилия и емоции вече в тях, а на миналото с нашите момчета гледаш като на изживяна приказка, но затворена страница...
Не ме разбирайте погрешно - спомените са страхотни, като същевременно много боли да се връщам към тях, но не можем да живеем в паралелен свят - рано или късно погледът трябва да се отправи към бъдещето, където е не само нашия, но живота на нашите деца.
П.С. Децата усещат всичко и могат да ни изненадат с помъдряването си. Моята дъщеря преди няколко дни заяви, че много се притеснява да не ми се случи нещо лошо... Е, аз ще дам всичко от себе си да запазя физическото и психическото си здраве, за да й осигуря в максимална степен комфорта, че има родител на когото да се опре, пък бил той и само 1 bouquet

# 406 6 дек. 2013, 13:55 ч.

Мнения: 1 532

Drozi поста ти ме накара да се замисля много. Само спомените ще ни отвеждат назад във времето и ще си спомняме хубавите неща с нашите момчета. Но трябва да бъдем силни заради нашите деца, на които сме им нужни психически и физически здрави.
Ето например на мен хич не ми е до украси и елхи, но заради малката преди две вечери окрасихме дома си. Виждах как очичките и сияят от радост и вълнение. Оставих я тя сама да украси елхата. Сложихме и лампички. Въпреки болката ми детето трябва да се чувства щастливо. Всяка от нас трябва да направи усилия, децата ни да се чувстват щастливи.

пп. А на моето момче в Коледната нощ, ще му кажа че много го обичам и винаги ще го обичам, и ще направя всичко по силите си, за да отгледам нашето момиченце, което създадохме с много любов smile3518

# 407 6 дек. 2013, 14:09 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Drozi , благодаря ти. bouquet

Помогна ми да вникна по-надълбоко в някои неща, да се замисля. Права си, много си права...

# 408 6 дек. 2013, 14:33 ч.

Мнения: 1 226

момичета
Страдайте, дайте си време - болката ще намалява с времето Peace

# 409 6 дек. 2013, 14:54 ч.

Мнения: 183

Разликата между моето дете и вашите е, че то никога не видя баща си, но поне няма да преживява тази мъка от загубата му.
Да си призная, не знам кое от двете е по-лошо, защото някак си не мога да преживея факта, че Господ не им позволи да се видят един друг. Вътрешно вярвам, че децата виждат повече от нас, това, което ние не можем да видим или чуем, надявам се малкия да го вижда, защото има много моменти когато гледа нанякъде - в ъгъла на стаята или в тавана и се смее без видима причина Simple Smile

Вярвам, че той ни гледа и му се радва от там, където е!

# 410 6 дек. 2013, 15:24 ч.

Мнения: 1 226

Цитат на: girlinblue182 в пт, 06 дек 2013, 14:54

Вярвам, че той ни гледа и му се радва от там, където е!

За голямо мое съжаление не си права. И при мен съпругът ми не доживя да види детето ни, и аз като теб разсъждавах, че малкото няма да страда толкова, ако не са се виждали въобще, но... животът ме опроверга. Особено като поотраснат и помъдряват и започнат да си задават въпроси ... Sad

# 411 7 дек. 2013, 01:39 ч.

Мнения: 183

Дрози, сигурна съм, че ще задава въпроси, че ще му е тежко, че другите си имат татко, а той не, но обичта не се насажда в сърцето Sad

Ще му липсва това, че го няма, но няма как да изпитва обичта, която ние сме изпитвали към тях. А и самата трагедия, поне това му е спестено. Този миг е много страшен, малкия "присъстваше" на събитията косвено, нероден Петко. Знам, че тогавашното ми състояние му се отразяваше, но нямаше как да го избегна. 10 дена преди това го усетихме как ритна, а когато почина съпругът ми, не спря да ме рита в продължение на 2 дни, някак безспирно.
Не знам, не искам да мисля, по-лесно е да не мислиш в дългосрочен план, защото какво си мислехме ние, а то какво се случи ... Cry

# 412 7 дек. 2013, 20:47 ч.

Мнения: 22

Днес моя мъж щеше да стане на 36год.Но той завинаги ще си остане на 35.
Толкова много ми липсва и толкова много много го обичам. Дано душицата му почива в мир.
Обичам те любов моя и ще те обичам до края на живота си.ОБИЧАМ ТЕ.ПОКЛОН.
smile3518

# 413 9 дек. 2013, 18:39 ч.

Мнения: 19

Много преди да ми се случи този ужас, аз бях убедена вътрешно, че няма ненаказано щастие, щастието в този живот се заплаща. За голямо мое нещастие - оказах се права. Също както по-вечето от вас ние живеехме в приказка за любовта и пълното допълване. Борихме се заедно за едно по-добро утре, за един по-добър и спокоен живот за нашите деца. Ноооооооооооооооооооооооо всичко отиде по дяволите. НЕГО ГО НЯМА, а аз съм тук само физически.

# 414 11 дек. 2013, 08:32 ч.

Мнения: 51

Здравейте,момичета !Започнах да Ви чета малко след моята лична трагедия,но сега се осмелих да пиша....Загубих съпруга си на 13 юли само за 24 часа......Понякога завиждах на Мари,че толкова време е със своя съпруг в неговата болест...А аз не успях даже и глътка вода да му дам...На 13 стават пет месеца и аз не искам да празнувам празниците,които наближават.Питам се,дали болката ще намалее някога...И сама си отговарям-не.Синовете са ни големи и търся утеха в тях, а на тях толкова много им липсва...

# 415 11 дек. 2013, 08:56 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Здравей, Сети и моите съболезнования. Sad

Много често откакто го изгубих си задавам въпроса кога е по-тежко? Когато си отиде изведнъж или когато гасне бавно. Не мога да си отговоря.

Вчера мина инкасаторката, която ни записва водомерите. С черно шалче. И плаче. Мъжът и си отишъл само преди десет дни. От тромб. Ей така изведнъж. Като попарена съм. На годините на моят мъж.

Какво става?

Все повече ставаме... Все повече вдовици и дечица полусираци... smile3518

# 416 11 дек. 2013, 09:40 ч.

Мнения: 51

Мари,благодаря ти! И аз знам,че всякак е много трудно,болен,от катастрофа,,млад,стар...Сега се замислих и за младите майчета от предните постове. Големият ми син е на 24,а малкият на 19, а техните дечица са толкова малки!Това е най-лошото и всякак е много трудно!Започвам да чета стиховете ти и заплаквам....Сега в този сняг и на гроба не можем да ходим.Извинете,че пиша объркано.Моите съболезнования към всички Ви !

# 417 11 дек. 2013, 09:54 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Аз посредством стиховете разтоварвам. Много са тежки, защото изразяват мислите и чувствата ми на момента.
Но след това ми е с една идея по-леко.

Да, нашите деца са порастнали и сме някак по-добре. На майчетата с малки деца им е далеч по-трудно.

На гроба ходим, когато можем...Зимата наистина е трудно с тези снегове, но пък те няма да ни се разсърдят. Аз в къщи имам една свещичка и от време на време я паля. Тогава сякаш и той си е у дома и ми е някак по-спокойно...

И аз пиша объркано, но май ни е простено. Rolling Eyes

# 418 11 дек. 2013, 14:15 ч.

Мнения: 183

Днес се навършват 10 месеца без моето момче! Cry

Сети, не знам кое е по-зле...
Мари, именно от тромб си отиде и моят съпруг, само на 32... Целуна ме за лека нощ, легна си, след няма два часа направи гърч, дойде линейка, но нищо, не успяха да го спасят, отиде си за секунди, изниза се като песъчинка през пръстите ми Cry

Онази вечер си правих равносметка на изминалата година, след като той почина... Ако не се беше родил синът ни, тя щеше да е напълно празна за мен, изминала в нищото, стоя си на дата 11.02.13 и не мърдам от там.
Това, което осъзнах е, че аз съм 27 годишна вдовица, но преди всичко майка на 5 месечно момченце! Знам, че ще ми е трудно, дори с цената на моя собствен живот, но трябва да продължа заради него, той е всичко за мен, обичaм го толкова много, че на моменти имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне.
Дали баща му ми липсва, безкрайно много! Той бе любовта на живота ми и някак знам, че друга такава любов никога няма да има. Благодаря ня Господ, че ме запази през бременността ми и въпреки шока родих здраво момченце!
А моето момче ще остане завинаги в сърцето ми и в очите на детето ни!
Дрози, може ли един въпрос? Кога и как обясни на детеро ви кой е татко му и къде е? Вкъщи снимката му стои в рамка, понякога показвам на малкия, че това е тати, но не знам как да го направя. Ще ми се да знае кой е човека от снимката, а не някой ден да попита кой е това. Не знам... Sad

Последна редакция: ср, 11 дек 2013, 14:23 от girlinblue182

# 419 11 дек. 2013, 14:21 ч.

Мнения: 51

Сега,като чета темата на зад си мисля,че и аз съм минала през няколко етапа само за тези пет месеца.В първите няколко дни му бях обидена,че ни остави така наред с преживяната болка.През следващите 20-30 дни исках и аз при него......Два месеца след смъртта му се наложи да се оперирам-тогава пък бях егоистка и мислих за себе си.Сега се възстановявам и мисля само за момчетата.Толкова много говореше за тях,за приятелките им,за бъдещите сватби...С тях той се държеше като приятел.А най-много мечтае за детска люлка в градината...Е,казах неща,които не бях споменала на никого,мъничко ми олекна...

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Консултации с адвокат

Помощ при компютърни проблеми или повреди на домакински уреди

Каква раница за първокласник? Тема №3

Причина:

Причина: