Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 420 846
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 360
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Нашето дете е вече мъж. Докато беше жив баща му не вземахме детски, защото били сме надвишавали. После той порастна. Нищо. Да ми е жив и здрав.

# 361
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Нашето дете е вече мъж. Докато беше жив баща му не вземахме детски, защото били сме надвишавали. После той порастна. Нищо. Да ми е жив и здрав.
Мари, и аз за моята малка кокона не съм взимала детски. Докато беше жив мъжът ми, надвишавахме. Той като почина, все още се гледаше дохода година назад.После взимах една година, докато ми се смяташе майчинството. Когато зарочнах работа обаче, три години детски не видях. Едва тази година с промяната в закона, успях да се вредя. Който му предстои да подава, да ви кажа необходимите документи.
1. Декларация
2. Удостоверение за наследници
3. Удостоверение за семейно положение от Общината
4. Акт за раждане за справка
5. Копие от смъртен акт
6. Служебна бележка от училище или ДГ
8. Бележка от ЛЛ на детето за имунизациите

# 362
  • Мнения: 22
 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518
Всичко в мен се срина,
всичко,което заедно с теб изградих.
Има ли смисъл щом не си до мен
да продължа да дишам в този ден?

Денят светъл за миг почерня,
когато душата ми бездушното ти тяло видя.
В мен нещо се прекърши,
в мен живота свърши.

Две сълзи се отрониха от очите ми тъжни,
две сълзи горещи и безмълвни.
Тя ми отне любовта,
тя известна под името „смъртта”.

Иска ми се да върна времето назад
и да предотвратя целия този ад.
Но уви желанието ми не може да се осъществи,
сърцето мое вечно ще скърби.

 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518
ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ МОЯ И МНОГО МНОГО МИ ЛИПСВАШ.

# 363
  • UK
  • Мнения: 783
..
ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ МОЯ И МНОГО МНОГО МИ ЛИПСВАШ.

 Cry бъди силна мила. И аз съм вдовица, на 30г съм, с малки деца..
В началото след трагичната му смърт бях по-силна, после се разпаднах.
Сега събирам късчета от себе си..

# 364
  • Мнения: 1 532
Ужасно тежко е   smile3518  как ще се живее незнам... smile3518  много ми липсваш миличък мой.........

# 365
  • UK
  • Мнения: 783
Ужасно тежко е   smile3518  как ще се живее незнам... smile3518  много ми липсваш миличък мой.........

Съсредоточи се върху отглеждането на Антония. Аз гледам да не се обграждам със спомени. В началото спях прегърнала дрехите му. Сега избягвам да гледам снимки освен ако не съм в момент на ''слабост'' тогава си поплаквам.. миналото няма да се върне, а бъдещето е в наши ръце.

Има ли някакви хубави материали за четене, може би книга? Нищо не съм чела до сега за жени преживели загуба. Ние всички сме за психолог май  Rolling Eyes

# 366
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Скрит текст:
smile3518

# 367
  • Мнения: 22
 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518
Не мога да спра да плача много ми липсва направо не издържам без него  не сме се делили постояно заедно а сега сама не точно сама защото имам 2 прекрасни деца който една частица от него като ги погледна в очите все едно неговите очи виждам и двете деца са му копия а очите направо неговите.
Мъката е толкова голяма че незнам как ще издържа други ден на 5 ще станат два месежа от както почина а аз немога да го повярвам все си мисля че ще се прибере и ще се провикне душе какво правиш.Ама няма няма няма да си дойде и никога няма да го видя повече и това ме побърква.
 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518
Почивай в мир моя любов ОБИЧАМ ТЕ МНОГО.
 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518

# 368
  • Мнения: 22
Днес стават 2 месеца от както почина най обичния за мен човек моя съпруг. smile3518
Много те обичам любов моя и много много ми липсваш. smile3518
Почивай в мир съкровище. smile3518

Безсилна бях да ти помогна,
безсилна съм в скръбта.
Но какво е човешката сила
пред приумиците на смъртта.

Не се изплаква мъката със сълзи,
когато плача повече боли.
и все по-безнадеждни стават дните,
че никога не ще се върнеш ти.

Кой може да повярва в тишината,
която казва, че си мъртъв ти?
Би трябвало да духа черен вятър
и черен дъжд над всичко да вали.

Очите си изгледах да те чакам,
но ти не идваш мили мой.
И всеки ден горчиво плача
и не намирам нито миг покой.

Защо отиде ти, любими, да спиш в черната земя?
Защо остави ме самичка да се скитам по света?

ОБИЧАМ ТЕ ЛЮБОВ МОЯ
  smile3518 smile3518 smile3518 smile3518 smile3518

# 369
  • Мнения: 506
nadenceto6640
Тежко е да загубиш човек който си обичала но вярвай че той е пак с теб независимо че се намира в друг свят-светът на мъртвите.

# 370
  • UK
  • Мнения: 783
Няма преживяване nadenceto6640... аз живея със спомените. 3 години минаха, а още си представям как той си идва след работа и децата скачат да го прегръщат  Confused
Малката ми дъщеря много прилича на баща си и лицето му е пред мен винаги. Аз приемам тази прилика като подарък от Господ.

# 371
  • Луната ни пази
  • Мнения: 3 008
Няма преживяване nadenceto6640... аз живея със спомените. 3 години минаха, а още си представям как той си идва след работа и децата скачат да го прегръщат  Confused
Малката ми дъщеря много прилича на баща си и лицето му е пред мен винаги. Аз приемам тази прилика като подарък от Господ.
Права си, наистина няма преживяване. При мен минаха 5 години, болката позатихва, но... до там. Спомените, очакването остават.

Последна редакция: ср, 06 ное 2013, 20:13 от Shagya

# 372
  • Мнения: 1 532
И нашата дъщеря е копие на баща си, все едно гледам него......Изминаха 6 месеца без моя любим и болката е огромна  smile3518 Спомени след спомени ме връхлитат всяка минута, очите ми се пълнят със сълзи непрекъснато...., сърцето ме боли....., незнам.......гаден живот  smile3518

# 373
  • Мнения: 183
Здравейте!
Чета и виждам как всяка моя неизречена дума е същата като вашите изписани  Cry
На 11.11 ще се навършат 9 месеца без моето момче, болката е същата, само шока отмина.
Сега усещам как ми е трудно да съм пълноценна майка, искам да дам всичко на синът ни, но няма как да го направя Sad Онази вечер сънуваше нещо, плачеше на сън, а аз не можех да го събудя, толкова се уплаших. Спомних си как крещях името на мъжът ми преди девет месеца, а той не ме чуваше и не реагираше.  Cry Cry Cry
Малкият толкова прилича на баща си. На моменти, когато ме погледне, сякаш виждам него, хем ми става едно хубаво, хем тръпки ме побиват.
Всеки ден се моля на Господ да ми го върне, живея в една заблуда, че ще си дойде Sad
А дъждовните дни, мразя ги... Преди ги обичах, сгушени двамата вкъщи, сега мисълта ми е той къде е, а къде трябваше да бъде  Cry
Поне да беше видял очите на детенцето ни, поне този шанс да му беше даде, но уви...  Cry
Аз се обърнах към психолог, не е срамно! Преди да родя изпаднах съвсем в дупка. Тогава се свързах с една госпожа, която поне ме изслуша, близките го правят, но се натъжават и ми става още по-тежко.

# 374
  • Мнения: 22
Всички ми казват с времето ще се оправиш ,времето лекува..... след като изгубих момчето си се чувствам много ,много по - зле.Има дни в които се примирявах със съдбата си и си казвах ,че заради децата ТРЯБВА да продължа.Сега нямам такива дни .Плача непрекъснато всичко ми е безразлично,просто губя пътя...А са минали само 2 месеца и 5 дни а за напред не виждам живота си без него.Много ми липсва  smile3518 smile3518 smile3518 smile3518

Общи условия

Активация на акаунт