Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 421 168
  • 3 446
  •   1
Отговори
# 390
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Извини ме, Четирилистна детелина, че се намесвам във вашия "диалог", но все пак това е темата за вдовци и вдовици. Не мисля, че е попитала нещо лошо. Нормално е да върже нещата по този начин след като пишеш тук. Peace

# 391
  • Мнения: 1 384
Marry Djane

Ти от кога си вдовица ?
Не съм вдовица бащата на детето ми не е починал но загубих познат който бе част от живота ми и стига си се бъркала в мъката и си ровичкала нямаш това право.

Ти един път се представяш за вдовица ,един път за самотна мама , друг път за обвързана не можахме да разберем каква си за това питам.
Момичета извинете за спама

# 392
  • Мнения: 506
Добре няма да пиша тук то където и да пиша съм подложена на нападки Sad
Починалият човек ми е само познат а със бащата на детето ми всичко е свършено стига толкова вече.
Marry Djane какво искаш още да разбираш?Не ме познаваш няма и да ме видиш никога коя съм и каква съм-човек съм!!!

# 393
  • Мнения: 1 384
Добре няма да пиша тук то където и да пиша съм подложена на нападки Sad
никой не те напада просто не сме на ясно със статуса ти то във всяка теме пишеш различни неща

и само да си знаеш отдавна съм те видяла коя си и каква си

# 394
  • Мнения: 506
Marry Djane какво искаш да знаеш отностно статуса ми?

# 395
  • Мнения: 1 384
Marry Djane какво искаш да знаеш отностно статуса ми?
няма да спамя темата на хората заслужаващи уважение ,ти си прецени сама статуса и по-точно мозъчния статус

# 396
  • Мнения: 22
Три месеца сами. Без нашият татко. Три черни месеца... smile3518


Скрит текст:


.


Мари мила нямам думи какво да ти кажа и как да те подкрепя болката ни е еднакво силна в момента длед няколко дни на 05.12 и при мен ще станат 3 месеца без моя скъп любим а на 07.12 щеше да стане на 36 год.Нямам думи

# 397
  • UK
  • Мнения: 783
Аз 4 мес след загубата му още бях в шок..
Мари, пази се мила. Много си уязвима в момента. Не оставай сама и гледай да си заета. Аз имах дни в които нямах желание да се вдигна от леглото, страшно е. Омъжих млада и бяхме неразделни.. Да почиват в мир душите им.
Живота продължава. Това е.   

# 398
  • Мнения: 1 532
 smile3518 smile3518 smile3518   Няма го моето мило момче, моята единствена любов....Егоистично е да кажа че не ми се живее, защото имаме малка дъщеря за която трябва да се грижа...но на моменти наистина е така. Много ми липсва  smile3518

# 399
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Навлязохме в месец декември. Започва еуфорията около пазаруване за празниците, подаръци, приповдигнато настроение, банкети за да се изпрати старата година, танци , музика и веселие. В нашият дом ще е тихо. И тъжно. Един обикновен ден на Коледа. Или не-различен. Без коледна украса и наздравици...


Вчера написах това... Дори име си няма. Споделям го с вас.



Тъгата и днеска не тръгва.
Със нощния дъжд ме вали.
Сърцето ми взе да обръгва.
И щастие няма нали?

Умират мечти прогорени.
Нахлува във мен пустота.
Очите са по-уморени
 отвсякога. Спря и страстта.

Студени се влачат мъглите.
А празници идват навън.
Затрупани вънка колите
 и те сякаш зъзнат насън.

За някого празници светли.
За мене умрели мечти.
Прозорец самотен ще свети.
Ще чака да дойдеш си ти.

Дали ще те пуснат за малко?
В съня ми да дойдеш поне?
Да стоплиш сърцето ми жалко
 Коса да погалиш. Но не.

Прозорецът тъй ще осъмне.
В самотната Коледна нощ.
И фойерверк нейде ще гръмне...
А ние ще чакаме йощ...

# 400
  • Мнения: 183
 Cry Cry Cry ... Мари...

Хич не искам да идват тези празници. Преди две години на 24.12 почина баба ми, нямахме Коледа, но тази ще е още по-тъжна.
А детето, милото, това ще му е първата Коледа, трябва да я има, това, че майка му е потънала в тъга не трябва да проваля неговият празник, то не знае, няма да помни, но трябва да я има - украсата, елхата, снимките до нея. То няма вина за трагедията, всъщност никой от нас няма. Не знам, не искам да мисля вече  Cry

# 401
  • UK
  • Мнения: 783
Мда, и за мен няма празници вече. Просто не ми се празнува. Извеждам децата, но нямам настроение. Предпочитам да съм сама. Приятелите ми се мусят, нямат представа как се чувствам, нито питат  Confused

# 402
  • Мнения: 19
Здравейте момичета! Не отдавна на 08.11. и аз загубих най-любимият ми човек в този свят. Смъртта дойде внезапно - без да я очаквам и без да съм подготвена. Вие може би знаете какви са чувствата и емоциите в тези първи дни. Прочетох нещо по горе, което ме стрестна още по-бече. Необяснимо дори за мен аз успявам да се справям /поне пред хората/. Стегнала съм се, но явно това е защитния механизъм за който говори една съфорумка, явно още мозъкът ми не функционира на пълни обороти. Има дни в които плача цял ден и такива в които немога и сълза да пророня. Дъщеря ми е на 11г. - тя е слънчева и засмяна ,като баща си, не ми дава сърце да я тревожа. Питах я веднъж - "На теб не ти ли е тъжно, като видиш снимка на тати", а тя " НЕ идвами да се усмихвам, той винаги се усмихваше". Извинявайте за неподредената ми мисъл, но........................ Нищо не е  както трябва да бъде Cry Cry Cry

# 403
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Мисълта ти не е неподредена. Тя е такава, каквото е твоето вътрешно изпитание в момента. Защото там сега е каша. Малко по-рано го изгубих от теб и затова така да се каже мога да те разбера. Не можеш да наложиш на себе си да плачеш. Ще ги има и едните и другите дни. Когато поплачеш ще ти олеква, но само за малко...
Не зная как ще живеем без тях, но трябва да продължим заради децата си и да ги пазим доколкото можем.

Нашият син все още на моменти плаче...и казва, че много му е мъчно и много му липсва...
Спомените валят.
Непрекъснато си говорим за него.

Страшно е... Cry

# 404
  • UK
  • Мнения: 783
Стегнала съм се, но явно това е защитния механизъм за който говори една съфорумка, явно още мозъкът ми не функционира на пълни обороти.

Една сълза не съм проронила пред никого. Всички се възхищаваха колко съм силна. След около 6 месеца започнах реално да осъзнавам какво всъщност ми се е случило. Бях объркана и вземах грешни решения в личен и професионален план. Чак сега (след 3 г) започнах да събирам парчетата от себе си и да си подреждам живота.

Не е нужно да ревеш по цял ден за да се съсипеш психически. На моменти губех всякакво желание за живот, искрено се надявам това да не се случи с тебе.
Дай си време, прави нещата които обичаш. Избягвай радикални промени и взимане на важни решения, освен ако не е крайно наложително. Глези се ако имаш възможност.

 Аз, подобно на дъщерята, съм избрала да се усмихвам и не се обграждам със снимки и спомените са само позитивни. С децата си говорим понякога, но не задълбочено. Не мисля, че те заслужават вайкаща се от съдбата си майка, изгубена и съсипана. Ще продължавам да опитва да съм щастлива.

Прегръдки  Hug

Общи условия

Активация на акаунт