Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 212
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 3 090
  • Мнения: 95
Какво правите на годишнините? Втора, трета, четвърта...молитва или панахида? Ходите ли на гробища? А децата идват ли? Питах наскоро моето дете, каза, че не иска да присъства на помена тази година. Ще се съобразя. До сега всеки път е идвала...но не си спомням и да съм я питала.

# 3 091
  • София
  • Мнения: 9 544
Първата година правих панахида. Извън мен и голямото дете и майка ми и свекървата, дойдоха трима човека от фирмата и трима приятели негови. Много ми тежеше цялата организация покрай избора и поставянето на надгробен паметник, буквално ме смачкваше психически и това беше апогеят. Стана ми мъчно, че все едно за всички животът си е продължил и той е спрял да има значение. Приятелката на сина ми припадна, той се уплаши страшно много, после и той щеше да припадне. После ми каза, че това четене на попа му действа страшно подтискащо.
От тогава реших, че повече няма да правя нищо. Отивам си аз. Който иска, да ходи. Изобщо няма да си го причинявам.
Първата година влачех и почти всеки уикенд малкото дете там, на което казвам, че отиваме на градинката на баща му. И това спрях да правя. Не мисля, че уикендите на едно дете на 5-6 години трябва да са свързани с ходене по гробищата.
Като изпитам вътрешна потребност, отивам, по възможност сама.

# 3 092
  • у дома
  • Мнения: 8 019
Аз рядко ходя на гробища-много ни е далеч,а аз не карам кола...Църквата обаче ни е до нас и като ми стане мъчно ходя да паля свещичка там...
До 40 дни ходехме всяка събота-по-малкия ми син е с астма и нощите след това правеше ужасни пристъпи ,стигахме и до Бърза помощ и прекратих да го водя.Докато девер ми/брат му/ беше жив ходех с него на Задушница и годишнини,но преди година и той почина внезапно,та съвсем разредих...На мен по принцип ми става лошо на гробища още от малка и после съм като парцал до вечерта и въобще не ми носи никакво спокойствие...

# 3 093
  • Мнения: X
Първата година беше много тежка - свекърва ми държеше да спазва всички традиции - 9, 20, 40 дни, 3, 6, 9 месеца на гробищата, раздаване, после водеше нейната рода на заведение. Аз категорично отказах да ходя и да им слушам лицемерните приказки. Годината правихме в много тесен кръг, наши близки приятели даже си позволиха да дойдат без покана на гробищата и ми стана много неприятно, аз никога не си го бих помислила. Втората годишнина се падаше в ден точно преди много важен приемен изпит на 7-класничката и заявих на свекърва ми да прави каквото е решила без нас. Отидох предишния ден, изчистих гроба, сложих цветя, запалих свещичка. На самия ден с децата и най-добрия му приятел отидохме в любимото му кафене и се почерпихме с любимата му торта.
На гробищата не ходя, защото преживявам всичко отново и не мога да се събера след това. Каката не дава зор да ходи, малкият знае само, че тати е станал звездичка, макар че наскоро ме попита как тялото става на звездичка. Отговорих му, че трябва да порасне още малко и ще му обясня.
Моята философия е, че каквото и да правя не мога да го върна. За мен по-важното е, че докато беше жив, 20+ години съм му показвла колко много го обичам и уважавам.
В деня след като почина и се върнахме от траурната агенция, заявих на свекърва ми, че ще тъжа по своя си начин и няма да спазвам жалейки, да слагам некролози и  т.н и че не желая до мен да достигат каквито и да било коментари какво и как се правело и т.н.

# 3 094
  • София
  • Мнения: 20 235
Нищо не правя. Той си е вкъщи  с нас, урна, портрет, има си кът.
Ние сме на море  всяка година на 03.09,когато починаи  с децата там ходим на църква и разпръскваме прах. Не искам да ги обременявам допълнително.
Синът ми не позволи да слагаме нектолози, а и аз не исках. Абсурд да ходим и да ги водя на гробища.
Той е винаги с нас❤️

Да, за жалост животът върви и не спира.

# 3 095
  • Мнения: 19
Щом не искате не правете нищо на мен сърце не ми дава ,кой каквото иска да казва хич не ме интерисува защото нас ни боли ,а при другите живота върви по старому ние си знаем какво ни е ,спим ли ядем ли и т.н.И да правиш и да не правиш все тая помолете се вие защото ще е от сърце ,а на попа молитвата е за пари,  не си тормозете децата и вас си излишно достатъчна ни е липсата и болката😪

Последна редакция: нд, 02 фев 2025, 06:53 от alieva

# 3 096
  • Мнения: 1 471
На първата година последно се обаждах на девер ми да отидем заедно и гледах да  спазя, каквито ми казаха, че се спазват традиции, за затворената питка с кръст и т.н. и от тогава ходя сама на задушници и годишнини или с леля ми, когато изяви желание да дойде. Последно поп виках на 40 тия ден. За двете години отидох съботата преди датата, не си вземах отпуска за деня. Детето от погребението не съм го водила на гробища, тя тогава ужасно се стресира и още не се е оправила на 100%. Двама детски психолози ме посъветваха, да я заведа на гроба на баща й, когато тя пожелае. Мен не ме натоварва ходенето на гробища, в началото ходех всяка събота и даже имах чувството, че ми става по-леко, обаче няколко пъти сънувах мъжа ми да ми казва, да гледам детето и да го оставя и сега ходя само по задушници и годишнини. Паля свещички, преливам на гроба и раздавам някакви дребни неща на близките ни и на съседите, с които се имаше.

# 3 097
  • Мнения: 95
От много отдавна не съм ходила на гроба. Все си намирам извинения с липса на време, в друг град е и трябва да се пътува. Истината предполагам е, че просто не искам да ходя. След това съм развалина. Виждам реалността в очите, той е там, погребан и няма да се върне. Предполагам още не съм приела смъртта му, иначе не зная защо се чувствам по този начин. Некролози по същата причина не правя. Родителите ми (основно баща ми) поемаха ангажиментите по годишнините, какво да се занесе, кога да се направят, аз само присъствах. Сега обаче баща ми почина и е време аз да си поема нещата...

# 3 098
  • Мнения: 4 514
Нямам сили да ходя на гробища. Съжалявам, че погребахме урната.
Децата не искат да ходят на панихиди, тягостно е. За 2-те години поръчах църковна служба, на никого не съм се обаждала, отидох сама, раздадох в църквата, основно свещеника и наличните служители, после на 2 съседки. Седнахме в заведение с приятели. И това беше.
Тъпо ми е. Преди имаше общност, ние, сега няма. Животът влезе в ново русло, нагодих се криво ляво, но липсата си е липса.

# 3 099
  • Мнения: 194
Много се чудя какво да правя с урната. Сега стои при мен в спалнята, за да не се навира в очите на децата. Те така и не пожелаха да я видят. Казах им къде е, никой не отиде. Той искаше да му разпръсна праха в двора на родния му дом в България. Поръчах си златно сърчице, в което се сипва от праха и смятам да го нося постоянно. Още се настройвам психически, че един ден ще трябва да я отворя тази урна, а не знам дали ще понеса това, което ще видя...

# 3 100
  • Мнения: 4 514
Не е ли само прах вътре?
По-скоро си мислех, че трябваше да задържа урната и да ни погребат заедно, когато ми дойде реда.

# 3 101
  • София
  • Мнения: 20 235
Прах е да, нашата е доста голяма. Може би 50 см е висока. Аз си греба, образно казано и разнасям, където ходим.

# 3 102
  • Мнения: 194
Прах е да, нашата е доста голяма. Може би 50 см е висока. Аз си греба, образно казано и разнасям, където ходим.
Мисля, че ми трябва още време за такава психическа сила. Изобщо кремацията не ми харесва, изпълних желанието му.

# 3 103
  • София
  • Мнения: 298
Връщам актуална информация за наследствената пенсия на навършилите пълнолетие деца: След навършване на 18 г. детето трябва лично да отиде и да подаде в НОИ служебна бележка от училище, че е ученик. Такава бележка се подава в началото на учебната година, а ако е студент - в началото на всеки семестър. Получава пенсията до навършване на 26 г, ако учи висше. Ако парите са спрени, се изплащат накуп след представяне на сл.бележка.

# 3 104
  • Варна
  • Мнения: 4 055
Десета, а знаеш ли какво се прави, ако навършва 18 в края на учебната година? Предполагам се носят 2 бележки, едната за текущата учебна година и втора за следващата?

Общи условия

Активация на акаунт