Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 425 175
  • 3 478
  •   1
Отговори
# 3 120
  • Мнения: 5
Днес е рожденият му ден,който никога няма да празнуваме повече.Толкова е пусто и празно без него.Все повече се затварям в себе си.Не ми се общува.Колкото ми се говори с него,толкова ми се мълчи с другите.Боли!

# 3 121
  • Мнения: 4 514
След НГ и аз бях много потънала, често ме избиваше на рев. За празниците излязохме от Сф за 3 дни и ми подейства добре.
Липсва ми усещането за общност, споделяне, обсъждане и действане в екип. Чувствам се като юнака, който режел глави на ламята- отсечеш една- на нейно място порастнат нови 3. И режа, режа, режа, и няма насмогване, в най-добрия случай бройката на задачите остава постоянна. И това ме съсипва ужасно. След малкото измъкване за почивните дни усещам малко презареждане със сила за нови сблъсъци с ламята. Smile

# 3 122
  • София
  • Мнения: 20 234
Радвам се🙏
Аз много страдам напоследък. Много ми липсва близостта. Човек до мен.
Направо влизам в някакъв странвн период. Осъзнавам ли, кскво ли е не зная😪
Постоянно мисля нещо.
Притеснявам се за себе си честно.

# 3 123
  • Мнения: 4 514
Разбирам те напълно, точно това имах предвид. И се чувствам нецял човек, и затова - несправящ се с купчините ежедневни задачи.  Откъсването от вкъщи за няколко дни ми помогна. Иде пролетната ваканция- идете някъде, може да помогне и на теб?

# 3 124
  • София
  • Мнения: 9 544
На мен купчините ежедневни задачи ми помагат да продължавам напред, да не мисля и да се чувствам добре.
Но да - натежава си понякога. Ние вземахме всички решения заедно. Най-близкият човек, с когото винаги можех да споделя, да ме разбере, вибрирахме на една честота, гледахме в една посока, поделяхме си тежестта на битовизмите.
Сега трябва да ги вземам сама решенията. И да нося товарите съответно.
Но пък честно - само искам да съм жива и здрава, да мога да си отгледам децата поне до пълнолетие, че малкото е все още малко. Всичко друго ще е наред.

# 3 125
  • Мнения: 1 278
Понякога, препускайки из ежедневните задължения и задачи, всичко се върти толкова бързо, че не успявам дъх да си поема... Но винаги ми е в главата мисълта, че съм сама и че трябва да се справям с всичко пак сама... Наскоро ми беше много тъпо, след като разбрах за смъртта на човек, починал от същата болест... Макар и да не ни е толкова близък, всичко се върна и сгромоляса с всичка сила върху незарасналите рани... Разстроих се много, защото си представих какво преживява семейството, имайки предвид ние как го приехме - тежко и много трудно... Просто в такива дни светът ми се срутва и преживявам всичко отново и отново... Разбирам колко крехък е животът и ме е яд, че сме подложени на този ежедневен стрес в работата, покрай битовизмите и понякога се чудя защо е всичко това... ?! Защо сме позволили животът ни толкова да се промени, да стане толкова забързан и непонятен, озлобен и безкомпромисен... Хората да си отиват без време, смачкани до последно от обстоятелствата, системата и задъхания до премала ден... Не знам накъде върви светът, но явно не е тръгнал в правилната посока.. Поне според моите разбирания... Много бих искала да си взема "чукалата", да се махна от всичко, но, за жалост, няма как да го направя, защото трябва да издържам семейство и да се примирявам с хрумките на всякакви работодатели.. Не знам дали ще мога да издържа, защото вече се чувствам твърде уморена... От всичко...

# 3 126
  • Мнения: 194
Ох, момичета, направо ме плашите... При мен няма още три месеца. Иска ми се някой да ме приспи за година - две и после да се събудя с по-малко болка в душата. Но като ви чета, май и 5 години няма да ми стигнат. Работодателите му вече не издържаха и ме натиснаха да им върна служебния му телефон. Та снощи прехвърлях и трих снимки... Много тежко. Гледах и си мислех колко щастливи сме били, как дори не съм си давала сметка и съм приемала нещата за нормални, за даденост. И си мислих как този живот вече никога няма да се върне, а дори не знам какво предстои. Като погледна напред няма нищо...

# 3 127
  • Мнения: 19
Не съм писала отдавна момичета съсипана и съкрушена ,а бъдещето неизвестното ме плаши с мисълта ,че до преди 3 месеца живях различен живот със смисъл и не съм знаела че съществува живот на ужас и кошмар 1 е липсата на най близкия липса на интимност ,приятелство ,грижи ,просто ежедневие дори телефонното позвъняване на 11 март стават 3 м от както отлетя от мен и точно на 11 март се бяхме оженили и какво да правя да кое да чествам кажете 😭😭😭

# 3 128
  • Мнения: 1 278
Не съм писала отдавна момичета съсипана и съкрушена ,а бъдещето неизвестното ме плаши с мисълта ,че до преди 3 месеца живях различен живот със смисъл и не съм знаела че съществува живот на ужас и кошмар 1 е липсата на най близкия липса на интимност ,приятелство ,грижи ,просто ежедневие дори телефонното позвъняване на 11 март стават 3 м от както отлетя от мен и точно на 11 март се бяхме оженили и какво да правя да кое да чествам кажете 😭😭😭


      Липсват ни .... И няма как да бъде иначе... Ставаме, отупваме се и продължаваме... Нямаме друг избор. Изпадаме в депресии, после полека се измъкваме, после пак потъваме, после си казваме, че трябва да устоим заради децата, заради хората, които сме изгубили... Една идея по-леко ми става, като си мисля, че са някъде около нас, че могат да ни видят, но за съжаление, ние не можем... Не знам дали е така, дали не, но не мога и да си помисля, че тази енергия и този дух се изгубили в небитието... Моят мъж много вярваше в това, че вероятно има паралелни светове, че тази енергия не се губи, а просто се трансформира и продължава да бди над нас... Аз винаги съм била малко по-приземена, но това не ме кара да се чувствам по-добре... Но пък някак ми е частица по-леко, когато вярвам, че той винаги е около нас и с каквото може, дори и отвъд, ни помага... Поне ми се иска да вярвам, че е така....

# 3 129
  • Мнения: 194
Започвам да се променям. Усещам някакъв гняв в себе си. Не плача толкова много вече, но душевно потъвам, вече не съм същия човек. Срещите с приятели, от които толкова много се нуждаех в началото, вече не ми носят утеха, напротив. Сблъсъкът с *нормалните хора* ме вади от строя. Напомня ми, че съвсем скоро съм била като тях и че с това вече е свършено. Гледам, че приятелките ми в България, които останаха сами, са си намерили също такива приятелки и излизат заедно, пътуват заедно. Но не е лесно на 50 да смениш приятелския кръг, особено в чужда страна. Не знам какво да правя със себе си. Не съм си достатъчна.

# 3 130
  • София
  • Мнения: 9 544
Още си си нормална. 50 не са толкова много. Потърси си нещо, което да ти носи смисъл - занимание, кауза, книги, спорт, благотворителност, каквото и да е. Да държи връзката с реалността и да носи по мъничко радост.
При мен пък от толкова много решения, които трябва да вземам ежедневно сама, грижите за двете деца, работа, фирма, абитуриент, малко дете, кола, гуми, застраховки и всякакви бози (дето досега не са били моя грижа, а вече са), + спорт и опити за някакъв личен живот, на моменти не знам как не превъртам. Сигурно това ме спасява. Цялата лудница, която падна върху мен.

# 3 131
  • София
  • Мнения: 9 544
Баткото прави 18 години този месец. Взе бележка от училище. Мога ли аз да я занеса в НОИ преди да е навършил 18 или трябва да изчакаме да ги навърши и сам да си я занесе? Може ли електронно да я подам някак?
Благодаря!

# 3 132
  • Мнения: 4 514
Скапах се от взимане на решения и бутане на какви ли не задачи. Почва да ми става непоносимо. Камарата от задачи ме затрупва и започвам да се чувствам изчерпана. Може би е депресивно състояние.

# 3 133
  • Мнения: 19
Така е мили момичета трябва и мъжки неща да вършим , да ви разкажа как плаках ,имаме камина на дърва и едвам се качих на стола да изчистя кюнеца ,който беше залепнал за другия
в розетката и неможах да го извадя ,слязох и се наревах😪 ,казах си ето на трябва ми мъж ако беше той вкъщи нямаше да е така ужасно е ,фурната ми се проби ,мивката капи в банята ,застраховка на колата оправях и т.н но нека Бог да ни научи да се справяме .Пишете момичета да споделяме

# 3 134
  • Sofia
  • Мнения: 943
Баткото прави 18 години този месец. Взе бележка от училище. Мога ли аз да я занеса в НОИ преди да е навършил 18 или трябва да изчакаме да ги навърши и сам да си я занесе? Може ли електронно да я подам някак?
Благодаря!
Може и ти да я занесеш.

Общи условия

Активация на акаунт