Незнам как става напоследък обаче май аз не чувам вече бебето нощем. Всъщност чувам го, обаче все си мисля че сънувам и продължавам да спя. Случи ми се даже мъжа ми да ме изръга, че малкия плачел представяте ли си?
Аз днес на малчо му дадох коричка от хляб. Скъса ми нервите и само така се успокои. То пък за капах хляба толкова мек и лигав. На няколко пъти му вадех парчета от устата и постоянно го зяпах да не направим някоя беля. Смятам с хляба да задържа до тук. По нататък пак. Явно много ни мъчат зъбите, както е весел и изведнъж става адсаки крив и започва да крещи. Днес чак си мислех да не би да го боли я стомахче я уши - ама не. Бутах бутах и нищо.
Искам да започна да давам на малкия някакви бисквитки, да може да се чеше с тях и се сетих че една приятела даваше на нейната хубавица едни, но трябва да отида до магазина и да се разтършувам какви са и що са. Иначе поне ги знам как изглеждат.
Утре сутринта си яхвам колата (най - накрая вече си имам кола, урааааа) и ще ме няма цял ден. Студ не студ хич не ми пука. Имам малко работа в университета и после отивам да обикалям бебешките магазини. Само дето май Манолито ще ми откъсне ръцете и май ще си взема кенгуруто (за да ми откъсне раменете). Уффф то и наща не е лесна.