Ох, ами то понякога и някоя котка намазва манджа 
- Публикувана: 8 март 2011, 00:47 ч.
- Последно мнение: 17 март 2011, 00:33 ч.
А на покривка ли се храните?
Хора, вие не сте ли виждали или чували за уреди с които се обират трохите от масата?
BirdsFlu, къде в банята ги изтръскваш?
В мивката, в някое ъгълче, къде?
И после защо са ни нападнали хлебарките, ами така е като ги храните всекидневно с вашите трохи.
BirdsFlu, къде в банята ги изтръскваш?
В мивката, в някое ъгълче, къде?И после защо са ни нападнали хлебарките, ами така е като ги храните всекидневно с вашите трохи.
Как пък не съм си купила поредния ненужен "УРЕД" за събиране на трохи от масата, който да ползвам два пъти годишно Хлебарки в нашия блок няма, сигурно не ги храним качествено.
Защо всъщност в такава хубава тема за хранене и семейна вечеря изведнъж нахлуха птици, котки, хлебарки и прочие???
Защо всъщност в такава хубава тема за хранене и семейна вечеря изведнъж нахлуха птици, котки, хлебарки и прочие???
За да не се взимат така насериозно потребителите
...
Не питам за празници, а за делници.
Обяд, вечеря. В отделна от кухнята трапезария, на покривка, с достатъчно прилични сервизи, прибори; сервира се (кой?), сяда се, децата както си трябва прилично държат нож и вилица, хранене сред "приятни" разговори, отсервира се (кой? - по друго си е да има д. помощница...)...
Не питам за празници, а за делници.
Обяд, вечеря. В отделна от кухнята трапезария, на покривка, с достатъчно прилични сервизи, прибори; сервира се (кой?), сяда се, децата както си трябва прилично държат нож и вилица, хранене сред "приятни" разговори, отсервира се (кой? - по друго си е да има д. помощница...)...
Ние много мажем, затова - покривка, която се сменя на всяко хранене + бамбукова постелка + хартиени салфетки. Тупаме на балкона и си метем след това, но на практика няма нищо за тупане, защото ядем хляб от дъжд на вятър.
Вечеря, обядът не е вкъщи.
В трапезарната част, но е в едно помещение с бокса и дневната.
1 сервиз си имаме, приличен е сравнително.
Детето не може с нож, само с вилица и лъжица.
Сервиране - който не готви, той сервира, различно.
Отсервиране - обикновено мъжа ми, аз през това време чета приказка за лека нощ.
По принцип се яде навсякъде у нас, нямаме никакви ограничения, но специално за вечерята така ни е по-удобно, защото винаги и пием нещо и не мога да си представя да крепя чаши по диваните.
На покривка се храним винаги, когато съм вкъщи при родителите ми или когато майка ми е наблизо, за да помогне за слагането на масата.
Признавам, че мен ме мързи да слагам и да махам покривки, когато сме двама само вкъщи и яденето не е подобно на ритуал. Обикновено слагам просто някакви "салфетки" - бамбукови, разни плетени от твърди материали (не го знам точно какво е, прилича ми на слама някаква) и подобни.
По-лесно се поддържат от покривките, а не е като да нямам покривки. Имам на всякаква тематика, но ме домързява всеки път да слагам, махам, пера, поддържам, чистя от петна и т.н.
Признавам, че мен ме мързи да слагам и да махам покривки, когато сме двама само вкъщи и яденето не е подобно на ритуал. Обикновено слагам просто някакви "салфетки" - бамбукови, разни плетени от твърди материали (не го знам точно какво е, прилича ми на слама някаква
) и подобни.По-лесно се поддържат от покривките, а не е като да нямам покривки. Имам на всякаква тематика, но ме домързява всеки път да слагам, махам, пера, поддържам, чистя от петна и т.н.
На покривка, от както открих тефлоновите е супер.
Не ги гладя, сменям ги след всяко хранене. Лютеницата с буркана я слагам на масата. Салфетки намерих също тефлонови, ще купувам още.
Над кофата за боклук изтръсквам трохите и измитам наоколо.
С бамбуковите бях пробвала, но нещо не ми харесаха, разплетоха се, гадно ми беше да ги мия.
На децата слагам от пластмасовите с разни картинки. Едни от Джъмбо бях взела, мия ги в миялната и са си хубави още.
Не ги гладя, сменям ги след всяко хранене. Лютеницата с буркана я слагам на масата. Салфетки намерих също тефлонови, ще купувам още.
Над кофата за боклук изтръсквам трохите и измитам наоколо.
С бамбуковите бях пробвала, но нещо не ми харесаха, разплетоха се, гадно ми беше да ги мия.
На децата слагам от пластмасовите с разни картинки. Едни от Джъмбо бях взела, мия ги в миялната и са си хубави още.
Понеже съпружеското тяло работи на смени да се съберем всички на масата не се случва често. Но се храним винаги на покривка, а подложки слагам, когато храната е такава, че заплашва да избяга от чинията. И тримата имаме своя си водна чаша и никой не ползва чашата на друг. Алкохол не пием, само безалкохолни и сокове в нашата си чаша. Чиниите са еднакви, порцеланови, семпли. И приборите са такива. За празничните дни има и празнични съдове и покривки. Салфетки ползваме. Ножове - когато се яде месо на големи парчета. Аз готвя, сервирам, отсервирам, мия чиниите. Бурканчета на масата има, когато ядем лютеница. Лютеницата е тази храна, която си умира да се изпльоска на покривката. Най-веселото е, че и трудно се пере. Позволявам на детето да вечеря сандвичи на поднос в спалнята.
Когато се храня сама, го правя върху поднос. Само тогава си позволявам свинщинката да ям сирене с мед, пържени филии с кетчуп или макарони с лук.
Когато се храня сама, го правя върху поднос. Само тогава си позволявам свинщинката да ям сирене с мед, пържени филии с кетчуп или макарони с лук.
Ние пък винаги на покривка се храним, винаги с бамбукови постелки и винаги със салфетки.
Не смятам, че е някаква мания, просто това са първите неща, които се слагат на масата.
Относно трохите- почти не ядем хляб, а когато ядем, трохите са върху бамбуковите постелки, които след това изтупвам без проблем директно в кофата.
Сервираме и вдигаме масата и двамата. Не сме си разпределили "задълженията"- аз правя това, ти онова.
Сервизи за "специални случаи" нямаме
Имаме... как да кажа... модерни чинии и прибори. И ги използваме без значение дали си ядеме само ние или имаме и гости. Не знам, но винаги ми е било странно това, за гостите да се вади хубавата посуда, а през останалото време да се яде в каквото ти падне. Обичам като се храня да ми е приятно и за очите.
Дори всяка вечер, като се храним си палим и един свещник с три чаени свещички.
Не смятам, че са досадни тези неща. Напротив- понякога, като ме домързи, мъж ми сам пали свещичките и ги слага на масата.
Не смятам, че е някаква мания, просто това са първите неща, които се слагат на масата.
Относно трохите- почти не ядем хляб, а когато ядем, трохите са върху бамбуковите постелки, които след това изтупвам без проблем директно в кофата.
Сервираме и вдигаме масата и двамата. Не сме си разпределили "задълженията"- аз правя това, ти онова.
Сервизи за "специални случаи" нямаме
Имаме... как да кажа... модерни чинии и прибори. И ги използваме без значение дали си ядеме само ние или имаме и гости. Не знам, но винаги ми е било странно това, за гостите да се вади хубавата посуда, а през останалото време да се яде в каквото ти падне. Обичам като се храня да ми е приятно и за очите.
Дори всяка вечер, като се храним си палим и един свещник с три чаени свещички.
Не смятам, че са досадни тези неща. Напротив- понякога, като ме домързи, мъж ми сам пали свещичките и ги слага на масата.
На покривка (имам няколко делнични) със сватбения ни сервиз (ужасия, но толкоз години друг не може да ме впечатли). Приборите ни са най-обикновени, а салфетки вземаме от хотелските разфасовки, че иначе сме до никъде...
Чупиме и вече не ми дреме... Всичко има на пазарЯ
Но сватбения сервиз на баба ми не се вади току-тъй. Много го обичам и си го пазя.
Покривката си тупам в балкона и после гледаме гладните врабчовци как кълват.
Чупиме и вече не ми дреме... Всичко има на пазарЯ
Но сватбения сервиз на баба ми не се вади току-тъй. Много го обичам и си го пазя.
Покривката си тупам в балкона и после гледаме гладните врабчовци как кълват.
Много странно ми се вижда да седнеш с малко дете на бяла покривка, да извадиш кристалните чаши и порцелановите сервизи и накрая да си изтупаш покривката през прозореца. 
а горките гладни птички?
Това с изтупването на покривките, не знам, е въпрос на навик, нагласа. От дете съм свикнала да храня гълъбите с трохи - на двора, в парка. Оставях им трошички на преваза на детската стая, на кухненския перваз. За мен да хвърлиш дребни трохи на вятъра не е боклук. Но най-вероятно нагласата ми е грешна, просташка и селска. 
Става и така. 