, а аз му отвърнах, че не ми пука. И точно този момент беше началото на съвместния ни живот.По-голяма тръпка, привличане и страст не съм изпитвала с никой друг. Надявам се така и да продължи.
Признавам си, че съм работохолик и си пренасям проблемите и настроенията от работа вкъщи, нещо, което той никога не прави. Признавам си, че и на моменти неговото пренебрежение и отлагане на работни ангажименти ме кара да беснея и единственото, което помага е да вляза в ролята на секретарка и да подредя и организирам бумащината, за да прояви желание да продължи. Признавам, че е много по-общителен от мен, може да говори с всеки за всичко без задръжки, без скрупули. Постоянно някой го търси за съвет, за мнение, за купон, за сбирка, за работа - за всичко. Много е търсен

Хубава история! Бъдете много щастливи! ☺


Не всичко става с инат. А и човек трява да има себеуважение и да не допуска да го правят а 2 стотинки