Преди 1 седмица решихме, че е крайно време дъщеря ни да заспива сама.
До преди това мъжът ми я приспиваше с люлеене. Практика, която на мен не ми харесваше много, но него не го затормозяваше и си караха така
Решихме се обаче чак сега, защото преценихме, че Моника вече знае, че не я изоставяш като излезеш от стаята и тъй като освен това знаехме, че при гледачката заспива така следобед.
Сложихме я в леглото й, обяснихме й, че е време за сън и я оставихме. Естествено почна да пищи - не е рев дори това, а определено израз на недоволство - след 10 мин се изтощи, видя, че няма смисъл и заспа. На следващата вечер рева 5 мин. На третата измрънка и това е.
Според мен е важно да уцелиш момента - да й се спи, но и дали е в психологическо състояние за това. Има едни критични моменти - между 8-10 месеца, когато бебетата доста се тормозят да не ги изоставиш и не мисля, че е добре точно тогава да ги учиш.