На 2г.и 9 месеца и не говори

Не се отказвай, бъди упорита и ще се получи. Не очаквай да се случи веднага. Трябва време и търпение. Моят син ме хващаше за ръката и ме водеше до това, което иска и ми го сочеше. Аз продължавах да са правя на малоумна и давах неща близо стоящи до търсеното, като накрая улучвах. Колко време е продължило това1-2-3 месеца не помня, но явно се е изморил и проговори, направо с изречения. А той разбира ли те? Ако го помолиш да донесе нещо, прави ли го? Ако да, няма място за притеснения. Говори му, обичай го, обгрижвай го, това от теб останалото ще се нареди само

Насила хубост не става. Абсурд е да накараш едно дете да проговори като го караш да истерясва.

Големият ми син също проговори късно и опитите ми да се правя, че не го разбирам само водиха до истерии - нищо повече. Много бързо се отказах от този подход.


Консултация със специалист не е излишна. А иначе проверката на слуха е задължителна когато има забавяне с говора. Моят син син също е минал през това.

Aз също бях се притеснила как не иска да проговаря. На 2г. 4м. изреченията които казваше бяха куче-куче- още куче (много кучета в тая София  ) и кола-кола-още кола. Иначе казваше обичайните мама-тати и т.н. но не и други думи. По Коледа (2г. 5м.) започна да обогатява арсенала с още 10-тина думи. След като тръгна на ясла за месец видях разликата. Всички преди това ми казваха че понеже слуша 2 езика и затова по-бавно ще проговори, но видях че като е в контакт с много деца се отприщи. Иначе по цял ден е с мен а вечер и с таткото, което е било недостатъчно за нея. За 2 месеца посещение на градината започна да говори нон-стоп до толкова че не се издържа понякога. Научи страшно много песнички и сега виждам че само да и запея нещо и почти веднага го запомня. Думите са и в главата и сега веднага им намира приложение. За логопед като питах ми казаха че трябва да изчакам до 3,5-4г. Едва тогава може да се говори за проблем. Както е писала anbeta е често срещано, но това не ме караше да съм по-спокойна. Но консултацията няма да навреди а и ще чуеш желаните за теб думи, че детето ти е здраво и нормално развиващо се. Пиши след време какъв е резултата. Успех!

Виждала съм проговорили деца и преди 2г., и след 3-4г.Мисля,че дотогава не е нужно излишно притеснение.

Моето момченце също проговори на 2г. и 7-8м. Дотогава почти нищо не казваше - само мама, тати, баба и др.такива. Сега говори много и то почти правилно, така че не се притеснявай. Всичко е наред. Просто децата са си самостоятелни човечета и когато решат тогава се представят пред света.

Синът ми скоро ще стане на 5 и още не е проговорил, както връстниците си.
Има напредък, но много минимален.
От 2 г ходи на логопед, напредъкът се забеляза след първата година.
Съветвам те (дори за твое успокоение) да му запишеш час при специалист - психолог и логопед, и нека те се произнесат, има ли място за тревога. Ако се наложи намеса, не отлагай и не вярвай на успокоения, че нищо му няма, че момченцата еди-какво-си, че някой проговорил отведнъж...
Минала съм по този път и затова смея да го твърдя, не ми е за цел да те шашкам. Не знам в Англия как стоят политиката към проблемни-в някаква сфера деца, но би трябвало да е по - човешки и грамотно измислено и уредено.
Не чакай, обърни му внимание. Фината моторика и на моя син бе, и е повече от изпреварваща възрастта си, но проблем има. Действай!

това е изключително невярно и вредно твърдение от човек, който няма и понятие, но се изказва.

нищо не е наред, ако едно дете не говори на 2 г. и 9 м.

За съжаление много млади и образовани родители не обръщат внимание на децата си.
Имаме близко такова семейство,детето им е 2 години и 2 месеца,а дори мама не е казало още,дори звукоподражаващите"мяу,бау" не казва.
На други наши познати,детето също до голямо не проговори,накрая като го завели на лекар и установили,че има частична глухота.
Не го казвам ,за да плаша някой,просто при някои случаи има причина за късното проговаряне.

jam много се извинявам, но моето момче е на 3 години и 2 месеца в момента. Когато беше на 2 г. и 9 м. не говореше. повярвай ми обърнала съм му внимание и си е абсолютно наред. Така че моля те не коментирай нещата като слагаш всички деца под общ знаменател.

Към авторката на темата, ние също живеем в Англия и съм посещавала специалист който е преглеждал детето ми. На кратко накрая каза, че се развива нормално, като му изостава говора. Препоръча ми максимално комуникация с деца. Моето дете до 2,5 г. не само че не говореше но и не изпълняваше нищо което му кажа, имаше си собствено мнение и това е. Понякога си мислих че говоря на стената. От 2.5 г. до 3 г. започна да комуникира повече с нас и да изпълнява, т.е. бях сигурна че вече разбира всичко. След като навърши 3 г. започна да говори. Ходи на градина само 2 дни и от там научи всички букви, цветове, форми, числа и много други неща. Сега говори повече на английски, въпреки че ме разбира много добре на български.
Не съм сигурна обаче че идеята за българска детска градина е много добра, ако детето ще ходи на училище тук. Той трябва да проговори на английски. Тук започват училище на 4 години и мисля, че за да се чувства уверен в себе си трябва да е свикнал със средата тук да си има приятели. Ако искаш пиши ми на лични за повече подробности.

При проблеми с говоренето на 3-4 годишна възраст, определено има защо да се притесняват родителите.
Да, има и изключения, но в повечето случаи има реален проблем.

По - добре е да се направи една излишна консултация с логопед, отколкото да се успокоява човек, че това било нормално и да се губи ценно време, ако трябва да се работи с детето.

и аз много се извинявам, но макар и разтегнати, нормите за развитие си имат някакви лимити. и когато тези лимити се надвишат, трябва да ти зазвучи аларма да потърсиш специалист - па нека той да каже дали всичко е наред. ето, ти си обърнала внимание на неговорещото си на 2.9 г. дете - нали? предполагам си го водила на преглед, казали са, че е ОК.

за това става дума - да се потърси специалист, когато детето не говори след определена възраст. а не да се пишат глупости по форумите, че всичко е наред. дали всичко е наред ще кажат специалистите.

Консултация със специалист е редно да се направи във всеки един случай, когато родителите си мислят за някакъв проблем. В случая е хубаво да се изключи вероятността за проблем със слуха. Но излишна паника при родителите също не е много здравословна. На децата им е нужно спокойствие.
А иначе за да го стимулирам да говори, непрекъснато му задавам въпроси с право на избор, дори и да знам какво иска. Прави ми впечатление че някой думи ги научава много лесно (когато е на зор) така да се каже. Примерно думата "бонбон". Сочеше шкафа а аз се правих на разсеяна и му давах какво ли не но не и това. Веднага се опита да го каже. Прави ми знак че иска да пие. Аз питам "Вода или мляко?" той пак сочи, аз пак питам и така докато се опита да каже. Винаги му даваш избор и го чакаш да се опита да отговори, без да го изнервяш.
Банан ли искаш или ябълка?
Червената блуза или зелената?
Бонбон ли ? Какъв цвят ?
В нашия случай аз му говоря на български , той ми отговаря на английски, понякога и на българки но по рядко.

С две ръце се подписвам под мнението на jam. Не си правим добра услуга като се успокояваме по форумите, че има и деца, проговорили на 4-5 години (няколко мнения по-нагоре някой сподели, че до 4 няма място за притеснения).

В София (за други места не съм запозната, затова не пиша) има много добри логопеди, за които схващането, че се работи с деца след 4-5 годишна възраст, е остаряло. Аз самата водя дъщеря си на логопед откакто стана на 2 години. Виждам полза, виждам и смисъл - детето ми е "абсолютно наред", каквото и да означава това, но целенасочената работа с нея е полезна, а и приятна. Дори и да не си водите детето системно, една среща, в която да споделите притесненията си пред специалист, а не във форума, е безценна и може да ви даде отправна точка и яснота накъде да насочите усилията си.

В повечето случаи късното проговаряне се наваксва. Да не омаловажаваме обаче факта, че забавянето с година-две не е дреболия - после трябва много усилия да се положат, за да влязат нещата в релси докато дойде време за предучилищна например. А има и случаи, в които забавянето наистина е индикатор за някакъв проблем и колкото по-рано му се обърне внимание, толкова по-лесно се преодолява.

И последно, че много се разпрострях. Когато детето ми стана на 2, казваше отделни думички, без да съставя изречения и ми беше ясно, че изостава от възприетите маркери за развитие на тази възраст. Край мен имаше достатъчно много доброжелатели, които казваха да не се вкарвам във филми, че сама си измислям проблеми и че "мъжът ми е проговорил на 5, а ела да го видиш сега". Радвам се, че не ги послушах.

Абсолютно подкрепям, такива "успокоения" на нас много навредиха. Не трябва да се чака и да се слушат приказки от градския фолклор, а да помогнете на детето. Проблем има. И колко бързо ще го отстраните, зависи само от вас, и от вашата адекватна и навременна намеса. Успех!

Първите думи- мама, тате, баба, дядо, проговори
на година и половина. После дълго време нямаше
нови разбираеми думи в речника.

Около две години започна да показва части на тялото,
да изрича имената на децата, да посочва предметите вкъщи,
но все още се изразяваше неясно.

И от около четири месеца имаме две-три изречения,
но са кратички и неясни. Проблемът при нас е смесването
на езиците. На три години е.