Inna-bubulina, мерси са опреснителния. 
Господ да не дава и да помогне на жертвите на земетресението в Япония. 
Господ да не дава и да помогне на жертвите на земетресението в Япония. - Публикувана: 11 март 2011, 16:32 ч.
- Последно мнение: 12 март 2011, 04:25 ч.
5 най-важни неща, които трябва да направим при земетресение (инструкция)
харесаха ми всички точки, но тази с щипките ми е най-близо до сърдцето 
Към възмутените: трябва ли всеки път да се напомня азбучната истина, че смехът и иронично-хумористичното отношение към ужаса помага той да бъде преодолян?
За всеки случай за тези, които се осведомяват за сериозните неща първо от този форум, ето официалните съвети на властите у нас: http://ncphp.government.bg/files/guideline%20in%20disaster.pdf
(оформлението на туй пидиефче ме разплаква, дори щерка ми в 5 клас ги правеше по-професионално докладите си по история)
Тази тема много точно отразява възпитанието и интелекта на кака ви Сийка. Радвайте и се и се учете НЕПРЕКЪСНАТО от нея! Както изглежда тя не е имала късмета да бяга по време на земетресение. Но на някои от нас това се е случвало. Например през 1977г.
http://forums.softvisia.com/index.php?showtopic=6127
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=180654
http://novini.stara-zagora.org/index.php?page=novini&novina=4145
http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=29423
http://forums.softvisia.com/index.php?showtopic=6127
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=180654
http://novini.stara-zagora.org/index.php?page=novini&novina=4145
http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=29423
То не е достатъчно на някой да му се е случило да се люлее под краката му... по-важното е да си е направил съответните изводи и да е подготен за следващия път. Както са японците.
Та като стана дума за японци, земетресения и смях, позволявам си един цитат от класически (вече) роман на човек , живял и изучавал десетилетия азиатския свят.
"...Торанага стана. Коленете му трепереха. Но след минута, въодушевен от радостта, че е жив, започна да се подиграва с жестове на пропастта, да имитира себе си и поведението си по време на земетръса. После махна на Блакторн да се присъедини, към него, отиде до пукнатината и се опита да се изплюе в нея, обзет от нов пристъп на смях. Блакторн се подчини и двамата дружно се опитаха да плюят, но устните им бяха съвършено сухи. Съсредоточиха се, от което ги напуши още по-неудържим смях, и това съвсем им попречи да направят нещо. Най-сетне успяха и Блакторн се отпусна на земята, за да събере сили, опрян назад на двете си ръце. Като се посъвзе, каза на Марико:
— Марико-сан? Завинаги ли премина земетресението?
— Да, до следващия трус. ...Тя продължаваше да чисти от себе си полепналата кал.
— Винаги ли е така?
— Не. Понякога е много слабо. Понякога следват нови трусове, а в други случаи — чак след ден — два. Понякога трусът е само един. Както се случи. Но когато започне отново, всичко е както преди. Карма… "
"Шогун", Дж. Клавел
http://chitanka.info/lib/text/5252/39
Точно тази глава много ме впечатли, когато я четях... още ми беше доста прясно как се люлеех на колене в детската, надписвайки картичката за мама и как като изтърчах в хола да питам нашите какво става, пред очите ми колоната-комин в ъгъла се нацепи на фини пукнатини догоре. А от Свищов ни делеше цяла България...
P.S. Самурайке, моля се да утихнат вече трусовете и да се успокоят душите ви! ... до следващия път... (дай боже да е наполовина по-слаб от този!)
Та като стана дума за японци, земетресения и смях, позволявам си един цитат от класически (вече) роман на човек , живял и изучавал десетилетия азиатския свят.
"...Торанага стана. Коленете му трепереха. Но след минута, въодушевен от радостта, че е жив, започна да се подиграва с жестове на пропастта, да имитира себе си и поведението си по време на земетръса. После махна на Блакторн да се присъедини, към него, отиде до пукнатината и се опита да се изплюе в нея, обзет от нов пристъп на смях. Блакторн се подчини и двамата дружно се опитаха да плюят, но устните им бяха съвършено сухи. Съсредоточиха се, от което ги напуши още по-неудържим смях, и това съвсем им попречи да направят нещо. Най-сетне успяха и Блакторн се отпусна на земята, за да събере сили, опрян назад на двете си ръце. Като се посъвзе, каза на Марико:
— Марико-сан? Завинаги ли премина земетресението?
— Да, до следващия трус. ...Тя продължаваше да чисти от себе си полепналата кал.
— Винаги ли е така?
— Не. Понякога е много слабо. Понякога следват нови трусове, а в други случаи — чак след ден — два. Понякога трусът е само един. Както се случи. Но когато започне отново, всичко е както преди. Карма… "
"Шогун", Дж. Клавел
http://chitanka.info/lib/text/5252/39
Точно тази глава много ме впечатли, когато я четях... още ми беше доста прясно как се люлеех на колене в детската, надписвайки картичката за мама и как като изтърчах в хола да питам нашите какво става, пред очите ми колоната-комин в ъгъла се нацепи на фини пукнатини догоре. А от Свищов ни делеше цяла България...
P.S. Самурайке, моля се да утихнат вече трусовете и да се успокоят душите ви! ... до следващия път... (дай боже да е наполовина по-слаб от този!)
