Любители на кучета-19

Привет момичета и аз като Джема се вясвам рядко, но ви следя  
Показали сте страхотни снимки, всички кучета са уникални  
Да се запиша и аз с  госпожица Бриджит:
http://www.prikachi.com/images/144/3095144u.jpg



Включвам се и с една молба, от известно време посещавам 50 кучета, които един човек е прибрал в Пловдив и понеже живеят в ужасни условия се опитваме да им намерим домове, успяхме да измъкнем вече 6 от там, има и три харесани в Германия и сега търсим приемни домове, но най-големия проблем ни е храната, имаме нужда и от купички, поводи и каишки, за това моля ако имате ненужни такива, които вече не ползвате  да ни помогнете

Това са кучетата: http://violenzas.snimka.bg/animals/kucheta-na-poleto.576734.22685551

Милите,много сладки къщички им е направил.
Купичките трябва да са за големи кучета,нали?

violenza, излишни неща нямам, но ще помогна с пари колкото мога в момента. Дай някакви координати за изпращане.

mmmshushy80, ако започнеш да даваш готвено, дори само събота и неделя, въобще ще ти откаже гранулите.

A6, адмирации за хора като вас  , никак не е лесно с по-възрастно куче, отговорността и усилията са двойни, направо ти се възхищавам на смелостта и куража.



И нали много ми знае устата да се хваля как сме възпитали Фокс (тя съдбата не пропуска да те чукне, като се възгордееш прекомерно), да ви разкажа днес сутринта как обикалях квартала . Хем много добре познавам кога е неспокоен, хем всички знаци разчетох, хем знам, че една от кучките във входа е разгонена, ама ... . Изведох го с повод до полянката, там две познати кучета и реших да го пусна да поиграе...да, ама не..излетя с 200 в едни храсталаци и оттам незнайно къде. Започна се едно обикаляне в кръг около периметъра, между блоковете, няма го, той и нали е дребен, има  горичка, храсти, бурени..започна една паника да се надига у мен, защото поляната е обградена с блокове и няма улици с движение, ама като знам как всички инстикти им се притъпяват, като ги друсне хормона и започнах да си представям как е изкочил на улица, ...въобще ... При едно от връщанията на полянката виждам отдалеч как стърчи една бяла опашка и ми падна камък от сърцето, викнах го  и той с 200, щастлив , тича  и си друсва дупето с отскок да се седне точно пред мен. А на работа отидох в 10 часа .
Вечерта мъжът го извежда с намерение въобще да не го пуска от повода и тръгна късно, мина половин час, 45 минути, стъмни се, а тях ги няма и аз отново паника, че го е загубил, вън вече много тъмно, после още по- аполикаптични картини в глава ми - как го е ухапало някое от некотролируемите на и т.н. и т.н.. Идват си те и с влизането  мъжът ми казва - Днес имаше екшън. Аз не ги виждам още защото са в коридора, а аз в кухнята, излитам и веднага питам да видя колко са ухапали Фокс , в тоя момент виждам, че нищо му няма, а мъжът ми зад вратата на килера се хили- Що не питаш дали мен не ме е ухапало куче . Като го погледнах ...отпред на бедрото дънките скъсани, слава богу само насинен и одран

  Фламбе, много кофти това при вас , значи има много кучета , които не можеш да ги предвидиш ... аз откакто се вцепених пред онзи ротвайлер , повече навън не излизам по тъмно ! 
 А за храненето , знам че ще е така и по скоро ще се стремя да давам малко приготвено от мен смесено с гранули , но той така и не ги яде , 1 порция седи по 3 дни и просто така от време на време си взима по едно , две ...

Хей, прекрасни, вие участвате ли във фотоконкурса на Фрискис? За каишка с кода нямахме късмет, но може пък да ни харесат.
Това конкурсите са голяма зарибявка, дори и светещата каишка да е ненужна хах <=А ето ни и нас=>


Ммм, тъй като сме нови и само сме чели с Маркуча темите ви, но така и не сме се включвали мисля, че трябва да се представим.  Викате със снимки да започваме?

Тук сме още бебета, което беше преди 7-8 лета...

Дам, порода Дакел, но понеже е изтърсаче е доста по-дребна от всички, или поне беше преди да я кастрираме. Сега вече сме малко като табуретка, но не можем да заслабнем.
Цвета ни е малко шашав, не знам защо. Братята и сестрите ни са светло кафяви, само ние си меним козинката при смяната на сезоните - ту малко по-тъмно, ту по-светло, но пак сме си шарени.
Имахме едно извънредно кучило, защото когато майка ми я гледаше известно време я изпусна с куче от ... не знам породата, ниско,много космато, черно-бяло, с остра муцуна, общо взето и по характер и по вид ми беше антипатично... но все тая.
Родихме си ги, всичките ужасно сладки. Впоследствие ги раздадохме. Те вече са големи де.


Иии ето други снимки през различните годинки:





Колкото до храненето - ние като по-малки и млади ядяхме все готвени неща и от време на време по някоя гранула, но не и беше любимото.
Като се преместихме, надебеляхме и поодъртяхме минахме само на гранули. От време на време като има и нещо подходящо за кученце си намазва и си личи, че й е изключително сладко, но... по-добре гранули. Преминаването от едното към другото стана неусетно.
И сега като си погледна поста викам да спирам да дрънкам, че се забравих и ще представлява трудност някой да го прочете (или мързел). 

Много са да, при това не са непредвидими, напротив, но има чувството, че стопаните им си живеят в някакъв собствен свят и въобще не им пука, докато не стане страшно . Болшинството и то с големи кучета, не осъзнават каква отговорност е отглеждането на такова животно, неглижират първите прояви на агресия с безумни оправдания и после става лошо. Това, че са ухапали мъжът ми или мен, не е толкова страшно, страшно е, че утре може да се случи на случаен човек или не дай си боже дете.
Проблемът е, че мястото е идеално за разхождане на кучета, затворено е между блокове, няма улици, сравнително далеч(на около 30м.) е пътечка, по която рядко минават хора. От целия квартал идват хора, на спокойствие да си поиграят любимците им и периодично се израства пред очите ни някое агресивно, ама като кажеш на стопанина докато е малко, са готови да ти се обидят и от сто кладенеца да ти донесат вода, че видиш ли то било случайност и то кучето било толкова добро.. . Въпросната Мила дето е перфорирала мъжът ми, преди три седмици ухапа пинчер от долната страна на врата и му се размина на косъм, снощи мъжът ми  я е почти удишил след ухапването, а стопанина на пинчера се е заканил и стопанката да опуха. Тя хък много сериозно ми обясняваше , че ще и търси кучешки психолог , а на кучето му личеше от 6м. възраст, че е много агресивно, беше въпрос на време това да се случи.

Ужас и безумие ... 

Почерпете се с вкусна торта 
Джеси днес стана на 1 годинка

 

Ето тук се вижда как заряза лакомствата и по неизвестна за никого причина наблегна първо на гранулите 

  Джеси 

  ООО , прекрасна Джеси , честит рожден ден , да е жива и здрава  и много дълги години да радва стопаните си  , специален подарък от Рошко http://www.zoomagazin.eu/admin/images/categories/N_8562_e208.jpg   

Леле, майко Деси  , да ти е жива и здрава Джеси и че ме подсети
Фокси днес прави две, ама и аз съм една, добре че имам една консерва русенко варено.

Честит Рожден Ден на Джеси 
Влезнах за малко. Ако вали този уикенд, може да отложим за другия 

Честит рожден ден на сладката Джеси!Да ви е жива и здрава и да имате много щастливи моменти заедно 

Честит рожден ден и на Фокси!Да ви радва дълги години   

Джема,прекрасни са Ерка и Бъди  Показвай ги по-често 

Добре дошли на Грижовното Мече и красивия  дакел 

Аркана,къде си слънце 

Благодаря ви! Да ви се връща  

flambe, веднъж и от мен да има полза   Щом сме родени в един ден, догодина все едната от нас ще се сети, че сме рожденици  

Да ти е жив и здрав Фокси и да ви радва още дъъълги години!   

Грижовно мече, мнооого сте сладки!!! 

Честит ден-ден, и на Джеси, и на Фокси!   Да си отдавате любов още много, много, много дълго време.


ПП.
Много сладка торта обаче
И благодаря за посрещането, много сте мили.