Паническо разстройство - част 7

Има, но не излекуване, защото това не е болест, а промяна на начина на живот и мислене.
Пила съм само деанксит, никога не съм пила АД. Разбрах , че това не е болест и спрях да търся вълшебното хапче. 
Момичета, ако само чакате да се оправите, няма да стане, това не е настинка, която да излекувате с хапчета 
Работете върху себе си, намерете си добър психотерапевт, четете литература. На мен ми помогна Дейл Карнеги, на вас може би нещо друго. Това състояние няма да отмине без вашата активна помощ.
И помнете вие сте здрави, по-чувствителни, но здрави 

Права си
но ве4но ми е замаено.Направо се отказвам

Здравейте момичета от четенето до тук разбрах,че повечето от вас смятат ,че АД и др лекарства ще ви излекуват....Няма такова нещо има много книги и литература който ще го докажат...Лекарствата облекчават симптомите и състоянието и го отлагат в времето,а лечението си е в ваши ръце ,докато не го проумеете колкото и грубо да звучи с години ще пиете хапове без да има ефект докато привикнете и трябва да се сменят с други и други и става омагьосан кръг....Едно лечение с такива хапчета не бива да продължава повече от 6 месеца до година /1/50 зависимост от диагнозата и направените изследвания....От там на татък всичко е в ваши ръце .....позитивно мислене,спорт,закаляване с вода ,йога има хиляди начини...Но нека си го признаем трябва усилие от наша страна затова това е трудния начин,и избираме по лесния пиеш хапче и искаш да си добре ......няма начин да стане...Извинявам се отново ,но съм минала по този път и знам какво ми е коствало и какво коства,но е по добро от това да се тровите с години....и да мислите ,че има надежда лекарствата да ви излекуват.....Това няма да стане.......лечението си зависи от вас  ,,,,,

Съпруга ми е с депресия и психиатъра му изписа Коаксил 2по1т иВалдоксан по 1т вечер.Някой пил ли е такава комбинация,моля споделете  вашия опит и впечатления!

Момичета - по БТВ репортерите идната събота ще има предаване за хора с паническо разстройство. Гледайте го - обещава да е интересно! Вижте повече информация тук.
Какво става, когато страхът подчини ежедневието на човек..? Какво става, когато ужасът, че може да ти се случи нещо лошо, те завладява до такава степен, че ставаш затворник в собствения си дом? Или когато идеята, че може да ти се случи нещо, но няма кой да ти помогне, те направи зависим от всички?

Тази събота, 11 юни, в bTV Репортерите Кристина Владимирова ще разкаже за тревожните разстройства.  Ако за повечето хора заболявания като агорафобия, монофобия и тридекадофобия се случват на "другите”, то зрителите ще се запознаят с историите на тези "други”. Какво е тяхното ежедневие и труден ли е пътят към нормалния живот? Как се лекуват тревожните разстройства у нас и как – в чужбина?

Всички гледни точки – на 11 юни от 19:30 часа в bTV Репортерите.

http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/temi/story/1564291804-Fobiite.html

Здравейте,майка ми мина по този път.Сърцето й биеше,пулса й беше 100,че и нагоре,страх я беше да стои сама в къщи,задушаваше се,казваше,че полудява.Ходи на психиатър изписаха й ксанакс-сутрин и вечер по 1.Ставаше парцал от тях,но ефект нямаше.Пи и деанксит.Няма и няма ефект.И изведнъж каза- искам да ме водите на ходжа,нещо ми има,щом лекарите немогат да ме излекуват.Ние сме от Балчик.Чула тя за една жена от с.Соколово дето говорила с духове и хайде там.Жената й каза,че няма магия,а е минала от много мръсно място и я гледали с много лоши очи.Чете й молитви някакви на вода за пиене,каза й да пие от нея,че 3-ия ден ще и бъде зле,но ще се оправи.За пари колкото й дадеш-1 път й даде 5лв. 2 път-10лв.Е откакто е ходила там тя не пие хапчета,абе с една дума оправи се.След 1път й каза да иде при нея на 9-я ден.Сега я вика на 22 ден за последно.И аз не вярвах на такива неща,ама видях и още се чудя как е възможно,ама е.Една друга жена пък от съседен блок беше много зле-гледаше в 1точка,не ядеше и пак тази женя я оправила-на нея казала че има магия.Така,ние намерихме лек дано и вие.Забравих да ви кажа,че жената й казала,че миналата година майка ходила на нео като събиране-гости и на връщане минала по някакъв разкопан път и там е станало всичко и минало доста време и се е усложнило.И майка се сети, че е ходила и.т.н.

http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/video/23788636-bT … eniya_si_dom.html
Ето го и самото предаване.

 Не съм впечатлена от предаването, дори съм разочарована.
 Съжалявам, че го казвам, но ... нищо интересно не споменаха, освен, че има хора с такива проблеми и състояния.
 Ние го знаем това и ...

Мен предаването ме натъжи доста... Но действително нямаше полза от него, споменаваха само лекарства и психиатри,но не наблегнаха на други алтернативи на лечение 

Защо си мислите ,че те ще ви кажат как действително да се отървете от това....състояние.От кой ще печелят ....вие им изкарвате прехраната те нямат нужда от това да ви кажат как ,а да сте постоянните клиенти....Аз затова съм изключително доволна от мой та бивша невроложка която беше от Александровска болница....Това което зависеше от нея тя го направи....необходимите изследване ,лечение от 6 месеца и последния ни разговор беше .....и приключи с думите вече всичко е в твои ръце. Много малко са като нея ,но ги има....!

Аз лично не очаквам от това предаване да ми покаже пътя на изцелението, прекрасно знам кой е той и споделям твоето мнение,че лекарството сме самите ние. Но точно това ме подразни, че не го споменаха, не казаха даже че просто една терапия и разговор биха имали страхотни ефекти. А точно обратното, онази ужсана лекарка наблегна на това, че ПА са БОЛЕСТ, която трябва да се лекува с медикаменти. За това толкова хара са попаднали в адския омагьосан кръг на АД, не е правилно, затова и се натъжих 

Привет на всички. При мен ПА бяха рядкост , като имаше периоди на обостряне и на затишие. Да чукна вече не знам къде , но мноого отдавна не са ме сполетявали. Не съм пила медикаменти , просто изчезнаха. По принцип когато съм на фризьор много често получавах ПА , един вид получавах ПА от притеснение ако ми стане лошо на стола как ще кажа там на фризьорката и хората в салона - ще ме гледат опулено . Оня ден бях на фризьор и се опитах да си предизвикам ПА , както го правя винаги , защото ние с мисленето си я предизвикваме . В момента , в който усетих как тя може да се появи й казах да се маха и , че не ме е страх от нея . Някъде го бях прочела това и като , че ли помага. Остана ми единствено страха от болести и това не мога да го избегна , но трябва да ви кажа , че като почнах нова работа преди 1 мес и сякаш станах друг човек. Мноого ми е натоварено на работа , но умът ми е винаги ангажиран с работата и не остава време за глупости. Освен това съм заобиколена от много хора и нямам време да оставам сама и да се вглъбявам. Преди да започна тази работа бях в ужас и потрес какво ще правя, как ще се справя. На предната работа си бях сама в стая и си чатех , пишех по форумите и т.н. Голям кеф ще каже някой , но не - там всеки божи ден си откривах ново и ново заболяване и го търсех в нета и нямах с кой една дума да обеля. След това се прибирах на обяд в къщи (бях на 4 часа) и съвсем се депресирах и се въртях в омагьосан кръг. Искам само да кажа на всички , че е много важно да сме сред хора макар и да не ни се иска , а и някои да ги е страх да излизат примерно. Аз това го разбрах сега , преди не исках да работя в колектив нито пък съм искала да имам нови познанства с хора. Дано да чукна някъде да не ме сполетява повече това чудо .

Момичета,сдадох багажа тези дни.Такива атаки получих,както миналата година.
Знам какво ги предизвика,но незнам как да ги предотвратя.От онзи ден само като си помисля за оттока на баща ми и как има вероятност да оттече в къщи и краката ми изтръпват.Бях забравила,какво е...Ще се опитам сега да се успокоя,като се махнем днес от онкологията.Ще гледам да съм повече на вън с детето,за да мога да се отърся от гледката и страха от ново оттичане.Знам,че трябва да съм силна най-вече заради детето.Но не очаквах такава реакция Според лекарите е нормално,но те всекидневно го наблюдават и овладяват положението.Можеха да ме предупредят,да кажат....Два дни го гледах оттекъл и задушаващ се,на втория си тръгнах от болницата-просто не издържах.Естествено на другия ден се върнах,но с ПА

Йо  Милчка, не зная какво да ти кажа...толкова ми е мъчно.Клишета, като  "бъди силна" и "стегни се"  винаги са ми били неприятни. Но какво друго да кажеш на човек, когато наистина няма, какво друго да кажеш... "Ще се оправят нещата" също не върви. От сърце ти пожелавам събери мъничко силици и спокойствие да преживееш, това което те очаква. И няма да е лесно, но имаш детенце-стимул да продължиш....Вярвам, че една сутрин ще се събудиш и ще видиш, че отново е пролет !    А за ПА постоянно съм, ежедневно с гадостта си живея, че и по няколко пъти на ден ми се случва.Живея в постоянен страх, не за себе си, на мен детенце не ми е добре и всеки звъън на мобилния ме докарва до една малка лудост, докато не разбера, кой за какво ми се обажда.Не пия лекарства, писала съм, действаха ми отвратително. И на аналитик не ходя, аз зная защо съм така и никой с никакви разговори не може да промени обстоятелствата около мен. Ако детето ми е добре и аз ще съм ! Ако тя не е,  няма сила на този свят, която да ме накара да махна с ръка и да си кажа колко хубав е живота.Та така съдби всякъкви. С ПА се боря единствено с дишане, не винаги става, по някога продължава и по дълго, но си повтарям "Просто дишай" и се съсредоточавам в това. В никакъв случай не прекъсвам работата, която върша в момента.Опитвам да дишам, опитвам да дишам и пак опитвам и накрая се получава. Знаеш от ПА май никой не е умрял май... Но от нерви знае ли човек какви болести ще си докараме...

Аз от това предаване разбрах само, че ПР е болестно състояние. Няколко пъти го повториха.