Паническо разстройство - част 7

  • 185 907
  • 766
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 135
Момичета, някоя от вас ходила ли е при лечителя Дончо Тонев от Хасково? Днес го гледах по канал1 в "ние жените" с Марта Вачкова. Твърди, че лекува успешно страхова невроза и паническо разстройство /за мен са едни и същи неща де/. Имате ли впечатления за него? Колко струват билките му? Четох из нета, че стрували 150лв. Вярно ли е?

# 91
  • Мнения: 5
Здравейте. Попаднах случайно на тази тема и се зачетох                                                                 Емма 76 моят син имаше същите симтоми когато беше на около 10-12 години .Страхуваше се да спи сам ,постоянно искаше да го гушкам ,болеше го глава.Водих го на какви ли не доктори .Всички ми казваха ,че е здрав.Реших да го заведа на психиатър Жената поговори с него и ме насочи към неврохирург и очен за изследване на очните дъна.Очния  каза,че има притискане на очния нерв,а невролога ни изпрати на енцифалограма .Оказа се ,че има нещо което работи в мозъчната кора.Доктора го попита дали е падал на главата си .Беше падал при една игра на футбол.Пратиха ни на скенер .Оказа се че има съсирек,който притиска.Предписаха му лекарстваза разбиване на съсирека.Сега е добре.                                                                                                                                Много е важно да попаднете на добри специалисти.Желая успех

# 92
  • Мнения: 52
Момичета, някоя от вас ходила ли е при лечителя Дончо Тонев от Хасково? Днес го гледах по канал1 в "ние жените" с Марта Вачкова. Твърди, че лекува успешно страхова невроза и паническо разстройство /за мен са едни и същи неща де/. Имате ли впечатления за него? Колко струват билките му? Четох из нета, че стрували 150лв. Вярно ли е?
Преди 7-8год.намерих обява в здравен вестник и се свързах с него по тел.Изпрати ми билките-50лв.Поддържахме връзка,отначало се подобрих и той ми каза постепенно да намаля лекарствата и да ги спра.Мина известно време след спирането и получих страхотен рецидив,който не можа да се овладее само с билките и отново се оказах при докторката.Изписа ми по-силен АД и ми каза,че при всяко едно заболяване билки в острата фаза не се пият и затова се е получило така,како и ненавременното спиране на лекарството.Свързах се отново с него,той ми казва-не ги взимай тия новите лекарства,продължи с билките,но аз не го послушах,защото не можех да седя на краката си.И така се излекувах в крайна сметка пак с АД.Може би трябваше после като ги приключих пак да си поръчам,но то човек като е добре и не се задълбочава.

# 93
  • Мнения: 5
Здравейте,
писах преди известно време, и сега пак се пристраших...
някой ходил ли е при доц. Алексиев в "Александровска "- и ако имате впечатления- то какви?

Благодаря Ви предварително

# 94
  • Мнения: 2 656
Здравейте милички Hug
Като гледам имаме и нови попълнения в темата...
Не съм писала много отдавна,но ви чета редовно.При мен се случиха много неща,но аз твърдо бях спряла хаповете.Уж бях добре,но в един момент такива мисли нахлуха в главата ми,че докато не свърших една глупост бях като психясала.Както и да е,при стреса и напрежениео после аз не получих нито една криза.Сега съм в къщи,чувствам се добре,без хапове/не съм ги и почвала,на 2-3 пъти пиех по половинка Ривотрил/,гледам баща ми който се оказа с рак на белия дроб и се обездвижи почти напълно,но иначе се чувствам спокойна.Докато бяхме във Враца миналата седмица на два пъти ми ставаше лошо/все едно ще припадна/ и се разтрепервах много силно,но сядах и започвах да си притискам краката за да не видят баща ми и мъжа ми,че сдавам багажа.И въпреки това се въздържах от Ривотрила.

# 95
  • Мнения: 941
Йо  Hug
Кураж, никак не ти е лесно сега Confused

# 96
  • Мнения: 2 656
Йо  Hug
Кураж, никак не ти е лесно сега Confused

Благодаря ти!
Много ми е  трудно,но трябва да съм силна.Нямам право да падам духом  и психически.Тежко ми е,боли ме,но ще се борим до колкото можем.
Знам,че грешката която направих е поради паническото разстройство-но от тук на там съм само на пред.Не ми пука кой какво мисли за мен.

п.п.под вкъщи имам предвид,че не работя...

# 97
  • Пловдив
  • Мнения: 874
Ами наистина трябва да се бориш и да бъдеш силна в този момент. Пожелавам ти го!
А каквато и грешка да си направила, щом си се "изправила" и преодоляла - всичко е ОК. Но нали знаеш хората се учат от грешките си!

# 98
  • Мнения: 130
Здравейте, момичета. Ще се присъединя, ако ме приемете. Аз от години се боря с гадните атаки, но досега бяха нарядко,  този месец много зачестиха, само за 10-тина дни вече имам 5-6 и непрекъснато мисля за смъртта и как скоро всички ще умрем. Опитвам се да се справя сама, без лекарства, но напоследък ми става трудно. Добре, че мъж ми ме разбира, защото и той го е преживял, но последните години е добре благодарение само на самовнушение и тренинг. това е добре, защото повечето от останалите мислят, че си внушавам и едви ли не се глезя.
да ви питам колко продължават при вас гадните атаки? обикновено ми минават за половин-един час, но тази вечер ме държа почти три часа и имах чувството, че ще се свърша, а и съм сам-сама тази нощ, дано не повтори. пих един лексотан, обаче.
четох в една руска статия, че когато организмът прегори от стрес, изпада в па, за да отвлече съзнанието на човек и той да се концентрира върху себе си. защото като си болен, останалите проблеми ти изглеждат маловажни.

# 99
  • София
  • Мнения: 749
Asioula, и при мен атаките се проявяват винаги, когато остана сама - тогава са по-продължителни и по-силни...

# 100
  • Мнения: 375
Здравейте момичета Hug!Аз съм с ПР от 10 години.И аз получавам ПА обикновенно като съм сама ,а лошото е,че нокой не ме разбира точно какво ми е.
Имам спинофобия и онкофобия,хипохондрия.Мъжът ми е със съвсем различна психика от моята.
Загубих и двамата си родители.Имам детенце на 2 години.Ще се включвам по често Hug.

# 101
  • Мнения: 135
Asioula, roni77,
И мен като вас не ме разбират. мислят, че се преструвам или преигравам.
това много ме обижда и се затворих в себе си , не им споделям какво ми е ,което пък задълбочава проблема ми.несериозно гледат на мен.всеки си върши работата и не се сещат да попитат даже как съм.а най-близките като не ти помагат кой ще го направи.пак се сдухах нещо, пак не излизам сама навън, чакам да благоволи някой да ме изведе.избягвам приятелките си. често ми минават мисли за самоубийство.на 13.04 имах рожден ден-като в дупка бях-мрачна тъжна,не виждам смисъл да живея.като че ли нямам вече сили да се боря с тая агорафобия.чак днес малко се съвзех и ви изливам душата си.мислех си да сложа край с хапчета, но не съм сигурна в резултата.ако не успея ще  е срам голям-ще мислят, че съм го направила за да ги уплаша.дайте ми малко кураж.имам нужда от добра дума-в къщи не я чувам.всеки си гледа себе си, не ме питат дори как съм, гледат че лежа и нещо не е в ред, но не ме питат какво ми е .а това са най -близките ми хора за които съм давала свичко и за които съм живяла. сега съм нищо.всички са самостоятелни и нямат нужда от мен.много съм самотна, тъжна, обезверена,отчаяна.

# 102
  • Мнения: 130
Златна  Hug Hug Hug
Много тъжно звучи това. Явно си изпаднала в дълбока депресия. Потърси помощ незабавно, поговори с хората, не чакай те да се сетят за теб. Дори и най-близките, улисани в ежедневните задачи, много често не се сещат да те попитат как си. Ако, трябва потърси и специализирана помощ, но не си позволявай да пропадаш толкова. Знам, че когато си в такова състояние, нищо не ти се прави и нямаш сили, но си длъжна да го направиш. Никой, които не е преживял това състояние, не може да го разбере, така че не обвинявай другите. и аз понякога се чувствам така, особено след като детето порасна и вече няма нужда от мен, както преди. и аз прекъснах много контакти, само защото не бях състояние да общувам с никого, а приятелите ми решиха, че съм ги пренебрегнала. не си сама, да знаеш. потърси помощ, това, че пишеш тук е някакъв знак, че още не си се предала. настоявай да те изслушат и да проумеят как се чувстваш. Веднъж си на този свят и си безценна, дори да не ти се вярва.

# 103
  • Мнения: 394
Здравейте момичета!
Да се включа и аз във вашия отбор на подкрепа и преборване на болестта!
Моят страх е от болестта -рак! От декември месец започнаха сърцебиене -задух -прилошаване -изтръпване на ръцете- и така на кардиолог, ендокриолог, невролог и накрая при психиатър! Едно лечение -месец с деанксит и зопиклон -бях като парцал, не мога да реша една задача на детето да помогна калимо да сготвя, после друго- сероксат и ривотрил -тук повръщах и потъвах, макар че почвах постепенно по схема -отслабнах с 10 кг. за месец, и сега съм на трето със золофт и ривотрил! Стигнах и до периода до спирането на ривотрила и макар да съм само с една-четвъртинка сутрин на четвъртия ден след спирането не можах да се дигна от леглото и пак си пия ривотрила -пристрастих се към него май!
А със Золофта съм от месец и половина -като че ли съм по добре -успявам вече да прогонвам лошите мисли, но още немога да се справя със сутришното напрежение -повръщам и разтройство имам!
И не мога да повярвам, че не съм болна от рак в главата или дробовете и така нататък!
Само отрицателни мисли ми идват, а имам всичко -мъж който си гледа семейството, две сладки дечица -момченце и момиченце, дом -спокойствие и страаааах!
Чета книгата -Подсъзнанието може всичко - на Джон Кехоу ,и със нея се поуспокоих и от време на време спирам малкия от градина за да съм с него и да забравя за страха си! Четох по старите постове и разбрах че борбата с това нещо е дълга и постоянна!  Praynig

# 104
  • Мнения: 5
Златна   bouquet Хайде сега....престани с тези мисли. Такъв напредък имаше и сега да вземеш да скапеш всичко и да се дадеш на тази гадост. Нали знаеш, че периодите около РД по принцип са трудни. Сатурнови дупки, едно-друго.Мен всяка година ме хваща. Размисли, равносметки все едни такива неща. И колкото повече години минават, определено не става по-леко. Но мисъл за самоубииство честно до сега не ми е минавала. За момента огромен страх ми е да не се затворя отново в къщи, като преди. А виждам, че ти вървиш натам. Спомни си всички усилия, които положи да се измъкнеш и сега да идат на вятъра. Не казваше ли, че синът ти разбира какво се случва ? Обърни се към него, да зная не искаш да товариш никого, но понякога човек има нужда от мнооого малко за да се измъкне от кризата. Може би вече съм ви казвала, че когато това се случи с мен, аз и никой от близките ми не знаехме, че изобщо съществува тая гад. Заедно четохме, питахме търсихме и така всички разбраха, че не е моя преструвка и е много трудно да го контролирам. Дали няма да помогне, ако предложиш на мъжа ти да попрочете нещо. Може би във форум, където ти не пишеш за да се увери, че това се отключва при много хора, че не си само ти и в никакъв случай не си го измисляш.  От мен кураж и успех   bouquet Ще следя, за един мнооооого положителен пост.  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт