Проблемно дете в групата (яслената)??

Да ви кажа, всичко си зависи от персонала, но и от детето.Есента, когато малкия тръгна на ясла, имаше 10-15 нови деца.Всички плачеха до обяд.Вече /2 мес. по-късно/, само едно детенце подсмърча сутрин. Та явно персонала/който е един и същ от 8 г./ си знае работата.Всички деца са спокойни, ядат и спят..Но...има го и другия момент - детето не спира да плаче.Когато големият ми син беше 4-та група, имаха детенце, което сутрин изпадаше в истерия/а ходи там още от ясла/, родителите му се побъркваха.Хора, радвайте се, че вашите деца не са такива, защото не мога да си представя как може да се справи човек.А спирането според мен не е решение на проблема.Първо , дори сега майката да не работи, може би си търси работа.Малко хора могат да си позволят детегледачка и детето трябва да си пази мястото.И второ, в нашата градина например, ако детето не е на ясла, няма начин да тръгне на градина/яслената група запълват 1ва група/.Има и трето, дори сега да го спрат, когато догодина тръгне ще бъде същото.Та всеки си преценява какво е положението, жалко е само за детенце, че се тормози/а  че и другите тормози/.

Аз мисля, че на персонала в яслата просто не им се занимава и затова са избрали най-лесния начин да искат да се отърват от детето. А и вие като родители не прояваване разбирате, защото по някакъв начин цялата ситуация се отразява на вашите деца.
Към авторката на темата: така ли бихте мислили ако ставаше въпрос за вашето дете? Или тогава щяхте да държите да се интегрира с останалите? Според мен няма нищо лошо, а напротив е необходимо "Проблемни" деца да се приемат в масовите градини, ама то другите няма кой да гледа..
И последно кой родител какво прави по цял ден, дали работи, спи или се мотка си е негова работа, така че нямате право да му държите сметка.
Извинявам се резкия тон, ако съм обидила някой.

 Имам приятелка на която майка й е учителка в детската градина. Та тя казва - "За 30 год стаж, нямам случай в, който да не съм могла да успокоя или занимая плачещо дете".
 Мисля, че на персонала в яслата не им се занимава с детето.

Аз не считам за необходимото да си местиш детенцето в друга група, нали вече е свикнало със своята и дечицата и лелките са му познати.
Ако детето е разглезено и родителите са вдигнали ръце от него, очаквайки възпитателките да се справят с проблема- тогава ще е трудно и ще отнеме време, щом няма съдействие от страна на родителите. Ако раздразнението и нервните изблици произтичат от обстановката вкъщи- още по- трудно. Представете си, щом бащата е агресивен, а майката няма търпение да се занимава с него. Ще им трябва много време и търпение на лелите да го прикоткат към другите деца. Но не и да го подхвърлят и цялата вина за случващото се да се прехвърля върху него.

пп. Не се заяждам, ама според мене Торбалан не е подходящ за който и да е период на детството.

Мисля, 4е детенцето не е разглезено. По-скоро има нужда от пове4е топлина и внимание. Но детсата ясла не може да ги компенсира, ако вкъщи не достигат- просто персоналът не е достатъ4ен. Днес имаме родителска среща -надявам се да се стигне до РАЗУМЕН разговор с родителите, макар и трудно. Те смятат (според скандал от петък с персонала, на който са присъствали родители), 4е сестрите и леките са "некадърници", щом не могат да се оправят с детето. Мисля, 4е не ме разбрахте правилно- ние не искаме детето да се махне по принципа на Сталин- "няма човек-няма проблем". Питах дали някой няма опит с такъв проблем. Много пъти съм си мислила какво щях да правя, ако това беше моето дете- ами да ви кажа щях да търся на4ин да му помогна да се справи- детето страда и е в непрекъснат стрес. То по цял ден стои на вратата, носят му се вси4ки игра4ки, а то го хвърля. Бащата още като дойде отдолу (групата е на втория етаж) му вика "ти пак ли си на вратата бе!! докога ще се разправям с теб?". Извинявайте, ама на дете на няма и две години, което цял ден е 4акало да го вземат така да се крещи и пред него да се вдигат скандали на персонала??? Ясно е, 4е хората са различни- и в интелектуално, и в емоционално отношение. Децата също. И детето никога не е виновно (поне според мен). Но ако родителите нямат желание да помогнат на собственото си детъе да се адаптира и да се 4увства добре, нужно ли е да се о4аква това да се прави от вси4ки останали??? А и да ви кажа не мисля, 4е останалите не проявяваме разбиране-проявяваме го от първи септември. Колкото до професионализма на персонала- не ги оправдавам, но те не са педагози, нямат ценз за психолози и все пак не работят в заведение за индивидуална работа с деца. Те са една медицинска сестра и една санитарка. Толкоз. И аз имам забележки към тях по други параграфи, опитах се да си кажа претенциите, с някои се съобразиха, с други не, но това е положението- в държавна ясла, където мотивацията им да работят едва ли е само финансово обусловена (за заплата от 180-200лв) мисля, 4е правят каквото могат. И на мен не ми харесва до4ута реплика от лелята към едно дете "пак ли се насра бе!" (извинявам се за цитата), но как мога да променя възпитанието на 50 год. жена??
Та тук не става въпрос за обвинения или нарочване на детето. Просто имах нужда, ако някой е имал подобен случай, да ме посъветва какви са възможните решения и да помогнем на това дете , а по този на4ин и на останалите. Но все пак благодаря за мненията.(Идеята да се занесат негови игра4ки и вещи, ако с тях то ще се 4увства по сигурно ще я предложа още дове4ера на родителската среща, Благодаря!!!)

Аз съвсем правилно те разбирам. За съжаление, случва се родителите да не могат да се справят с децата си. Възможно е това да е и причината за тяхната изнервеност и несговорчивост. И все пак - смятам, че  проява на разбиране и съчувствие и към тях, и към детето, ще помогнете най-много. Но не може да се очаква, ако всички останали родители показват неприязън към тях и неудобството, което създават, родителите на "проблемното" детенце да са спокойни и уравновесени.
Все пак, от написаното по-горе от теб, става ясно, че са завели детенцето на психиатър. Т.е. не са толкова безразлични към ставащото с него. Но явно и те, и детето имат нужда от повече разбиране. Така че, моят съвет е на родителската среща довечера да не ги нападате, а да им предложите помощта си. Сигурна съм, че няма хора, които на добронамереността да отвърнат с враждебност. Стига да е искрена!
Желая ви успех и пиши какво е станало! 

 Еми, аз също бих те посъветвала да не ги нападате, просто проявете зариженост за детето!   
Истината е , че ако моето дете е основна тема за обсъждане от страна на други родители и то за подобно нещо, не бих била много любезна с тях!
Ако ти не ходиш на работа, предложи си услугите и иди помагай една седмица на лелката! Така наречения "доброволен труд", иди и се опитай да помогнеш за адаптацията! Като ще обсъждате проблема  трябва да имате и предложения за изход от ситуацията, а не да си чешате езиците!
Късмет!