- Публикувана: 16 март 2011, 10:53 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2011, 19:01 ч.
Юлчета 2008 (Тема 145)
Тони,не му мисли.Алекс беше на около 6 м ,с ангина и на АБ + Т 
Тръгнахме,че всичко беше резервирано,но за мое учудване,Алекс се оправи много бързо.Явно и въздуха си изигра ролята.Бях с нагласа да се връщам,ако нещо се усложни.Сега ми остава спомена от хубавия сняг и приятното изкарване 
Оле,освен Шада аз чакам и други любими персони да се разпишат
Тръгнахме,че всичко беше резервирано,но за мое учудване,Алекс се оправи много бързо.Явно и въздуха си изигра ролята.Бях с нагласа да се връщам,ако нещо се усложни.Сега ми остава спомена от хубавия сняг и приятното изкарване Оле,освен Шада аз чакам и други любими персони да се разпишат
Оле,освен Шада аз чакам и други любими персони да се разпишат
Предполагам не мен, защото и ние даваме шок. яйца...и не само 
Предполагам не менТебе направо във Варна те чакам,че се издъни на националната.Имаш грехове да изкупваш ,че не ти видях очите
ПП.Сега ,че не съм писала отдава да ви писне от мен
Предполагам не менТебе направо във Варна те чакам,че се издъни на националната.Имаш грехове да изкупваш ,че не ти видях очите
ПП.Сега ,че не съм писала отдава да ви писне от мен
Нали се разбрахме тази година на поправка да направим нац.среща на морето 
Обаче и на банско сме обещали за ходим....та гответе се за късна пролет....финансово
Оле, за името на автора май си зависи от превода, но специално тази книга и аз много я харесвам. Обожавам я. Майка ми я има и още като тинейджърка обичах да я чета от любов към психологията.
Мая, то с отразяването съм го чела и върви, но само когато знаеш какво му е в главата, а като не знаеш... У нас най-често се карам за пантофите. Казвам й да ги обуе, мълчи и се прави на неразбрала. Почвам да ги обувам сърди се. Питам я "Не искаш пантофите ли?" "Да." "Харесва ти да си боса ли?" "Да" "Но е студено." "Не е." "Може да се разболееш." "няма"
Това, че мама, тате, бебето, куклата и не знам си кой още е с пантофи не помага.
... и тогава понеже не обичаме шоколад, казвам да си обуе пантофите и ще й дам желирано мече
Заплахите също нещо не вървят при яна. Впрочем с какво ги заплашвате?
ПС. От няколко вечери си е измислила да се къпе с един гердан, ама днеска го забравили и на майка ми не й се разкарвало и й казала "айде тая вечер без гердан" "не може, бабо, красавиците се къпят с гердани"
Мая, то с отразяването съм го чела и върви, но само когато знаеш какво му е в главата, а като не знаеш... У нас най-често се карам за пантофите. Казвам й да ги обуе, мълчи и се прави на неразбрала. Почвам да ги обувам сърди се. Питам я "Не искаш пантофите ли?" "Да." "Харесва ти да си боса ли?" "Да" "Но е студено." "Не е." "Може да се разболееш." "няма"
Това, че мама, тате, бебето, куклата и не знам си кой още е с пантофи не помага.
... и тогава понеже не обичаме шоколад, казвам да си обуе пантофите и ще й дам желирано мече
Заплахите също нещо не вървят при яна. Впрочем с какво ги заплашвате?
ПС. От няколко вечери си е измислила да се къпе с един гердан, ама днеска го забравили и на майка ми не й се разкарвало и й казала "айде тая вечер без гердан" "не може, бабо, красавиците се къпят с гердани"
...."не може, бабо, красавиците се къпят с гердани"
Аууу!
Сладурана!
При Елена нищо не помага - нито заплахи, нито награди, нито подкупи. Когато реши, тогава чува и ако реши тогава прави , каквото поиска.
Това раците не са като хората, при цялото ми уважение към представителите на тази зодия. Ни се води , ни се кара. Има нещо, което ги характеризира много добре - "Всички наопаки, те натерсене!"
При Николета заплахи и обещания не работят. Обяснявам, защо искам от нея дадено нещо или защо не й разрешвам нещото, което тя иска. Например: аз: "Хайде да мием ръцете." Ния: "Не искам". Аз: "Защо не искаш?" Ния: "Не искам. Аз: "Ако не си измиеш ръцете, ще са ти мръсни и ще се разболееш като ядеш с тях. Като се разболееш няма да можеш да си играеш с децата и ще ти е скучно сама." Вече сама си слага стола, за да си мие ръцете. Много търпение обаче се иска. Наскоро четах едно интервю с Мадлен Алгафари, в което казва, че сега е възрастта да се дава ограничен избор на децата като им се задава въпрос примерно: "Какво искаш да ядеш риба или супа?"
НБМ, не бях разбрала, че си имала проблем. Радвам, се че си по-спокойна.
НБМ, не бях разбрала, че си имала проблем. Радвам, се че си по-спокойна.
Джоли, много сте прави с Алгафари. Но не винаги и при всички деца работи. С големият нямах никакви проблеми, наистина много говорех, обяснявах, а той слушаше и възприемаше. Сега при Сами ми е по-трудно. Твърдоглав е, и това с ограничението на предлаганите неща е добър вариант. Ако много искам нещо да направи, напр. да си облече дебелото яке, обещавам сладост. какво да се прави...Но не го наричам подкуп. По-скоро "танту за кукуригу"
Ние също обясняваме много и често работи. В извънредни случаи, когато нищо не работи е наказан да си стои сам в стаята за няколко минути.
И аз прилагам ограничения избор, наистина работи.
Най-важното, което се стремим да спазваме е и двамата с мъжът ми да сме единни в решенията, когато единия прецени да му се скара или да го накаже другия задължително подкрепя.
И аз прилагам ограничения избор, наистина работи.
Най-важното, което се стремим да спазваме е и двамата с мъжът ми да сме единни в решенията, когато единия прецени да му се скара или да го накаже другия задължително подкрепя.
Ще ми се винаги да подхождам с разбиране, уважение и търпение към дето, но често се случва да е просто с раздразнение 
Знам, че има хора, които успяват гладко да съчетаят всичките си задължения, но аз не съм от тях
Но постоянно мисля по въпроса и се старая да се коригирам, а и успокоителното е, че това положение е временно.
Иначе използвам и похватите, които Джоли е споменала. Но логичното убеждаване при нея действа само от време на време, а ограниченият избор го използвам при предлагането на храна, но с много малък успех.
А родителите да са единни съм съгласна, че е много важно. При нас честото се случва единият, като й се кара, да отиде да се жали при другия.
Знам, че има хора, които успяват гладко да съчетаят всичките си задължения, но аз не съм от тях
Но постоянно мисля по въпроса и се старая да се коригирам, а и успокоителното е, че това положение е временно.
Иначе използвам и похватите, които Джоли е споменала. Но логичното убеждаване при нея действа само от време на време, а ограниченият избор го използвам при предлагането на храна, но с много малък успех.
А родителите да са единни съм съгласна, че е много важно. При нас честото се случва единият, като й се кара, да отиде да се жали при другия.
То и аз обяснявам до припадък, и ограничен избор давам, ама като не се получава прибягвам и до другите методи. Давам пример, след цяла нощ, в която не спря да реве защо тази възглавница била там, не искал това, да не легнел там, стана не иска да яде, не иска мики маус, не иска да пишка, не иска да се измие , аз не издържах и се развиках и му казах, че днес нищо няма да му купя, защото се държи невъзможно и като поиска нещо и аз ще кажа не. Млъкна и поне даде да го облека 
.
Вчера сестрата, която ме направи на пух и прах онзи път, каза че бил душичка послушна, каквото му кажеш изпълнявал
, мен ме побърка просто... А как рева тази сутрин на отиване в яслата не искам да се сещам, сякаш го заведох на заколение
НБМ, браво за антителата, дано няма повече шарки в групата на Дени докато се роди бебето.
Почерпвам ви специално, днес ставам на 30 г.
. Малко е голяма картинката, но ми харесва.
, аз не издържах и се развиках и му казах, че днес нищо няма да му купя, защото се държи невъзможно и като поиска нещо и аз ще кажа не. Млъкна и поне даде да го облека . Вчера сестрата, която ме направи на пух и прах онзи път, каза че бил душичка послушна, каквото му кажеш изпълнявал
, мен ме побърка просто... А как рева тази сутрин на отиване в яслата не искам да се сещам, сякаш го заведох на заколение НБМ, браво за антителата, дано няма повече шарки в групата на Дени докато се роди бебето
.Почерпвам ви специално, днес ставам на 30 г.
. Малко е голяма картинката, но ми харесва.