Месопотамското общество имало цяла класа професионални мъжки проститутки, ассину, кулу’у и кургарру, като за някои от тях специфичното е, че са били младежи, които имали разнообразен набор от функции в сферата на развлеченията и на религиозната литургия. Що се отнася до забавленията - те свирели на музикални инструменти, пеели и танцували, а е възможно да са играли пантомими и драматични пиеси; по отношение на религиозният ритуал - те изпълнявали церемониални задължения в чест на Ищар, понякога преоблечени в дрехите на противоположния пол, а понякога и участващи в еротични ритуали за удоволствие на богомолците.
Външният вид и поведението на мъжката проститутка били подчертано женствени: една от емблемите, които те носели, било вретеното, универсален символ на женския труд. Някои от тях носели женски имена и гилдиите на мъжките и женските проститутки понякога включвали представители на противоположния пол. Проституиращият мъж можел да бъде и любовник на жена, тъй че не била следвана стриктна линия на разграничаване.
Нагласите на месопотамското общество спрямо мъжките проститутки били в най-добрия случай двойнствени; макар и изпълняващи необходима роля в своето общество, като индивиди те били маргинализирани и подложени на презрение.