Здравейте! Бих искала да разкажа как се запознах с биологичната си майка. Как разбрах, че съм осиновена, как започнах да търся корените и докъде стигнах 
В историята ще бъдат споменати случайни имена и места, а не истинските им такива.
Когато бях на 8 години обожавах да съм навсякъде с баща ми.
Играехме карти и в един момент ми казва:
Знаеш ли че имаш истинска майка?
Не знаех за какво точно ми говореше и не го разбирах. И се започна....историята
Ти имаш друга майка, майка която те е родила, а тази ти майка не е твоя родна майка.
Твоята истинска майка те изоставя в "Дом майка и дете".
Но тогава баща ми изрично бе казал да не се споменава нищо на моята майка /осиновителка/.
Премълчах си.
Всичко утихна за известно време. Станах на 17 години и реших да открия корените си.Но пък трябваше да бъде дискретно. Тя бе от малко село, в което всичко се знае.
С малко помощ открих къде живее. Заминах с подкрепа, схора които решиха да ми помогнат.
Те говореха вместо мен и казаха къде ще бъде и доколко часа ще бъда там. Ако искат да заповядат. Майка ми дойде на уреченото място.
Седнахме на едно кафе и ми разказа всичко плачейки. тогава разбрах истината и само истината за моето съществуване. Разведена с деца, върнала се при семейството си /родителите и/. Влюбила се и докато се усетила била в 4-ти месец. Съобщила на възлюбения си и той изчезнал яко дим. Била принудена да ме остави. Ще спестя подробности, но има толкова лоши хора, че ума не ми го побира. родих те и те изоствих. аз не съм ти майка. Не очкавам и да ме разбереш. Ти имаш свои родители, те са твоите истински родители. Те са те възпитали, те са те отгледали.........те ти дадоха всичко онова, което аз не ти дадох. Каза баща ти ме изигра, по принцип не настройвам децата си срещу баща им, каквото и да е. все пак той им е баща.
Но моля те не ме питай за него, не мога.....причини ми болка, такава, че цял живот я изпитвам..всеки ден, всеки твой рожден ден. Остави ме тогава, когато имах най-голяма нужда от него.Никой не ме разбираше, освен баба ти. Тя бе моята опора. Когато стъпих на краката си, година след като те оставих....дойдох да те взема, но закъснях. Бяха те взели месец по-рано. Имах надежда, с такова щастие отидох, но теб те нямаше. Тя заплака и аз също. Плакахме много........
Баща ми се бил върнал малко по-късно за прошка, но било късно. Казала му къде беше досега. Къде беше докато оставях детето си на произвола на съдбата. Къде беше...Плаче ли плаче и аз след нея.
Е каква е Вашата история?
Ще се радвам да чуя Вашите съдби!
В историята ще бъдат споменати случайни имена и места, а не истинските им такива.
Когато бях на 8 години обожавах да съм навсякъде с баща ми.
Играехме карти и в един момент ми казва:
Знаеш ли че имаш истинска майка?
Не знаех за какво точно ми говореше и не го разбирах. И се започна....историята
Ти имаш друга майка, майка която те е родила, а тази ти майка не е твоя родна майка.
Твоята истинска майка те изоставя в "Дом майка и дете".
Но тогава баща ми изрично бе казал да не се споменава нищо на моята майка /осиновителка/.
Премълчах си.
Всичко утихна за известно време. Станах на 17 години и реших да открия корените си.Но пък трябваше да бъде дискретно. Тя бе от малко село, в което всичко се знае.
С малко помощ открих къде живее. Заминах с подкрепа, схора които решиха да ми помогнат.
Те говореха вместо мен и казаха къде ще бъде и доколко часа ще бъда там. Ако искат да заповядат. Майка ми дойде на уреченото място.
Седнахме на едно кафе и ми разказа всичко плачейки. тогава разбрах истината и само истината за моето съществуване. Разведена с деца, върнала се при семейството си /родителите и/. Влюбила се и докато се усетила била в 4-ти месец. Съобщила на възлюбения си и той изчезнал яко дим. Била принудена да ме остави. Ще спестя подробности, но има толкова лоши хора, че ума не ми го побира. родих те и те изоствих. аз не съм ти майка. Не очкавам и да ме разбереш. Ти имаш свои родители, те са твоите истински родители. Те са те възпитали, те са те отгледали.........те ти дадоха всичко онова, което аз не ти дадох. Каза баща ти ме изигра, по принцип не настройвам децата си срещу баща им, каквото и да е. все пак той им е баща.
Но моля те не ме питай за него, не мога.....причини ми болка, такава, че цял живот я изпитвам..всеки ден, всеки твой рожден ден. Остави ме тогава, когато имах най-голяма нужда от него.Никой не ме разбираше, освен баба ти. Тя бе моята опора. Когато стъпих на краката си, година след като те оставих....дойдох да те взема, но закъснях. Бяха те взели месец по-рано. Имах надежда, с такова щастие отидох, но теб те нямаше. Тя заплака и аз също. Плакахме много........
Баща ми се бил върнал малко по-късно за прошка, но било късно. Казала му къде беше досега. Къде беше докато оставях детето си на произвола на съдбата. Къде беше...Плаче ли плаче и аз след нея.
Е каква е Вашата история?
Ще се радвам да чуя Вашите съдби!
Е, гледни точки всякакви, предполагам...
.Според мен човекът е спасявал собствената си кожа 
. Но реших да му дам the benefit of the doubt. 