Краснописът не е важен

Пасинет и Мишона, престанете да търсите под вола теле . Първо, в първият постинг ясно съм написала за какво е темата, второ никого не целя да обиждам и в ничий дефект да се втренчвам подигравателно (!!!), и трето, никого не поучавам как да си възпитава детето, всъщност темата изобщо не е за вашите деца, а е принципна за нещата които са важни за вас, или не са важни за вас. Извинявайте, ако съм ви обидила с въпросите си на  на не-раждала и не-майка. Не съм имала за цел да се бъркам в тази така специфична материя -майчинството, за което аз лично нямам диплома, сигурно няма и да имам, а от гледната точка на една 37 годишна жена, която все пак се разхожда в обществото, което е населено и с доста деца и помисля отвреме-навреме върху някои неща си позволих да задам въпрос свързан с тази територия - децата.

Не си ли изяснихме отдавна, че това да си пръкнал едно или две дЯца не те прави специалист по възпитание, образование и т.н.
Иначе си е като да отидеш на лекар и да ти е важно дали той е боледувал от същата болест, вместо какво знае и може, нали.

Не знам какви са съвременните критерии за краснопис, но пиша много четливо. За мен е важно другите да ме разберат и това си личи от почерка и стила ми на писане. НО нищо в живота ми и характера не е така подредено както буквите, които изписвам. Та не виждам много връзката между двете!

Авторката на темата я е пуснала в качеството си на специалист в областта имащ широк поглед върху това на какво наблягат родителите и учителите и какво е важно днес? Извинете не разбрах че е така. От това, че не разбирала какво говорят приятелските деца или някой актьор нямаше как да знам какъв специалист е и каква е целта на темата.
От моя скромен поглед колкото се държеше на краснописа и правоговора, когато аз бях ученичка, толкова се държи и днес.За разлика от Краси.мира не мога като взема тетрадките на съучениците на сина си и да кажа кои са мързелите, кои са старателните, но не толкова надарени и кои генийчетата. 

Да, по мои скромни наблюдения, авторката на темата има доста по-широк поглед от тълпата форумски муцки.

Пасинет, не, не си ме разбрала. Не съм я пуснала в 'качестовото си на специалист", а точно обратното. Никого не целя да нападам, обиждам и квалифицирам, на никого не давам тон в живота. Ако си се почувствала нападната и обидена от мен, извинявай за втори път. Ако и трети път не разбереш, трети път няма да ти се извиня, всичко си има граници.

Важени са и краснописът, и грамотността и правоговора. Те винаги правят впечатление.

Аз пиша грозно, въпреки усилията на родителите ми.
Но заради грозното писане не живея с комплекс за малоценност.
Пиша и не се притеснявам.
Говоря на софийски диалект и когато се налага се старая да се изразявам на книжовен български.
Диалектът за мен е богатство и не ме притеснява.

Сега като родител съм наред да обръщам внимание и да помагам на детето ми да се научи да говори правилен български език, да се научи да пише грамотно и четливо.
Но това е двустранен процес - моята помощ и неговите възможности трябва да сработят така, че резултатът да  е положителен.
А да не отваряме темата за това, че родените и живеещи в чужбина деца имат още по-големи предизвикателства за преодоляване пред себе си при овладяването на българският език.

От 3-ти клас, до ден днешен пиша печатно.
Ръкописен ми е единствено подписа.
Без да се хваля, буквите ми са като напечатани,
но в институра разбрах, колко е ужасно, човек да пише
хубаво и четливо. Всички идваха да им дам лекциите да си ги снимат.
Не веднъж ми се е случвало, накрая аз да взема преснимани, за да си
снимам за мен, защото моите са незнайно къде.
Никой, никого не може да научи да пише красиво.
Това е въпрос на усет и си е заложено.
Още като ученичка, ако сгреша дума, късах целия лист и преписвах.
Не мога да търпя трито, замазано, поправяно.
И до сега съм такава. В някои отношения - педант до откат 

Почеркът ми има странното свойство да се влияе от настроенията ми. Ту пиша с ляв наклон, ту с десен, понякога си звръзвам на фльонга буквите, сякаш нещо ме тика да го правя, друг път ми е кеф печатно да пиша. Не знам какво биха казали графолозите... Но общо взето грозничко ми се получава.
Като кандидатствах в езиковата навремето, частната ми учителка по литература- доста артистична и шантава персона, междувпрочем, се беше амбицирала да ме научи да пиша красиво. И вместо да упражняваме ОЛВ или преразказ със елементи на разсъждение, ме караше да преписвам откъси от "любимия" ми "До Чикаго и назад". Ако не ме научи на друго, поне ме научи на краснопис жената -всъщност точно за една година. После си възвърнах горзния почерк, явно демоните, напиращи в мен не са могли да изтраят тези чисти и подредени странички. Но госпожа Радкова беше много доволна от временния си успех да усмири десницата ми: "Само като те видят колко красиво пишеш, веднага ще те приемат", казваше и мед й капеше на сърцето. Сигурно и досега си мисли, че това е била причината все пак наистина да ме приемат.
А по темата: всичко е важно, зависи откъде ще го погледнеш.  Ужасно много се кефя на хората, които могат да надпишат картичка красиво, без да използват линийка, да речем. Имам една колежка от счетоводството. Като ми даде да подпиша някой ордер, попълнен от нея, направо драго ми става на душата. Разбира се, колкото по-голяма е сумата, толкова по-драго ми става, но наистина си мисля, че ако ангелите можеха да пишат, сигурно щяха да имат почерк като нейния. Мисля, че е важно например застаряващите шефове на фирмички като нашата, вместо да мъчат служителите си с нечетливите си драсканици, да вземат да изкарат една елементарна компютърна грамотност и поне един е-мейл да могат да напишат без чужда помощ.

buttinsky, ти ме подсети и за това ...
Надписвам картичките на цялата фирма,
а не стига това, ами и тези за роднини и приятели на колегите 
Дори съм си взела такъв тънък маркер - сребърен и златен 

10 c's , и ти не си ме разбрала. Аз не съм обидена, а искам да наблегна на това, че гледайки резултата не можеш да си сигурен каква и колко е била работата и кой на какво държи. Това е все едно да видя две жени, едната със супер тяло, другата дебеланка и да си кажа, че първата се старае и работи за фигурата си, а втората, че не държи на тези неща. А може нещата да са обратни - едната да тъпче банички и да си е стройна, другата да се поти във фитнеса и да набляга на салатите , но с минимален резултат.
За старанието съм в много от общоприетите обществени норми, но не и на всяка цена. Т.е. наблягам на развитието на детето си в нещата, в които виждам, че има по големи заложби, а в другите не го карам да се чувства виновен, ако не може да ги покрие щом се е постарал.
Това, че някой е почнал работа с връзки в сфера, в която не е професионалист или пък няма заложби си е съвсем друг въпрос.

Охохохоо, и аз си взех един хуубавичък златен тънък маркер да надпиша на маминка луксозната книга за цветя. Е, след като я надписах едно хубаво и поразмазах написаното, стана с една идея по-малко луксозна, даже с две . Най-трогателното беше предвидимата реакция: Две забележки - едната, защо не съм използвала линийка, а другата- че се е позамазало. Ни дума за искреното ми и сърдечно пожелание, което би разревало и крокодил....ако почеркът не беше толкова важен, разбира се

Така е.Аз досега нито един изпит не съм правила на компютър.На изпита ни раздават специални тетрадки,в които са напечатани условията и към тях поне 2 страници за писане на отговорите наръка.
В България изпитите ми също бяха писменни или устни.

О, това е напълно логично.
Но въпросът по-скоро беше дали е важно да се работи в/у тези неща, има ли смисъл, след като "Times New Roman"  идеално се чете,  а не колко се работи.

Защото излиза, че не е важно да се стараеш да говориш членоразделно, не е важно да се стараеш да имаш четлив почерк, ето преди малко мина друго заглавие,  нещо като учените доказаха, че оценките в училище не са важни за успеха в  живота. И какво е важно? да се бориш с целулита...

Бабата на приятелката ми винаги й казваше " ти се старай за 6, пък дали ще ти пишат 6, 3 или 4 е друг въпрос". В крайна сметка хората имат и дадености.

Темата започва да ми напомня покривчената или кое е излишен лукс днес. Да използваш покривка, нож и салфетка, да говориш правилно, да пишеш.

пп. аз също не разбрах къде намесихте говорните проблеми. Нямат нищо общо с това да казваш 'навпредвид' например