Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 11

Набахат Чикре ,колкото повече остарява толкова по-красива става!
Благодарности на всички превели и качили ВВ. 

       

                              Okan Yalabik ♥ & ♥ Hande Soral ♥ EVLENIYORLAR !!!! ♥

   

                                                          Това е годеницата на Окан.

Тя годеницата му е с български корени.
http://www.tvnovellas.info/bg/actors/9805/hande-soral

Хич не я харесвам тази....Не му отива на годините. Разликата в годините им е голяма.

Аз като свекърва опявам, но наистина не ми харесва. Най ми харесва как си партнира със Селма, много е внимателен към нея, да не я счупи. В другите сериали е малко джаста-праста.

И на мен не ми харесва Ханде Сорал като годеница на Окан.Гледала съм я в "Малки жени" тогава тя излизаще с Бурак Сагяшлар.Ето и тяхна снимка.

още една част от студията:

Съветникът на султана

С фаворитката, живееща в столицата, се появява нова политическа връзка  - Хюррем става политическият довереник на султана. Писмата, които тя пише на Сюлейман, когато той не е в Истанбул, а провежда военни походи, показват, че тя е била ценен източник на информация. (Писмата се датират по имената на децата им, упоменати в тях. В ранните писма има и стихове. Едва ли тя е авторът, тъй като езикът и още не е толкова добър. Вероятно репутацията и на поет е незаслужена.) Вероятно тя е поела тази роля от Хафсе султан. За Сюлейман се знае, че е бил привързан към майка си. Според доклад на Брагадин от 1526 Хафса е: „много красива жена на 48 г., към която той (султанът) изпитва огромно уважение и обич”. След победата на османците над унгарците в Мохач са разпратени победни писма към всички крайща на империята, но писмото до Хафса е написано лично от Сюлейман. Когато Хафса умира през 1534, нейното погребение е изпълнено с обществени траурни прояви.

В ранните години на своето управление, Сюлейман не може да разчита на Хюррем защото турският й, или поне нейните умения да чете и пише са слаби. Тя пише в едно ранно писмо: „Султане мой, писа ми, че ако мога да чета това което ми пишеш, ти би писал по-просторно за това, че ти липсвам.”.  Ранните писма на Хюррем са написани на канцеларски стил и с елегантен почерк, принадлежащ вероятно на харемски писар. Към тях са добавени лични бележки на обикновен турски, в които Хюррем пише колко много жадува за отсъстващия султан и колко липсва на децата: „Султане мой, няма край на мъката от раздялата. Смили се над нещастната и не бави твоите писма. Нека моята душа намери успокоението поне на едно писмо... Когато им четат твоите чудесни писма, твоят слуга и син Мир Мехмед и твоята робиня и дъщеря Михримах, плачат и ридаят защото им липсваш. Техният плач ме докарва до лудост защото много прилича на траурен. Султане мой, твоят син Мир Мехмед и твоята дъщеря Михримах и Селим хан и Абдула ти изпращат много поздрави и покланят лицата си в праха на твоите нозе”.

В едно писмо, написано от писар, има послепис от друг жител на харема, съдържащ информация, явно поискана от султана, за финансите на Хюррем и това ни води до извода, че по това време Хюррем все още не може да се справя сама с финансите си. И въпреки това, още в тези ранни писма виждаме Хюррем като политически фактор: в едно писмо загатва за проблем с великият везир Ибрахим паша, като този проблем не е непознат на султана: ”Питаш защо съм ядосана на пашата. Да даде бог, ще чуеш когато отново сме заедно. За сега – изпращаме нашите поздрави на пашата, нека ги приеме.”
По средата на 30-те, а може би и по-рано, Хюррем започва да пише сама своите писма до султана. По-голамата част от всяко писмо, като по-ранните, изразява жадуването й за султана и надеждата, че бог го закриля, а също и новини за семейството и поздравите им към него. В едно писмо, вероятно писано по време на източния му поход от 1534-1535, тя се радва на османската победа: „Добрите вести за победата дойдоха. Императоре мой, султане мой, бог знае, че бях умряла и ми бе даден нов живот. Хиляди и хиляди благодарности на всемогъщият бог! Шах мой, султане мой, дано да предприемеш много „гаази”, да дадеш на враговете според делата им , да завземеш много земи и да завладееш седемте страни.”

Писмата съдържат също информация за важни събития и за ситуацията в столицата (последното представлява огромен интерес за който и да е отсъстващ владетел, боящ се, че някой от синовете му може да го детронира и да заеме неговото място). По време на източният поход, Хюрем изпраща новини за победния туниски морски поход на адмирал Барбадос Хайредин паша. По времето на отсъствието на Сюлейман през 1537, тя му пише, че епидемията все още върлува в Истанбул, но вече не е така опасна, а образованите хора казват, че тя ще спре „когато започнат да падат есенните листа”. Предупреждава го за опасностите от прекъснатата комуникация с фронта: „Казвам ти, моля те да изпращаш новини бързо, много бързо защото – и се кълна, че не лъжа – не е идвал вестоносец от една-две седмици. Света е креслив и се носят всякакви слухове. Не мисли, че те моля само заради себе си.” В писмо написано приблизително двадесет години по-късно, се споменава подобно притеснение, предизвикано от фалшив слух, изречен този път по-ясно и по-високо. Сюлейман е по средата на поход срещу Сафавидите, а чувството за неотложност у Хюррем е предизвикано вероятно от общественото недоволство от неотдавнашната екзекуция на Мустафа: „Много се говори в града, че идва вестоносец с добри новини. Всички казват, че ще пристигне до два-три дена и се подготвят да украсят града със светлини. Не знам дали е истина или лъжа. Любемецо на съдбата, султане мой, много е странно да дойде вестоносец с добри новини когато самият ти зимуваш в Алепо. Също така, султане мой, нито сина на онзи еретик (шах Сафавид), нито жена му се пленени, нито нещо е станало. Ако пристигне вестоносецът и каже „Няма развитие тук, нито там” никой няма да бъде доволен, султане мой... Щях да ходя скоро при Баязид, но сега ще изчакам докато получа новини от теб.”

Великият везир и другите важни държавници са ходили на походите със султана, а Хюррем несъмнено е изпълнявала решаваща роля чрез своята бдителност над събитията в столицата. Факта, че султанът й е поверил да препраща писма до другите членове на семейството показва, че тя е действала като „сигурно комуникационно звено”. След смъртта на Хюррем, Михримах поема функцията на майка си като съветник на баща си, насърчава го да поеме на поход срещу Малта, изпраща му новини и препраща писмата му, когато той не е в столицата.

Момичета какво пише около клипчето на Окан?

  Привет
На Ибрахим, Гавина ,Емел и Корделия благодарности за неспирния поток от информация
Вече не знам кое ми е по интерсно ,информацията в темата или  сериала  

Благодарение на информацията ,онази  далечна епоха става по разбираема
 

Лакуна   

Гавина много ми хареса в пост 640 обръщението:

Любимецо на съдбата, султане мой