Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 11

Емел   

lacunababe Благодаря! С голямо удоволствие си го свалям защото ще си го гледам и гледам и гледам.  

Ще постна следващата част от студията. Дългичка е и има предположения в нея, така че може да ви е скучна, но пък е за Хюррем. Следващата част пак ще бъде за Хюррем и ще опитам да я преведа до довечера.

Имам въпрос към тези, който четат и на турски, тъй като на бг и на английски не го намерих. Кога се е появила титлата "хасеки"? Според това, което преведох Хюррем е първата хасеки, но не е казано изрично "тя е". Изглежда, че пак ще пренареждаме "кой кой е и колко е важен" в началото на управлението на Сюлейман. Започвам да си мисля, че "совите не са това, което са". Май Махито и Хюррем (след раждането на сина) в началото са равни и разликата е само в номера на жената (1,2,3...) Изглежда, че всички описания, които сме писали за титлите още се формират и хасекито ще дойде поне след още десетина години.

  Harem baştan sona hüzün demek

Yayına girdiği ilk günden beri birinciliği hiçbir dizeye kaptırmıyor 'Muhteşem Yüzyıl'. Dizide Daye Hatun'u Selma Keçik, Nigar Kalfa'yı Filiz Ahmet ve Sümbül Ağa'yı Selim Bayraktar oynuyor. 'Harem'in muhteşem üçlüsü'yle haremi, ayak oyunlarını ve kadınların neden birbirlerinin celladı olduğunu konuştuk......

Пенда, страхотна "скопиянка". Това ми е любимият женски образ.  

От студията:

Наложницата като фаворит
Кариерата на Хюррем като султанска съпруга започва с раждането на първото й дете през 1521 г. и продължава до смъртта й през 1558 – почти през цялото властване на Сюлейман. В този период се променят три принципа на възпроизводството – принципа на наложнически статут на султанските майки, принципа „една майка – един син” и присъствието на майката в домакинството на принца.
Не е известно кога се е появила Хюррем в харема на Сюлейман, но вероятно е станала негова наложница преди или през първата година от неговото възкачване на престола. (Сюлейман става султан един месец преди 26-ия си рожден ден). Възможно е да е била подарена на султана по случай неговото коронясване (това не е най-точната дума, тъй като меча, а не коронота се използва в тази церемония, но разбирате за какво става въпрос). Вероятно е от западна Украйна , част от Полша по това време.
Мехмет, първото дете на Хюррем и Сюлейман е роден през 1521 г. По някое време през  следващите години султанът напълно пренебрегва останалите си сексуални партньорки. Преди да се отдаде изключително на Хюррем,  Сюлейман, в традицията на своите предшественици, има няколко наложници. Посланник Зен пише през 1524, че султанът не е похотлив и е постоянен към една жена.
Докладите на венецианските посланници, обилен източник  на информацията, която имаме за живота на османските султански съпруги, са на основа на  пряко информиране от добре позиционирани служители или, в лошият случай, от втора ръка информация примесена със слухове. Всеки доклад съдържа няколко страници посветени на династичното семейство и неговите членове – това се е правело не само за да следят власттовите центрове вътре в династията, но и за да знаят кои членове на семейството са благоразположени към интересите на Венеция. Следователно можем да се доверим на основната информация, съдържана в докладите, а също така да предположим, че част от подробностите също са вярни. Можем да заключим, че Сюлейман е дълбоко привързан към Хюррем още в този ранен период, и че тя се чувства достатъчно уверена, че султанът изпълнява желанията й, както и че султанът „огъва” протокола за да запазят отношенията си. Също така е редно да се отбележи, че майката на Сюлейман – пазител на султанското поведение – не е предотвратила  или не е могла да предотврати тази безпрецедентна връзка.
Смъртта през 1521 г. на двама от тримата синове на Сюлейман и оставането жив на само един син – шестгодишният Мустафа – поставя предизвикателството спешно да се родят още синове. В своя доклад от 1522 г. Минио  отбелязва, че империята ще бъде в голямо объркване, ако се случи така, че Сюлейман умре и остави след себе си само малолетни наследници. Като се има предвид детската смъртност и неотложността за създаване на наследници може частично да се обясни неговото съгласие новата му наложница да роди повече от едно дете. Способността на Хюррем да ражда здрави синове определено е допаднало на султана, на неговата майка и на останалите заинтересовани за продължението на династията лица. Въпреки че няма точни данни за рожденните дати на децата на Сюлейман, е ясно, че първите 5 деца от Хюррем са родени скоро едно след друго: Мехмед през 1521, Михримах (единствената дъщеря достигнала зрялост) през 1522, Абдулах (умира на 3 години) през 1522, Селим през 1524 и Баязид през 1525. През 1531 г. Хюррем ражда последното си дете – Джихангир (с гърбица). Сюлейман е на 37 години когато се ражда Джихангир. По това време има 5 живи сина, като най-големият е на 16, след две години ще замине за имперското си назначение и ще започне да създава собствени деца. С настъпването на тази възраст на следващото поколение, Сюлейман е приключил с репродуктивните задължения на султаната.
Хюррем не придружва най-големият си син Мехмед през 1542, когато е изпратен в Маниса като управител. Не придружава и никой от останалите си синове, след смъртта на Мехмед (1543)  дори и когато Джихангир е пораснал достатъчно за да е самостоятелен. От регистъра в Маниса се вижда, че няколко пъти е посещавала синовете си в провинциите. През 1543 посещава Мехмед в Маниса и Селим в Кония. През 1544 пътува до Бурса заедно с Михримах, зет си Рустем паша и голям военен екскорт. Селим  също е повикан там за сбирка на семейството, която продължава 40 дни.  През март 1547 Хюррем и Джихангир прекарват един месец в Маниса при Селим. Той е преназначен там след смъртта на Мехмед. Предполага се, че е ходила също и в Кютахия и Амася при Баязид. В едно писмо до Сюлейман от 1553 г. пише, че е трябвало да се откаже от плановете си да види принца.
Хюррем е първата майка на принц поне от средата на 15 век до тогава, която остава в столицата слбед неговото назначение в провинция. Хафса султан е придружавала Сюлейман на неговите назначения първо в Кефе, а после в Маниса. Махидевран хатун придружава Мустафа в Маниса, където е назначен през 1533 (твърдението, че е изпратена в изгнание при сина си не е вярно. Странно е не отсъствието на Махидевран от двореца, а присъствието на Хюррем в него след като синът й е получил назначение). Вероятно оставането на Хюррем в столицата е свързано със здравословните проблеми на Джихангир. Той не получава назначение като управител на провинция тъй като неговият недъг се приема като пречка да бъде управител, а също така редовно му е трябвала медицинска помощ. В едно писмо до султана, отишъл на военен поход, Хюррем пише, че операцията на рамото на детето е била успешна. Дори и да е имало непреодолими пречки, заради които Хюррем да не може да изпълни ролята на наложниците в този аспект, съществува и неизбежната последица от изоставянето на принципа „една майка-един син”. Който и син да придружи Хюррем,  той ще има предимство пред останалите в борбата за трона, която неизбежно започна дълго преди да се очаква смъртта на владетеля.

Окончателното отхвърляне на старата традиция е женитбата на Сюлейман и Хюррем, правейки я първата робиня-наложница в османската империя, която е освободена и направена законна съпруга. (факта, че Сюлейман се жени за Хюррем е отразин от посланниците Наваджеро и Тревисано. Османските извори не отразяват събитието, но Мустафа Али отбелязва, че Сюлейман и Хюррем са женени. Тя става халиле (halile) - съпруга). Няма законови пречки за женитбата, но тежестта на обичаите е против нея. В османското общество обичаите често имат силата на закон. (думата „закон”, канун, е значела също традиция или обичай).

Пищните сватбени празненства са описани от представителя на геновезката банка Св. Георги в недатирано писмо:
„Тази седмица в този град се случи необикновено събитие, абсолютно безпрецедентно в историята на султаните. Великият господар Сюлейман взе за своя императрица една робиня от Русия, наречена Роксалана, и имаше велико празненство. Церемонията се състоя в Сераглио, а празненствата бяха по-великолепни отколкото могат да се опишат. Имаше публична процесия на подаръците. Нощем главните улици са празнично осветени, има много музика и пируване. Къщите са окичени с гирлянди и навсякъде има люлки, на които хората се люлеят на час с голямо удоволствие. На старият хиподрум е издигната огромна трибуна. Мястото предназначено за императрицата и нейните дами е оградено със позлатена решетка. Тук Роксалана и дворът й присъстваха на голям турнир, в който участаваха християнски и мюсюлмански рицари, имаше акробати и жонгльори, а също и диви зверове, жирафи с толкова дълги вратове че сякяш главите им стигат небето ... Много се говори за сватбата, но никой не знае какво значи тя.”

Според посланника на Светата Римска Империя Гизелин дьо Бусбек, или по-скоро според неговите информатори сватбата е пример за това как Хюррем контролира чувствата на султана. Смятайки погрешно, че наложниците биват освобождавани когато родят син, Бусбек пише: „Роксалана, съпругата на Сюлейман,  се възползва от тази привилегия, когато, още робиня, му родила син. След като се сдобила със свободата си по този начин и си станала сама господарка, тя  отказала по-нататъшни контакти с лудо влюбения в нея Сюлейман докато не я направи негова законна съпруга. Така се стигнало до нарушаването на обичая на османските султани.”
Не е известно кога се е състояла сватбата. Вероятно е станала през или преди 1534, когато е спомената от венецианският посланник. Изглежда вероятно да е станала след заминаването на Махидевран и синът й през 1533. Беше изказано предположение, че не е могла да се състои преди смъртта на майка му Хафса султан през март 1554 – една от малкото хора, които могат да го разубедят от този безпрецедентен брак. От друга страна, султанът не би организирал публични празненства по време на траура за майка си, а през юни 1534 тръгва на великия „поход за двата Ирака” и ще се върне чак през янеарш 1536. Също така, не можем да сме сигурни, че Хафса султан е била против този брак.
Хюррем прави друга безпрецедентна стъпка – премества се от резиденцията на царствените жени и деца в двореца на султана. Този ход може да е свързан с техния брак, тъй като за първи път е споменато в доклад на Лудовичи от 1534. Описанието на Басано за апартаментите на Хюррем в новия дворец е от края на 30-те: „Дворецът на Султана е в този на великият господар и може да се преминава през тайни стои от единия в другия... Покоите на Султаната са много разкошни, с храмове, бани, градини и други забележителности. Те не са само за нея, но там живеят и нейните дами, за които се казва, че са най-малко 100...” Обаче в счетоводния регистър от края на 50-те тя е записана в стария дворец. Причината може да бъде регистрирането на разходите за харема на едно място, независимо, че част от него живее в новия дворец. Възможно е, да се е да се е върнала в стария дворец, тъй като в последните й години здравословното й състояние не е добро, а в стария дворец има болница за жените. Според венецианските доклади, Хюррем се разделя със султана всеки път с голямо нежелание заради постоянния й страх от смъртта.
Освен, че законният брак с наложница е радикална промяна на традицията, става и още едно значимо нововъведение по времето на Сюлейман – това е продължителното голямо надмощие на една жена. Титлата на Хюррем – хасеки – фаворитката на султана показва уникалният й статут. Обществото е обезпокоено от продължителната връзка на монарха с една жена, тъю като това се е смятало за неестествено и вредно. Басано описва нейната непопулярност:
„Такава любов изпитва (Сюлейман) към нея, че всичките му подданици са изненадани и казват, че го е омагьосала и я наричат „зиади” – вещица. Еничарите и целият двор мразят нея и децата й, но не смеят да говорят понеже султанът я обича толкова много. Аз чувам всички да говорят лошо за нея и децата й, и добро - за първородния и неговата майка, от която са се отказали.”
В продължение на това мнение двадесет години по-късно Бъсбек отбелязва, че „се смята, че Хюррем запазва любовта на Сюлейман с помощта на заклинания и магии”.

Gawina, вече ми се изясни картинката.
Между другото, имаш много добър изказ, изчетох превода на един дъх.

пенда, македонката е любимката ми в сериала. Много е чаровна.

и на мен ми е любима  и Нигяр, и Филиз 

Гавина отново   

хубав ден 

Толкова много и интересна информация сте постнали
Ибрахим Гавина Корделия    Емел
Едва ви изчетох Страхотни сте всички,всички
Благодаря
Благодаря на lacunababe и пенда за серията в бокса и като торент 
А Филиз е много сладка и зад камера

Onur má vlastný hárem
Zdroj: Plus JEDEN DEŇ magazín/JANA KADLEČÍKOVÁ

09. apríl 2011, 17:00



Ukážeme vám Onura, ako ho nepoznáte! V tureckom seriáli Veľkolepé storočie si herec HALIT ERGENC (40) zahral bohatého sultána Sülleymana, ktorý o pozornosť žien núdzu rozhodne nemá. Ženy, ktoré si vyberá z vlastného háremu, svojmu pánovi splnia každé želanie. Navyše v posteľových scénach ukáže viac zo svojho tela.

Zherca Halita Ergenca sa v priebehu pár rokov stal najžiadanejší a najšarmantnejší turecký herec tohto desaťročia. Svedčí o tom nielen jeho účinkovanie v populárnej Tisíc a jednej noci, ale aj v novom tureckom seriáli s názvom Veľkolepé storočie. Tu si zahral príťažlivého sultána Sülleymana, ktorý je vládcom krajiny a zároveň vládcom svojho vlastného háremu!

Viac ako desať žien slúži hercovi na milostné radovánky, ale v centre jeho záujmu sú najmä dve vyvolené. Jednou je sultánova manželka, ktorá s ním má syna, a druhou je mladá kráska Alexandra, ktorá sa ocitne v háreme a je jedinou ženou, ktorá sa dokáže brániť podmienkam v háreme. Sultánovi preto dokonale zamotá hlavu a herec s ňou v seriáli zažije vášnivé chvíle! Spomínanú Alexandru si zahrala mladá turecká herečka Meryem Uzerli (27).

Romantikom ostáva

Diváci doteraz poznali Halita ako romantického Onura, ktorý má oči len pre Šeherezádu. Je ochotný urobiť pre ňu čokoľvek a ich láska je taká silná, že prekoná všetky prekážky. Silným citom vzplanie aj v úlohe atraktívneho sultána, ktorý stratí hlavu pre mladú Alexandru. Herec je v tejto úlohe zarastený a pôsobí mužnejšie, nezaprie však romantický pohľad, akým okúzlil aj Šeherezádu. Tá sa oprávnene môže báť o svojho manžela Halita, ktorý sa teraz pozerá s láskou na svoju hereckú kolegyňu Meryem.

Chceli ho zabiť

Za úlohu sultána si Halit vyslúžil obrovskú dávku kritiky od tureckej verejnosti a, samozrejme, najmä od islamských extrémistov. Vrcholom všetkého bolo, keď sa hercovi začali vyhrážať za stvárnenie postavy sultána smrťou! On však ostal pokojný a naďalej si stál za svojím vyjadrením, že je mu cťou zahrať si hlavnú úlohu vládcu Osmanskej ríše. Dôvodom kritiky a výhražných listov bolo, že sa herec v seriáli opíja a najmä, že má hárem. V seriáli sa neraz pohybujú aj obnažené dievčatá a práve to vyvolalo u verejnosti veľký rozruch. Ľudia dokonca žiadali úplné zrušenie spomínaného seriálu.

lacunababe, благодаря ти за директния линк за 12 еп.  
пенда, снимките на малката чаровница Филиз Ахмет са много хубави.        Играе ли в съвременен филм?  

Искам да помоля нашите мили преводачи, когато имат възможност биха ли превели това интервю с едни от колоритните персонажи от Харема. Интересно заглавие: Харемът означава тъга от началото до края

Валиде султан?