Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 11

За сестрите на СС,не са показани в сериала може би защото по голяма част от тях не са от Валиде султан.Две от тях Бейхан Султан и Шахсултан Султан  са от дъщерята на татарския хан Айше.
-Гевхерхан Султан е родена 1494 ,но според Юлучай тя не е дъщеря на Селим и от там идва разминаването в броя на дъщерите с Озтуна.Същата през 1509 година доколкото си спомням,  се омъжва за Султанзаде Мехмед бей от рода на Исфендияроглу.Който пък през 1514 загива в битката при Чалдъран.
-Нашата Хатидже е родена 1496  ,и умира 1582.Първи брак с Искендер паша,втори с наш Ибрахим.
-Бейхан Султан се омъжва за Ферхад паша,има го в сериала.Умира през 1559.
-Най-шавлива от сестрите   била Фатма Сулатан.Развежда се с първия си мъж сама,името на горкия дори не е споменато,Втори брак с  Дукакинзаде Ахмед паша,също го има в сериала.След екзекуцията на Ахмед паша през 1555,се омъжва за трети път.Трети брак с Дамад Хадим Ибрахим паша,от много мъка по втория си съпруг,за хатър… не се шегувам точно така е споменато в източниците. Не се смейте.
-Хафса Султан омъжва се за възпитаник на Ендеруна Искендер бей,който през 1515 е екзекутиран ,самата Хафса Султан повече не се омъжва и умира през 1538.
-Шахсултан Султан се омъжва за Лютфю паша,но СС не е доволен от отношението на пашата към сестра му и ги принуждава да се разведат.Умира през 1572г.
-Ханъм Султан се омъжва за Чобан Мустафа паша.
Aко съм сбъркал някоя и друга година,извинения,но както казваше учителят ми по история ,една -две години в Историята не са нищо 

               Адмирации за родителите ти , за желанието ти да се образоваш , за невероятния ти изказ , за това , че имаш собствено мнение и го отстояваш.., трудно ми е да опиша какво чувствам след като чета подобни постове !?

Ибрахим, мерси за разясненията!!!


Поинтересувах се от тия Искендеровци, и то не за друго, а защото, Искендер е араб. вариант на името Александър. А един от синовете на нашия цар Иван Шишман - Александър, приел исляма и служба в ОС и може и да е имал някакви наследници...То, вече няма как да се разбере (а, май един от тия е поляк, другите кой ги знае какви са), но ми попадна нещо весело, подходящо за неделя.

"... Александър. Той заемал високи постове в султанската административна и военна йерархия. Бил валия (управител) на вилаетите на Самсун и Сарухан, командвал и войските на султана срещу въстаниците на Бьорклюдже Мустафа и Торлак Кемал - последователи на прочутия средновековен философ-революционер шейх Бедретин Симави, който проповядвал утопичен комунизъм.   Александър загинал през 1419 г. или 1420 г. в сражение с въстаниците в Западен Анадол."
http://www.kroraina.com/knigi/giliev/dsh/dsh_02.htm

Писалият статията, ще да е голям веселяк...

  

Изгледах филма с превода страхотен е  огромно благодаря на преводачите за техния безкористен труд. Никога не съм се интересувала от история на ОИ в училище съм я учила толкова колкото е свързана с нашата история но в тази тема научих много нови неща, но човек се учи докато е жив.
Благодаря на Ибрахим за интересните постове . Чета всички ви с интерес.

Здравейте на всички съфорумци . Извинявам се за невежеството си,  уж ви чета редовно, но така и не разбрах в предната преведена серия на Родос какъв беше този Джем султан? В смисъл някакъв роднина ли се пада на СС и защо е живял там и си е сменил и вярата даже?

Ето какво мога да раскажа за Сююмбике:
В действителност казанска царица се казвала Сююн, а "Сююмбике"- "Любима господарка" я нарече народа, за това че се оптивла да вникне в тяжеста на живота на обикновени хора и по възможност да им облекчи живота.
Сююн била дъщерята на богат ногайски бек Юсуф и израснала в степта. По онова време при казански ханове се появила нова мода- да си търсят жени в ногайски юрти, (племена).Цяла степ от Кубан до Казахстан била населена от роднини: знатни велможи сключвали династични брачни съюзи. Млади момичета с голямо нежелание се местили от степта в каменни стени на хански палати. Защото живота зад камени стени им се струвал скучен, и пълен с дворцови интриги. Не всички се справяли с подобно психологическо натоварване.Обаче Сююн от малка е била много умна и имала почти  мъжки характер.
Ханове на казанския трон не са се задържали, с собствена смърт почти никой не е умирал: всеки от тях рано или късно ставал жертва на политически игри. Във втора трета на XVI век, а основна борба за власт в Казанско ханство е била между московска и кримска групировки. Когато 1549 година умира хан Сафа, настъпва междувластие както я описва "Казански летописец" - "и като умря царя настана велика война в Казан..."
Кой ще стане следващ хан? У Сафа- Гирей имало трима сина: поголемите Мубарак и Булюк живеели в Крим, а тригодишния Утямъш с майка си Сююн в Казан.
Ханска гвардия водена от кримски пълководец Кучак (Кощак) е заложила на Утямъш.За Кочак се запазили много противоречиви сведения. "Мъж много свиреп и величествен" според руски летописи е състоял в любовна връзка с царкинята  Изследователи това предположение, че е бил фаворит на Сююн, отричат напълно. Все пак това е казански двор, не е парижки, други нрави царуват тук. Освен това е известно че Сююн безумно обичала своя мъж Сафа-Гирей и след смъртта му не престанала да тъжи за него.
Но помоща от Кучак е приела. Така тригодишния Утяш станал хан, а Сююн негова регентка. Политиката е продължила да води същия курс като при Сафа гирей- ориентация на Крим с опора на чуждоземна войска.
Обаче регентша успяла да прокара някои реформи, да освободи крестяни и дребни търговци от част от данъци, за което народа я прекрастил на Сююмбике, а историци я наричат -"крестьянска царица"

Управлявала Сююмбике съвсем малко- само две години.
Политически ветрове се смениха и победи московска партия. Кучак се опита да избяга в Крим, но са го хванали. Арестувана била и царица с малкия син и изпратена в "почетен плен" в Москва.
Народа прие събития и запомни ги по съвсем различен начин, откъдето и останала народна легенда расказвана и до ден днешен в Казан при обиколката на Казански Кремъл
Че след превземането на Казан от руската войска, Сююмбике за да не се предава на поробители, се е хвърлила от една кула, която сега носи нейното име.

В действителност тя е била откарана в Москва в 1551 година, няколко месеца преди да падне Казан.
Источниците твърдят че преди да я изпратят в Москва на царица са й разрешили да отиде на гроба на мъжа й и да се сбогува с народа. Какви речи е държала царкинята никой не може да каже днес, обаче съществува народен фолклор в който е представен Плачът на Сююмбикеи нейно Сбогуване които не можеш да слушаш без да ти се къса сърдцето толкова емоционално е напълнено то.
Как е минал живата на Сююмбике в "почетен плен" Разбира се тя не е мизерствала, но била потисната морално. Сююн е молила само за едно да я пуснат при баща й в нагайски степи но получила отказ.
Колко и се противила накрая я омъжват за дърт и грозен касимовски хан Шах- Али, който благодарени на поддържка от Москва се качва на Казанския трон. Синът на Сююмбике Утямъш бил покръстен и получил нова име- Александр Сафакириевич, живял е само 20 години.
Кога и как е пичинала Сююмбике има няколко версии. Професор Урманчее ги систематизира и стигна до извода че най вероятна дата на смъртта й -1557 година, пленичка е била само на 38 години.
В Касимов в мавзолея на Шах- Али е намерен неизвестен надгробен камък. Възможно имено под него е погребана обичана от народа "крестьянская царица".


ето още какво може да се прочете :

Във вековете е останало името и на последната българска царица СЮЮМБИКЕ (от "сюю"-любов и "бике"-госпожа, т.е. "любима госпожа"). Тя била съпруга на трима поредни казански ханове. Най-много, 14 години, е живяла с втория си любим съпруг Сафа-Гирей. Когато той починал в 1549 г., тя останала с двегодишния си син Утямъш-Гирей на казанския престол. Но в 1551 г. Москва въвежда в Казан руски военен отряд, оглавяван от Шах-Гали и кара казанските власти да й предадат царицата и сина й. До нас е стигнала известната "Казанска история" (1565 г.), фактически русифицирана преработка на книгата на сибирския хан Тахтагул "Сказанието за Казанския ил". "Казанска история" описва покъртителната епопея на напускането на Казан от Сююмбике. Първо тя сваля своята висока златна царска шапка и се сбогува в мавзолея с покойния си съпруг Сафа-Гирей: Досега аз бях ханска съпруга - ридае тя - а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!" Летописецът съобщава, че богатствата на Сююмбике натоварват на 12 огромни кораба - те са пълни със злато и сребро, сребърни и златни съдове, с царски дрехи, оръжие. Сбогувайки се с любимия си Казан, Сююмбике го оплаква и проклина: "О нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!"
С тези думи Сююмбике предрича трагичната гибел на Казан станала на 2 октомври 1552 г. Казанският РЕНЕСАНС загива под бруталния ботуш на Иван Грозни! Български майстори и много богати родове се преселват в Московската държава, а много граждани бягат в Урал и Сибир. Казанското население с неголям гарнизон успява само 40 дни да устои на 150-хилядната руска армия. То не искало да се предаде в ръцете на неверниците и затова било избито изцяло. "Казанска история" посочва, че в тази неравна война са загинали седемстотин хиляди волжки българи. Русия слага своята ръка върху пътя по река Волга и получава достъп до несметните богатства на Урал и Сибир. Обаче Източна България -Башкирия - била покорена едва в 1584 г. Красноречив факт е, че краят на държавата Волжка България съвпада с края на династията РЮРИКОВИЧИ, т.к. в 1584 г. умира Иван Грозни. Синът му цар Феодор (1584-1598 г.) предава цялото управление на Борис Годунов, който разширил руската територия до р. Енисей и я запазил.

Многовековното съперничество между Булгар и Москва завършва с победата на Москва, сигурно защото тя по-трайно е усвоила уроците на монголо-татарските ханове от Златната Орда с техните мегаломански стремежи да бъдат обединителите на Азия. По-цивилизован и по тая причина по-крехък и по-уязвим българският етнос се подчинил на силата. Както отбелязва Ф.Л. Гримберг "вследствие на разпадането на Златната Орда държавата на волжките българи също се освободила от ординската власт, както и Московската Рус. Но... попаднала под московската власт"
Друга причина за падането на Казан, според Г. Ахмеров, е била непрекъснатите конфликти на хановете за власт, които били унаследени от Златната Орда и които в края на краищата погубили държавата. Както отбелязва Нурутдинов "ако Москва била единна държава, в която господствало самодържавието на московските князе, то в България имало два равни по силата си, съперничещи си феодални лагера...,война между които разцепвала единството на България. То ва правило България по-слаба държава, отколкото единната Москва (Нур., 1995, с. 60). Времето на Казанското ханство е период на разцвета на българската архитектура, представа за която частично дава "Храмът на Васили Блажени" на Червения площад в Москва. Както пише М. Г. Худяков "…паметник, който представлява най-близка аналогия на този храм, можем да посочим тъкмо в казанското изкуство: със своите архитектурни форми Васили Блажени най-много напомня джамията на Кул-Шериф в Казан, с нейните 8 минарета, …" Макар, че тази епоха е времето на противостоене на Москва, търговската и културната обмяна дори се засилват. В Москва освен прочутия Арбатски базар се открива и Балчугският. Руската култура попива достиженията на българите (както ВОЛЖСКИ, така и БАЛКАНСКИ) в бижутерското изкуство, оръжейното майсторство, кожарството, архитектурата, литературата и религията от дунавска България и др. Завоеванието на Казан, а по-късно на Астраханското и Сибирското ханства завинаги останало в руския герб, в образа на трите царски корони над двуглавия орел, като най-голямата централна корона съответства на Астраханското царство.

Малко дълго стана за което се извинявам.  Надявам се да е било интересно.

Легендата също твърди че Иван Грозни е искал Сююмбике да стане негова съпруга и тя е отговорила че ако построи кула за седем дни тя ще е съгласна, и когато кулата е била готова качила се на върха й и се хвърлила долу.
Това е само една легенда.

Ето и кулата. Има много красиви снимки на кулата в нета, но са все големи. Да не ни се скарат. Опитах да намаля едни хубави снимки но нещо не се получи. За това сложих тези.

Джем султан е бил брат на дядото на  СС Баязид имал е претенции за трона и образувал свое султанство със столица Бурса но по късно е взет за золожник от рицарите на Родос  прехвълян е в Европа и умира като заложник на Западните държави.Има книга на Вера Мутафчиева която се нарича "Случаят Джем".

   /   10 Nisan 2011, Pazar

 
Yüksel Aytuğ

            İşte şimdi 'Muhteşem'

           

Birkaç hafta önce yazmıştım, "Halit Ergenç, Binbir Gece'deki gibi oynuyor. Kanuni'nin ihtişamını yansıtmakta başarılı olamıyor. Acaba bu karakteri Okan Yalabık mı oynasaydı ?" diye...
Ama son bölümde gördüm ki, Ergenç, rolünün içine girivermiş. Kanuni elbisesi artık üzerinde potluk yapmıyor. Bakışları kararlı, omuzları dik, ifadesi mağrur... Yani tam 'Muhteşem Süleyman' tanımlamasına uygun. Özellikle Mahidevran ve Hürrem'in aşırı ilgisini reddettiği o sahnelerde tam bir 'Hünkar' tavrı içindeydi. Ergenç hem sesini, hem bakışlarını hem de vücut dilini dizi başladığından beri belki de ilk kez 'tam olması gerektiği gibi' kullandı. Bunu görmek için dizinin ilk bölümündeki Halit Ergenç ile son bölümündekini internette arka arkaya izlemenizi öneririm. Ben öyle yaptım.
Bu olumlu değişim, tabii ki benim iki satır yazımla olmadı. Belli ki, benzer eleştiriler başkalarından da gelmiş. Ve daha da önemlisi; Halit Ergenç, söylenenlere kulak tıkamamış, küsmemiş.
Tam tersine değer vermiş, ciddiye almış ve bunları mükemmele ulaşmanın birer basamağı olarak kullanmış. Tebrikler...
Bu arada Okan Yalabık da önemli bir güçlüğün üstesinden başarıyla geldi. Parga'daki ikiz kardeşini oynarken bambaşka bir ruha büründü. Ama keşke yüzündeki beni ve yara izini de makyajla kapatabilselerdi.

Много благодаря за информацията  .

Корделия, благодаря, че сподели с нас част от историята на...другите българи.   

Корделия, изчетох поста с голям интерес. 

Гирей не е ли същият хански род от който идва и Хафса султан? Май ще се окажат леля/баба и снаха (нали ги делят 2-3 поколения).

Колкото повече се гмуркаме в източната история, толкова повече заприличва на семейна сага. Кримските ханове са потомци на Чингиз хан, Османската династия също, Тамерлан/Тимур, който пленява Баязид - също е от внуците на Чингиз хан.

Thank you Simo!  Is it difficult to follow our discussions?

Знае ли някой какво пише в статията?

Великолепният век еп.12 - директен линк

Великолепният век еп.12 - torrent

    Великолепният век еп.12 - VBOX7


Gawina, Kordelia, Ibrahim       благодаря ви за интересната информация