Защо бащите забравят децата си при развод/раздяла

Единия родител е решил, въпреки (или заради) децата, да махне от живота си другия родител, и е убеден, че ще е много по-добре да е самостоятелен. Съдът е съгласен и присъжда парична издръжка в полза на детето — не грижи и помощ за другия родител. А от там, като добавим смачкано его и емоции, е една крачка до:
"Щом някой ще гледа на мен само като на БНД (банкомата на детето), то и аз ще се отнасям към него само като банкомат — "Вземете си парите" бип,  "Вземете си разписката" бип, "Довиждане" бип .... Съчувствие, грижи и помощ — от банкомат?! "
Мисля, че е валидно и за двата пола.

Логично, макар и неприятно обяснение 
За съчувствие, грижи и помощ - ясно... следващата стъпка обаче явно е практическа липса на интерес към собственото ти дете - това вече не го разбирам 

А защо ли се стига до там? Може би има някаква причина всичко това да се случи? Има всякакви хора и мъже и жени и всеки случай си е индивидуален. Имам позната която не сава детето на бащата и не иска развод само за да не я задължи съда да го дава в определените дни. Но има и случай( като моя), в които бащата знае, че по всяко време може да види децата, само да го пожелае и никога няма да се спазва това ограничение за дадено от съда, но бащата сам решава, че това не е важно и  2-3 пъти в годината са достатъчни и ще се замъкнат разни боклуци н-та употреба, важното е количество да има, има и някои читаве де. ТА как да се приема този баща дето не може да проумее, че за детето не са важни торбите, а вниманието. Може нищо да не му дадеш на детето, но поговори с него. А колко да бъде издръжката беше пазарлък. Казвам минималната, а той ме казва 20лв. на двете деца, съда не го приема това нещо. Другото което е, всеи баща може да намери 1 мин да се звънне да чуе детето си, а не да има 2 000 безплатни минути, но не стигали за приятелите. Самите безотговорни родители си го правят и не искат децата да ги обичат и да държат на тях.
Та така, колата и приятелите са по-важни, но когато мине време и децата станат големи, родителите остареят да не се сещат, че там някъде имат деца.

Това ми звучи като от Real true .

Абсолютно несериозно .
Дай сега и ние майките да се възприемаме като слугини , гувернантки и тем подобни , след като бащите се мислят за банкомати .

Не съм чула накоя майка да говори така , поне не и тук 

 Някой може евентуално да гледа на теб като на банкомат, но дали това е детето, а !? И пак идваме в начална точка - бащите си мислят, че си го връщат на майките за нещо си, а всъщност нараняват децата си.

В моя случай няма как детето ми да е наранено, след като дори няма да го помни. Но! Той прилича адски на баща си. И от ден на ден заприличва повече. Интересно ми е всички, които "умирам за детето" го видят на улицата и директно и импулсивно го извикат по име... как ще им отвърне. Пропилени минути, дни, седмици,месеци, години. И преди съм казвала- Детето расте, научи буквите, цифрите. Ще се научи да смята, да вади корен квадратен на неизвестно. Ще рецитира "На прощаване". Ще бъде абитюрент, абсулвент, младжоенец... А ти, пиле шарено, така нарекло се "банкомат" къде ще си в тази картинка. Никъде! Ай кошун, живо и здраво да ми е детето. Всеки ден ме кара да се гордея с него, нека така е и за напред и всичко по реда си. Че и баба три пъти да ме направи.  
Жалко за тези, които няма да са част от това. Не за мен или за детето. Жал е за тях.

И както казваше една съученичка, чиито родители бяха разведени и тя беше избрала /на 14г./ да живее с баща си... "Не ми липсва майка ми, липсва ми, че си нямам майка. за това най-добрата ми приятелка е на 40г." Как спиш нощем, като знаеш, че детето ти споделя не с теб. Как спиш нощем като знаеш, че детето ти расте без да е пред очите ти всичко това. Че не те и търси дори? защото ти не го търсиш то те забравя...
Ако някой баща спи добре нощем, като знае, че не съществува за детето си, а няма пречки да се виждат... Е той не спи само нощем. Душата му е заспала отодавна. А за такива хора, дано и детето ми един ден си даде тази сметка. За такива хора не се страда!

И най-важното е... да ми е живо и здраво детето и аз да съм жива и здрава! Това е...

Ще ме накажел той, като не виждал детето. Е, мерси, ама който го прави на пук... го прави на себе си на пук. Че и 5 годишните го знаят!

Корина, дълбоко ме докосна това, което казваш. Това е самата истина.

Защото в 90 % от случаите, се е появила нова жена в живота им и ако е по-красива и млада от нас, си загубват ума, а и в повечето случаи, тази нова жена гледа да ни очерни пред него.
Така е с моя БНД- през първите години от развода си виждаше детето по 2 в седм., а сега-по 2 пъти в месеца, а понякога и по-рядко.
Не ми се мисли, ако му се роди друго дете. Тогава сигурно дори и няма да можем да си говорим като нормални хора по телефона.

Ей това не мога да го разбера... Моля те, Борислав, разясни ми! Как можеш да сложиш равенство между пари и човешко същество?
И извинявай, дали някоя майка сутрин слага закуска на детето си "бип", обяд "бип", вечеря "бип", купува му дрехи "бип", праща го на спорт "бип", играчки "бип".... и куп други неща и дали в същото време си казва: "Аз толкова пари ти давам "бип" и ти квооо?"

Е това също е достойно за похвала 
Направо що не вземат да казват направо: "Чакам да поотраснат, че да дойдат да ми помагат на старини?" Супер вариант, предложи го на твоите приятели - още по добре звучи

    Да, прав си. Но изглежда тази "привилегия" винаги принадлежи на родителя, който не гледа детето /полът е без значение/. Неговите емоции, неговото его, неговото самочувствие ...
     А другият е длъжен да се държи, защото ... ами защото си има дете, за което се грижи. Непрекъснато. Самотният не мисли нито за смачканите емоции, нито за смачканото самочувствие, нито за реалните житейски трудности, пред които "гледащият" е изправен. Той, самотният, вече е сам. И иска да бъде оставен на спокойствие. Как да му го развалим с такива дребни битовизми като "детето е болно и има нужда от лекарства, а аз нямам пари", "или - на работа съм, и няма кой да вземе детето от градина". Не бива. Ще го превърнем в банкомат, ще го отчуждим, защото неговото его и емоции са в криза. Защото, той затова е сам, за да няма такива претенции към него.  
     А той/тя - гледащият е длъжен да се справи, защото ... ами защото, който си има дете, да си го гледа. Свободният дете при раздялата не е поискал.
     Той/тя ще отиде там, в определените два дни, ще купи я шоколадче, я вафла, ще отидат на кино. Ще плати присъдените 50-60-70 лева. И толкова. А ако детето има нужда от нещо повече, да се оправя. Не бива да го иска от самотния, ще го превърне в банкомат!

   Към дамите - срещала съм и майки от описания тип. Не една.

Корина, чудесно си го написала, но смяташ ли че бащата на твоето дете, създателя на моето дете и всички ей такива екземпляри като тях ги интересува? Смяташ ли наистина че на тези хора им пука че някъде там съществува някой който носи част от тях? Мислиш ли че някоя „кифла”е способна да накара един баща да се откаже от детето си, ако той не го иска? Едва ли.
Истината е много проста - мъже, които след развода престават да се интересуват от децата си не наказват, те просто се освобождават от миналото си - бързо, лесно, безболезнено.
А думите на БориславМ за съжаление не са празни приказки. Много жени гледат на мъжете си като на банкомат и използват децата като средство. Ужасно грозно, недостойно и отвратително е едно подобно поведение. Била съм свидетел на такова и още ми се повръща като се сетя. Но ... хора разни.
Да са ни живи и здрави децата, да се опитаме да ги възпитаме правилно ( особено синовете ) и ... баби да ни направят ( когато му дойде времето ), а създателите им да си гледат живота и да не се бъркат в нашия... това че те са били нашия неправилен избор не значи че цял живот трябва да си плащаме за тази грешка, търпейки вредното им присъствие.

Щом Вие с детето сте по-добре без него, защо той да се намесва? Нали за това се борихте — да го няма в живота Ви.
Защо, когато изгоним някого от живота си (със съдебно решение), очакваме после той да проявява загриженост, съчувствие и помощ? 

Много написах, ама се затри - евалата Бориславе! Напомняш ми на мене, преди години - кат са отворени да се оправят! Като не са - да мълчат!
Слушах за малко една такава - взех си детето - набих и шута и 5 години не я и знам...
Просто не ми дреме....
Кат са отворени- да не реват! Родила била от мене и  т.н. - бе я....
Ето на - никакви грижи - дете се взема и на годинка - без измислените женски простотии и то в БГ!
И настава спокойствие   Аз просто не издържах на простотията и се метнах в съдилища!
Е, аз нямам проблеми де да живее детето ми или ко да яде...засега.
Ама пари не съм искал - няма и д поискам, ако съм толкоз обиден!

Точно!
Корина, на децата им липсват бащите им, винаги! Не конкретните хора, а усещането, което те създават. Моята дъщеря е на пет и никога не е виждала баща си, но упорито го търси, разпитва и никакви обяснения не помагат. Надявам се като порасне, да ми прости, че избрах такъв човек за неин биологичен създател.