Отсъствията от работа - как да обясним ситуацията пред работодателя?

Аз ще ви кажа пък гледната точка от другата страна - на работодателя (като такъв):

В офиса сме имали 3 случая (освен мен) на АРТ, само в един от тях жената си каза на ТРЗто, в другите 2 случая откровено се злоупотребяваше с отсъствия и оправдания //те не знаеха, че аз имам същия проблем и съм наясно кое колко време отнема и кое какво е// Мен лично ми е адски обидно като ме лъжат, защото аз, като плащам заплатите, не лъжа...На тези, които ще скочат за "аз плащам заплатите" ще кажа, че за да има пари за заплати, а и за работни места, преди това аз и съдружничката ми сме си скъсали гъза от бачкане за да убедим клиентите, че трябва да работят точно с нас, а не с конкуренцията (която да разлика от нас не осигурява на пълна заплата и прави и други нарушения на законите), и ако някой си мисли, че е лесно да се намират и задържат клиенти, е в голяма заблуда...Нали се сещате, че ако и аз лъжа, живота ми щеше 1) да  е много по-лесен и 2) щях лично да печеля повече. Затова, както аз не лъжа, така и не искам мен да лъжат. За мен най-точния подход е честно и цялостно да си кажеш на работодателя какво правиш и колко време ще отнеме. Ако не те разбере, по-добре не работи там, това значи, че и да си нямала проблем, това не е добро работно място, там винаги ще имаш някакви проблеми.

Друго, което много мразя, е да се лъже НОИ, това направо ме разбива. Или си болен или не. Ама да си пускаш болничен, да работиш през това време и да искаш и работодателя да ти плаща за същото време, за което ти плаща и НОИ - ами кажи си на доктора да ти пусне по-къс болничен, защото явно си по-кратко болен...Парите от НОИ трябва да отиват за реално болните, а не за тарикатите...Ако някой ми каже, че всички така правят (т.е. печелят на гърба на НОИ) - отговорът ми е: все от някой трябва да се започне в тая страна да се живее и работи  честно, и ако не от нас, та от кого?

Изключително неуместно мнение! Не става въпрос да лъжем НОИ, държавата, или (пази Боже!) Негово Превъзходителство Шефът.  Става въпрос за това, че всеки работодател иска да разчита на работниците си по всяко време. Никой не се радва на служителка, която не може да забременее и прави две, че три, че четири, че пет.... процедури ин-витро, по време на които и се налага да отсъства от работа..... и всичко това с надеждата, че след поредната процедура ще вземе наистина да забременее и да "зачезне" от работа в най-добрия случай поне за една година. (Всъщност никой работодател не се радва на служителка, която има намерение да забременее "по някое време", жените без репродуктивни проблеми обаче, ги поставят пред свършен факт, което жените с проблеми няма как да направят). Няма работодател, колкото и добър и благороден човек да е, който да "влезе в положението" на такава служителка, може да и влезе в положението като човек, но като работодател - никога! И при първа вратичка в закона, в икономическата ситуация.... ще съкрати ТОЧНО ТАЗИ СЛУЖИТЕЛКА. И тук е големият въпрос - какво правим, ако не сме бизнес(уо)мени и ако нямаме съпруг-бизнесмен, наследствени магазини на пъпа на София или други каквито се сетите доходи? Защото, за да си позволи една "обикновена" жена, с "обикновено" семейство да прави ин-витро, трябва да работи... (прилично платена работа). Но, ако не 100 %, то 90 % от работодателите  в България (а вероятно и навсякъде по света) не биха толерирали служителка, която поне две седмици в месеца излиза по два пъти през работния си ден, за да си пуска хормони и бие инжекции, (повтарям) - с едничката цел и надежда - да отсъства от работа поне една година! И всичко това се случва в държава с отрицателен прираст и застрашително намаляващ български етнос (за сметка на други етноси). Българската държава си "изми" ръцете за пореден път като постави подобна служителка под защита на закона в рамките на десетина дни - от началото на стимулацията до провеждането на самата процедура. И какво се случва, ако процедурата е неуспешна? Служителката при първа отворила се възможност се сбогува с колективО, а прекрасната инициатива "повече българчета за България" се отлага за неопределено време ....
П.С. До преди две години на интервюта за работа по между другото винаги са ме питали дали имам деца... и дали имам намерение да имам... нали се досещате, че този въпрос не се задава с идеята "защото искам да им стана кръстник" ....

Да имаш репродуктивни проблеми е много тежък проблем (тафтологията е нарочна), но да имаш репродуктивни проблеми и да си изцяло финансово зависим от работата си е нечовешко ....

Миерин, аз имам едно дете 2 клас и две големи, отсъствията по болно дете ги знам повече от всеки друг от личен опит...

Не разбирам защо осигурителния ви доход е МРЗ, след като има Инспекция по Труда (ИТ), която наказва с глоба от 5000 до 15000 лв. за разлика между реална заплата и МРЗ като осигурителна база. Пак ИТ може да уведомявате , ако ви карат да работите болни. От опит мога да кажа, че ИТ си гледа работата сериозно и бързо, до 30 дена след сигнал трябва да им е минала проверката.

Осигурителния доход в една частна фирма като нашата не го определям аз Sharky43, ако не работех в тази фирма бих извикала ИТ за да ги инспектират. Всеки работодател има право да назначава работника си на договор какъвто сметне за необходимо или в такъв какъвто е в негова полза. Все пак по голяма част от работещтите в София/не знам за другите градове/ работят в частия сектор, там законите за сега не играят голяма роля за съжаление. Да аз нямам деца за момента и не знам какво е да отсъстваш по болест заради дете, но съм на ясно. Имам примери около мен да не говоря, че много работодатели включително и моите не дават да даваме болнични, че много разправии ги чакат с НОИ

f(x)работя във тази фирмата защото ме устройва финансово за сега и нямам проблеми. Но това, че не съм споменала какъв ми е здравословния проблем за сега не е причина за притеснение. Моите шефове за от мъжки пол и за сега както споменах в мои предишни постове се въздържам от коментар. Не знам дали ще ме разберат, но когато му дойде времето ще изплюя камъчето пък каквото ще да става.