Отсъствията от работа - как да обясним ситуацията пред работодателя?

Аз лично всичко си казах на пряката шефка още преди да започна с процедурите. Работата ми е свързана със спазването на строги срокове и работим обикновено по двама, трима души заедно и сме взаимозависими - ако не си свърша работата в определения срок, те също няма да свършат своята в определения и така нищо няма да стане. Шефката прояви супер много разбиране и каза, че няма никакъв проблем. В интерес на истината обаче когато излизам в работно време, винаги после си отработвам часовете или си вземам работа за вкъщи. Поне досега не ми се е случвало да кажа, че не мога да си свърша работата заради процедурите, но всичко това е за сметка на свободното ми време. По отношение на колегите, по-близките знаят, другите - не.

И между другото, май имаше подобна тема, но явно е изостанала.

не си единствената в това положение, за съжалаение...
аз също бях така, но в един момент не издържах и оповестих на всички-от повечето получих разбиране и това ме надъха допълнително, вкл. и ръководството. от определение колеги не бях разбрана, но свремето всеки получава заслуженото ....
ти знаещ най добре каква е ситуацията в работата ти, но аз лично "се родих" след разкриването на истината и сега просто само уведомявам за закъснения, еднодневни отсъствия и др. що се касае за отпуската, не ми е отказвана от момента до сега, така, че при мен истината помогна. разбира се, че и аз давам всичко то мен и работата да върви, като довършвам след работно време иил от в къщи, но получавам това което ще ме доведе до щастливия финал.
мое лично мнение е да помолиш за един разговор и да им кажеш, ако са хора ще ти помогнат даже, ако не...изводите оставам за теб. късмет и кураж за в бъдеще

Аз като цяло гледам да не оставям несвършена работа от текушите си задачи. Освен това доста често ми се налага да работя след работно време - повече отколкото на доста други в офиса. Така че и поглеждайки назад и мислейки напред във бъдещето не мисля, че ще ощетя фирмата откъм часове работа. Още повече, че сама предложих, ако искат да ми ги пишат отпуска отсъствията. Последната ми идея е да се покривам и да карам някой друг да ми върши работата.

Ами няма рецепта, зависи и от колегите и от работната ситуация.
На бившите си колеги всичко можех да кажа, щяха да проявят и разбиране и даже да се радват, че съм започнала да "работя по въпроса".
Сега избрахме клиника в друг град и всяко ходене ми е свързано с един ден, в който не съм на работа. Вземам си отпуски, решила съм да не вземам болнични, имам достатъчно отпуска да ми стигне, дори да правя инвитро.
На шефката ми казах още преди първото ходене. Прояви разбиране. Друго и не съм очаквала и знам, че имам късмет да имам човек насреща. На колегите не смятам да казвам, но пряката ми работа не зависи от тях и не трябва те да ми я вършат, докато ме няма.

Знам и за момичета, които са имали много неприятности, след като са казали на шефове и колеги.

Ти по заместване ли си или на постоянен договор? Ако си по заместване, със завръщане на титуляра договорът се прекратява автоматично. Ако завръщането на титуляра наближава по- скоро си поговори с шефа си за намеренията му относно теб, след завръщането на колежката.

Да, знам, че зависи от ситуацията. На предишното си работно място нямаше да имам никакъв проблем за тези неща. Но сега е малко по-сложно. На постоянен договор съм иначе.
Всъщност аз съм споделила за това само на колежката, която по принцип поема работата ми в случай на отсъствие и винаги я предупреждавам. Но така или иначе ако някой реши да се заяде, че нещо не е свършено, винаги може да се хване за нещо. Системата е такава, че винаги някой може да се направи, че не е чул или разбрал за нещо, което зависи от мен...но аз съвсем се вкарах във филм ...

Казах всичко на шефа си още от самото начало. Казах му, че ще има отсъствия, болнични и т.н. Правих 2 опита и при двата имах съпътващи проблеми и ползвах много болнични и отпуска. Сигурно на друго място щяха да ме уволнят. Благодарна съм, че съм попаднала  на шеф, който винаги ме разбира и е страхотен човек. Добре, че при проблемите, които ми дойдоха до главата в негово лице получих разбиране. Жалко, че много момичета не го получават и освен другото натоварване около процедурата мислят и за работата си. Надявам се това да почне да се променя и да получаваме повече подкрепа. Все пак всички сме хора

buttinsky, за съжаление в големите организации и фирми никога човек не се чувства сигурен в момента.  това, че си по заместване не е в твой плюс т.е. докато не получиш постоянно работно място винаги има за какво да се притесняваш. съжалявам, че съм толкова пряма, но истината е такава.
ако бях на твое място щях да си мълча докато незапочна да работя на постоянно място. иначе колкото и прекия ти шеф да те разбира, ако му се наложи да избира между теб - по заместване и се бориш за бебе (т.е. има голяма вероятност съвсем скоро да забременнееш и да си вземеш болнични, следователно няма да вършиш работа) и човек, който не е по заместване и няма намерение да си взима скоро болнични, как мислиш ще постъпи?
естествено зависи и от много други фактори всичко това, но все пак.....
пожелавам ти успех първо с бебето, а за работата да мислиш след майчинството 

hut, тя каза че е с постоянен договор.

Аз си мисля, че точно в по- големите фирми не би трябвало да има проблеми. Голямата фирма предполага развита корпоративна култура на мениджърите й. Няма спор, че за да е максимално ефективен и полезен за организацията един служител, той трябва да има и хармоничен личен живот. Имам поле за наблюдение и мога да кажа, че няма по- лошо от служител с дълготрайни лични проблеми - много са малко хората, които успяват да запазят същото качество на работа.
Така, че ако си ценена от шефовете си и имаш разумни хора насреща, биха разбрали, че за да те запазят като служител, трябва ти да си решиш личните проблеми.

За съжаление има все още много фирми, в които служителите се третират като крепостни селяни и там е съмнително да получиш разбиране.

В деня , в който временният ми договор стана постоянен шефа ме попита кога смятам да излизам в майчинство, тъй като е честа практика при нас. Тогава още му обясних каква е ситуацията и срещнах пълна подкрепа.Клиниката ми се намира в друг град, всеки преглед е отсъствие поне за ден от работа.Никога не ме е спрял,винаги след трансфери съм ползвала болничен и съм благодарна на Бога, че имам толкова разбран човек насреща си. Мисля, че откритостта ми помогна , не се наложи да измислям разни лъжи и мисля, че ръководството оцени тази ми честност. Мисля, че проблема вече е често срещан и ще става все по -разбираем от началниците. Има и други здравословни проблеми, които налагат отсъствия от работа, не мисля, че трябва да се притесняваме за това.

f(x) аз работя в голяма фирма и да ти кажа положението не е по различно от колкото в малките.
buttinsky аз лично нищо не съм споменала в службата си, не съм сметнала за необходимо за момента. Заради " тъпата криза" с извинение за острия език, много работодатели злоупотребяват. В офиса сме 55 човека, и на никой мястото му не е сигурно въпреки, че сме на постоянни договори. Всеки един момент може да ни изгонят
loca мила явно си попаднала на свестни работодатели, въпреки, че и моите не са лоши хора. Но не смятам, че ще ме разберат. Две колежки излязоха по майчинство и едната шефка беше казала " две бременни са ни достатъчн, не ни трябват повече " та не смея нищо да кажа. Не, че не могат да ме махнат, работя все пак в Адвокатска кантора, винаги ще намерят причина поради която няма да ме оставят на работа. Затова предпочитам да си мълча за сега

nikkita_deneva извинявай пропуснах те, браво и на теб, че си попаднала на свестни работодатели.

Здравейте,момичета.На сегашната ми работа проявяват разбиране ,но до кога ли.По време на последният опит шефа знаеше ,че ще отсъствам и пак към края на процедурите само питаше'' има ли още ''.Лошото беше,че му казвах че няма да ме има 2-3 дни ,а те се окажат повече.Хубавото е ,че колежката ми поемаше част от моята работа,въпреки че не е длъжна. Но докато чакахме резултат шефа ми каза-''Хайде след 15 дни да ни зарадваш!''Развълнувах се.Много е коректен и ми е предлагал помощта си.
На предишната ми работа беше съвсем различно-постоянни караници с шефката за отсъствията.Къде съм тръгнала като за тези опити трябват много пари.Да не би тя да ми е давала парите?Не ми стигаха тревогите ,относно резултата,но допълнително имах и с работата
Сега съм спокойна ,донякъде,докато чакам да ми се обадят от фонда.

 Здравейте , момичета ! Аз също започнах работа с добри осигуровки и чудесно работно време , вече две години и малко с планове за бременност. Ползвала съм отпуска за отсъствията ми . До номера ми по фонда остава малко  и като за капак решиха да ме съкратят поради намален обем на работа / пак "Криза е "/, а в същото време тече обява за поста ми  . Почнах да търся работа , явявам се на интервюта и след всичките въпроси , отпревени към мен идва и моя ред да питам "Проблем ли ще са няколкото поредни дни отпуска по здравословен проблем ?" . Естествено отгоеорите им са "НЕ , няма проблем !" , но до сега така и не са ме одобрили някаде. Питам се дали трябва да сме наистина честни и коректни към работодателите си или да си караме по 'стар български обичай" - Важното е на мен да ми е добре , а за другите - хич не ме е !! Аз лично много държа на лоялността и истината ! Но в България не е така за съжаление !!!

Точно преди малко си поисках седмица отпуска за лапарото в края на месеца..след като се съгласи, шефката ми ме пита най-приятелски: "Къде ще ходите?" и аз не успях да измисля нищо друго освен "Еми, засега не искам да кажа." ..все пак не искам всички да знаят, че ще си правя операция ...а иначе шефовете са разбрани засега..не са ми правили проблеми за излизане от работа или нещо друго...

Поредният български абсурд - за да се погрижиш за здравето си, трябва да си вземеш отпуска 
buttinsky, не е лесна ситуацията ти. По принцип истината е най-лесното решение, но зависи най-вече от конкретната ситуация. Това, което описваш, честно казано, не ме навежда на мисълта, че шефовете ти биха проявили разбиране. Разбира се, това е само лично мое мнение, ти си знаеш най-добре. Ето точно това, което си написала, ме притеснява:

Не знам какво да те посъветвам. Дори не знам аз как бих постъпила на твое място. Просто си мисля, че ако много държиш на работата си, едва ли е добра идея да споделяш с шефовете си все още. Успех ти желая, дано нещата се наредят по най-добрия начин..

Момичета, дали имаме право на болничен примерно за преглед или процедура ?

Мария,имаме право на болничен само след процедуна на Ин витро доколкото ми е ясно Дават май 14 дни.

mierin, благодрая 

ами ще пукаме отпуска и така

И за лапароскопия дават болничен, но аз не искам, защото на болничния пише за какво е и всеки може да разбере какво са ти правили, което според мен също е голяма глупост..може човек да не иска всички да знаят за какво е бил болничния  

Мария, в Малинов дават 30 дни болничен след пункцията.
Аз съм си давала 2 пъти болничен след пункция, на него пише "Стерилитет при жената, пунция на фоликули", много гадно, колегите от моя отдел знаеха, но след като дадох първия болничен всички останали започнаха да ме гледат жално, жално и да ме съжаляват.

Аз ще ви кажа пък гледната точка от другата страна - на работодателя (като такъв):

В офиса сме имали 3 случая (освен мен) на АРТ, само в един от тях жената си каза на ТРЗто, в другите 2 случая откровено се злоупотребяваше с отсъствия и оправдания //те не знаеха, че аз имам същия проблем и съм наясно кое колко време отнема и кое какво е// Мен лично ми е адски обидно като ме лъжат, защото аз, като плащам заплатите, не лъжа...На тези, които ще скочат за "аз плащам заплатите" ще кажа, че за да има пари за заплати, а и за работни места, преди това аз и съдружничката ми сме си скъсали гъза от бачкане за да убедим клиентите, че трябва да работят точно с нас, а не с конкуренцията (която да разлика от нас не осигурява на пълна заплата и прави и други нарушения на законите), и ако някой си мисли, че е лесно да се намират и задържат клиенти, е в голяма заблуда...Нали се сещате, че ако и аз лъжа, живота ми щеше 1) да  е много по-лесен и 2) щях лично да печеля повече. Затова, както аз не лъжа, така и не искам мен да лъжат. За мен най-точния подход е честно и цялостно да си кажеш на работодателя какво правиш и колко време ще отнеме. Ако не те разбере, по-добре не работи там, това значи, че и да си нямала проблем, това не е добро работно място, там винаги ще имаш някакви проблеми.

Друго, което много мразя, е да се лъже НОИ, това направо ме разбива. Или си болен или не. Ама да си пускаш болничен, да работиш през това време и да искаш и работодателя да ти плаща за същото време, за което ти плаща и НОИ - ами кажи си на доктора да ти пусне по-къс болничен, защото явно си по-кратко болен...Парите от НОИ трябва да отиват за реално болните, а не за тарикатите...Ако някой ми каже, че всички така правят (т.е. печелят на гърба на НОИ) - отговорът ми е: все от някой трябва да се започне в тая страна да се живее и работи  честно, и ако не от нас, та от кого?

Никой не обича да го лъжат, това е ясно. Но работодателите не всеки път дават добър пример за честност. Аз не мисля, че съм излъгала, просто за момента премълчавам какво е точно естеството на здравословния ми проблем. В крайна сметка отсъствията засега ми се водят като отпуск, а за отпуска по принцип не би трябвало да дължа обяснения. Макар че реално пак им се обяснявам. Болничен ще си взема, ако се наложи и ако ми дадат. Така или иначе кьорав лев няма да видя от тази държава, тъй като същият този мой мил и любезен инак работодател ме осигурява на толкова нисък праг, че буквално не смея да се разболея, за да не стоя гладна после.
 Като гледаме така от другата гледна точка това как ти се струва?
А това да си болен и да ходиш на работа с работно време от 8 сутринта до 11 вечерта, защото шефа ти не мисли, че може да се довери на никой друг да му свърши работата? Но хайде да не се впускам в конкретики за моят частен случай.
Ти лично как постъпи с твоите забременяващи служителки, които те излъгаха?

Аз мисля, че сме големи хора и всеки, който взема болнични има оправдание за това..за мен е не приятно да правя достояние личния си живот на всички и да ме отписват още от сега като видят, че правя опити..в крайна сметка бебето може да дойде и след години, но хората в службата все ще си мислят, че утре ще съм в майчинство и няма да се отнасят с мен сериозно..при първата възможност за съкращения първо мен ще махнат...затова не казвам на работодателя си за това, че имам проблем..и се дразня когато не мога да си взема болнични, когато ми трябват, защото всичко ще излезе наяве..днес всъщност се замислих -няма ли лекарска тайна?, явно в България няма и затова ще си ползвам отпуската, макар да е за моя сметка..
В същото време разбирам и работодателите, че искат да знаят всичко за подчинените си, но все пак подчинените не са длъжни да казват какво става в личния им живот..точно, защото е личен, а не обществен...

Всъщност работодателите биха искали да знаят на кого от служителите кога могат да разчитат. 
Аз не съм уведомявала никой за какво ползвам отпуск, болничните все са били с истинска диагноза и май на никой не му направи особено впечатление.
Но пък много се притеснявах като занесох първия болничен.

Изключително неуместно мнение! Не става въпрос да лъжем НОИ, държавата, или (пази Боже!) Негово Превъзходителство Шефът.  Става въпрос за това, че всеки работодател иска да разчита на работниците си по всяко време. Никой не се радва на служителка, която не може да забременее и прави две, че три, че четири, че пет.... процедури ин-витро, по време на които и се налага да отсъства от работа..... и всичко това с надеждата, че след поредната процедура ще вземе наистина да забременее и да "зачезне" от работа в най-добрия случай поне за една година. (Всъщност никой работодател не се радва на служителка, която има намерение да забременее "по някое време", жените без репродуктивни проблеми обаче, ги поставят пред свършен факт, което жените с проблеми няма как да направят). Няма работодател, колкото и добър и благороден човек да е, който да "влезе в положението" на такава служителка, може да и влезе в положението като човек, но като работодател - никога! И при първа вратичка в закона, в икономическата ситуация.... ще съкрати ТОЧНО ТАЗИ СЛУЖИТЕЛКА. И тук е големият въпрос - какво правим, ако не сме бизнес(уо)мени и ако нямаме съпруг-бизнесмен, наследствени магазини на пъпа на София или други каквито се сетите доходи? Защото, за да си позволи една "обикновена" жена, с "обикновено" семейство да прави ин-витро, трябва да работи... (прилично платена работа). Но, ако не 100 %, то 90 % от работодателите  в България (а вероятно и навсякъде по света) не биха толерирали служителка, която поне две седмици в месеца излиза по два пъти през работния си ден, за да си пуска хормони и бие инжекции, (повтарям) - с едничката цел и надежда - да отсъства от работа поне една година! И всичко това се случва в държава с отрицателен прираст и застрашително намаляващ български етнос (за сметка на други етноси). Българската държава си "изми" ръцете за пореден път като постави подобна служителка под защита на закона в рамките на десетина дни - от началото на стимулацията до провеждането на самата процедура. И какво се случва, ако процедурата е неуспешна? Служителката при първа отворила се възможност се сбогува с колективО, а прекрасната инициатива "повече българчета за България" се отлага за неопределено време ....
П.С. До преди две години на интервюта за работа по между другото винаги са ме питали дали имам деца... и дали имам намерение да имам... нали се досещате, че този въпрос не се задава с идеята "защото искам да им стана кръстник" ....

Много си права kalina23.
Как да си кажа всичко, след като веднага ще ме пишат бегала. Първата им мисъл със сигурност ще бъде, че вече не гледам сериозно на професионалните си ангажименти.
А изобщо не се знае колко време ще продължат тези опити. Дето се вика, само ще разлая кучетата, а в реална сметка какво ще се получи накрая, един Господ знае.
Наистина ме хвърля в туш този казус. Не мога да измисля правилна, достатъчно честна и открита формула, която все пак да ми осигури някакво спокойствие. А уж спокойствието било много важно, казват...

Това с първоначалните "уговорки" ще се забременява ли, няма ли е голяма простотия и безумие. Дори и да им кажеш, че нямаш такова намерение, какво ги грее... Трябва да са абсолютни малоумници да си мислят, че млада жена без деца в детеродна възраст със сериозен приятел няма в един момент да зачене, па макар и непланирано.
Мен поне не ме питаха такива неща, па макар и да имаше други неуместни въпроси.

Никак -  докато бях при мен, си ходеха на процедури и т.н., взимаха си болнични и така. Сега и двете лъжли не работят при мен, сами си напуснаха, едната отиде на държавна работа да си клати краката в един печално известен фонд, другата с обяснението при напускане как ще си почива 6 месеца на помощи за безработни за да забременее на спокойно всъщност работи в конкурентна фирма със същото натоварване...Нито една не е забременяла още, но се оказа, че е много лесно да се ползва нашия проблем за кръшкане; и че няма святи работи на тоя свят...все съм си мислила, че най-малкото от суеверие ще ги е страх (че господ може да им го върне за нечестността), ама не би, не ги е страх...

А на kalina23 ще отговоря, че по нейната логика работодателите трябва да ги 10 пъти по страх да имат фертилни (в смисъл не страдащи от стерилитет) жени за служители, че те забременяват по-бързо и по-лесно и бързо-бързо излизат в майчинство. При нас под 10% от целия персонал (в бройката включвам и мъжете) вече по майчинство от много години не сме падали...Половината от жените в офиса са с повече от едно дете, като сме ги наемали много преди да забременеят първия път

Останалото ще подмина без коментар, то всеки си пише от височината на собствената камбанария и според хоризонтите, аз на калина23 хоризонта не мога да й го променя, а ако тръгна да й давам факти от моя живот, ще излезе, че се оправдавам, а няма за какво...

 А сега ще се и усмихна  , вие да не мислите, че с болничните всичко може да се предвиди с години напред, един млад здрав мъж много лесно си чупи краката на футбол или ски и после 6 месеца болнични...човек никога не знае, така че да се правят изводи само на база демографска информация за потенциалния кандидат за работа е смешно. Освен това сега бащите взимат 15 дена платен отпуск след раждането, отделно имат право на 6 месеца високо платено бащинство от 6тия месец нататък до до годинката ( а при бащинството няма фертилна възраст, и 50 годишен може да "те изненада" с платен отпуск по бащинство).  Колкото можеш да разчиташ на жена, толкова и на мъж, затова служителите не се делят по пол, а на принос в работата...

Напротив, Шарки, можеш да промениш мирогледа ми! Вземи ме на работа в твоята фирма! Аз съм висококвалифициран и изключително съвестен кадър. Но предварително ти казвам, че на 5-6 месеца ще ми се налага да излизам от работа по два пъти на ден, за да правя стимулация за поредната процедура ... и ще го правя, докато не успея... Хайде, докажи ми, че ИМА ДОБРИ ХОРА.  За теб няма да е трудно да ми влезеш в положението, ти знаеш какво е да си майка, знаеш и какво е да искаш отчаяно да имаш бебе.  

Шарки, видя ли сега. Всички ще се юрнем на интервю за работа във твоята фирма. 

Ами аз нали това обяснявах по нагоре, сега сме 2 в офиса, които го правим това с излизането и търчането по процедури...другата е в Шейново, ама не смея да и се навирам директно в очите да й обяснявам, че не е направила добър избор...

Калина, напиши ми на лични кратко CV, интересува ни образование и степен на владеене на английски - последното е много важно, цялата ни работа е на английски и просто няма работа в офиса, която да може да се работи без английски. В момента набираме хора.

Разбрах какво точно имаш впредвид, лъжата не е добро оправдание. Но аз лично не съм казала за какво става въпрос и ще ти кажа защо. Аз съм икономист по професия, следвам право в момента и работя в Адвокатска кантора. Няма да кажа единственно и само заради това, че повечето от работодателите намират за неуместно това, че трябва да имат в редиците си бременни жени. Затова когато ходиш на интервю за работа/ а на мен се е налагало да ходя поне на 5 такива/ един от въпросът е дали имаш деца и ако нямаш смяташ ли да имаш. Това означава, че едно дете води до доста отсъствия от работа поради болест и те гледат да си спестят това. Затова предпочитат/ по голяма част от работодателите/ да наемат по млади момичета които нямат намерение да имат в скоро време деца. казвам това от личен опит и от това че аз съм човека които провежда интервютата в работата и с прериотет са девойки без деца. За НОИ не ми се говори, дали ги лъжем или не, не мога да твърдя. Цялата ни държава е в такава икономическа дупка, че едвали ние сме хората дето ще оправим положението с болничните. Нас ни интересува следното давам пример:
За целта ще използвам следната фактическа обстановка:
Лице А и лице Б са осигурени на минимален осигурителен праг от 240 лв. Двете лица са назначени на работа съответно на 1 януари 2010 година и на 1 май 2011 година.
До 31 юни 2011 година, лицето А е внесло в бюджета лични осигурителни вноски и данъци в размер на 912,82 лв. Същите суми при лице Б са само 51,86 лв.
На 1 юли и двете лица излизат в болнични за бременност и раждане.
Следва да видим как ще се изчислят обезщетенията при бременност и раждане за съответните лица.
Мога да приложа и таблица, но ако има интерес ще го направя.
За това дали парите за болнични отиват реално за това никой не може да го знае, а че не трябва да се подиграваме с това...................то е ясно.
buttinsky е права, на мен лично ми се е налагало много пъти да съм болна и да съм на работа. Извинете ме на това кой го отчита ???????????? Никои !!!!!!
kalina23 Извинете ме за дългото цитиране, но продължавам с това, че подкрепям kalina23

Миерин, аз имам едно дете 2 клас и две големи, отсъствията по болно дете ги знам повече от всеки друг от личен опит...

Не разбирам защо осигурителния ви доход е МРЗ, след като има Инспекция по Труда (ИТ), която наказва с глоба от 5000 до 15000 лв. за разлика между реална заплата и МРЗ като осигурителна база. Пак ИТ може да уведомявате , ако ви карат да работите болни. От опит мога да кажа, че ИТ си гледа работата сериозно и бързо, до 30 дена след сигнал трябва да им е минала проверката.

sharky, не всеки работодател е разбран като теб и е преживял това, което преживаваш ти и това, което преживява всяка една от нас в борбата със стерилитета. това, че ти би толерирала до известна степен такава служителка е похвално, но повечето работодатели не биха. в момента безработицата е толкова сериозна и наплива за едно работно място е толкова голям, че съм сигурна, че след отговор на въпроса "за деца мислите ли?" - "разбира се" всяка една от нас би имала отрицателен отговор от работодателя.
от собствен опит знам, че работодателя бил той мъж или жена, който никога не се е сблъсквал с този проблем т.е. няколко години нерви, надежди, страх и не на последно място - пари, може да ти влезе в положението. да не говорим, че ако си поискаш увеличение на заплатата дори с 50-100лева и обясниш за какво са става дума, ти се отговаря "да не мислиш,че колегите с деца не им е трудно!". така че да очакваш разбиране от човек, който никога не се е сблъсквал с този ад  е немислимо. това последното съм го видяла с очите си.
но на теб ти свалям шапка

Благодаря, Шарки, ето това е нещо конкретно, не просто противопоставяне на позиции, ти наистина стоиш зад думите и принципите си, моите адмирации за това! Ще ти изпратя CV  наистина, макар в момента да имам работа, която харесвам... но първата си процудури ин-витро успях да направя без никой (с изключение на колежката ми, с която работим една до друга) да разбере.... клиниката беше сравнително близо до работата ми, а съответно и двете до дома ми, и успявах да "пробягам" с такси разстоянията през обедната почивка (която се удължаваше с около десетина минути...), които при нормални обстоятелства няма проблем да бъдат отработени, но как да кажеш, че правиш ин-витро и ще си отработиш отсъствията.... макар повечето в работата ми да са жени и майки, никоя няма да ми се зарадва, повярвай ми....както и да е, де, така или иначе никой не разбра какво правя...
Да имаш репродуктивни проблеми е много тежък проблем (тафтологията е нарочна), но да имаш репродуктивни проблеми и да си изцяло финансово зависим от работата си е нечовешко ....

Иска ми се да вярвам, че ИТ би оправила нещата .. то обикновено въпроса не опира до това, че работодателите не пускат в болнични, а че самите работещи не си вземат, за да не бият на очи и да не изостава работата..просто в повечето фирми болничния при настинка или нещо друго се приема, като оправдание за почивка..работещите не си взимат, защото обикновено са претоварени с работа и няма кой да ги замести или се страхуват, че ще ги помислят за мързеливци..за 4-5 години във фирмата съм ползвала болничен само веднъж и то, защото лежах в болница..

Войната Калина -> Шарки е съвсем неуместна. Мога да се съглася и с двете.
Калина, нещата се променят, но бавно. Дали планираш или не деца е въпрос, който все по рядко се задава при коректните работодатели с що годе HR на някакво ниво. Както не е уместно работодател да те пита планираш ли деца, така и ти не виждам защо трябва да обясняваш, че имаш репродуктивни проблеми на интервю за работа или пък да питаш дали отсъствия за 2-3 дни по здравословни проблеми ще бъдат проблем.
Няма спор, че жените с репродуктивни проблеми, които загубят работата си или търсят такава са в неизгодна позиция. Първите 6 месеца на нова работа са си изпитателен срок и в пряк и преносен смисъл. Търчането по ART процедура, особено ако шефа е в неведение защо се налагат отсъствията, е допълнително изпитание.

За болничните и коментара на Шарки, че се злоупотребява - ами да,  преди години не си спомням някой да е излизал в болничен за 7 дни. Сега всяка настинка се съпровожда със толкова. И на никой не му пука, особено ако го осигуряват на пълната сума.  И още - ако се налага да излизам 2 пъти на ден - за изследвания, за инжекция - ами това са минимум 3 часа! Като добавя и по половин час докато се сетя какво съм правила преди да изляза- пиши ми деня бегал. Ще си взема ден отпуска без изобщо да се замисля.

Финално не се гризете, истината винаги е по средата.

Не искам да влизам във водоврът от спорене, опитвам се да кажа, че и на мъж може да му се наложи да излиза в дълги болнични, че това, не са неща, които можеш да предвидиш, така че полът не определящ...а повишение на заплата ние даваме за по-голям принос в работата, а не според нуждата на някой (поне ние това намираме за коректен подход в заплашането). Ще подчертая принос, което незадължително е равно на повече часове престой в офиса...


  че то и аз съм така...мен чак и Ф.А.Р. не ме грее, че съм стара...

Осигурителния доход в една частна фирма като нашата не го определям аз Sharky43, ако не работех в тази фирма бих извикала ИТ за да ги инспектират. Всеки работодател има право да назначава работника си на договор какъвто сметне за необходимо или в такъв какъвто е в негова полза. Все пак по голяма част от работещтите в София/не знам за другите градове/ работят в частия сектор, там законите за сега не играят голяма роля за съжаление. Да аз нямам деца за момента и не знам какво е да отсъстваш по болест заради дете, но съм на ясно. Имам примери около мен да не говоря, че много работодатели включително и моите не дават да даваме болнични, че много разправии ги чакат с НОИ

Ъхххх, как работите на такива места бе хора? Поне в София уж имате избор. В бившата ми фирма са идвали ИТ по сигнали на служители и то по къде по- незначителни поводи! Като си мълчите се съгласявате, защо после се оплаквате че работодателя не проявява разбиране? Ами то е ясно, че като е некоректен с останалото, не можете да чакате друго.

И не ми казвайте, че нямате избор. Човек винаги има избор, по един или друг начин.

  Мен през 2007 година един успял български бизнесмен ме разпита подробно какви са плановете ми за живота, нали пусто в новите CV не се пише нищо за семейно положение... та той почна отдалечко, къде живеете, с кого живеете.... пък аз официално съм single, светнаха му очите, добри препоръки, деца - нямам, омъжена ли сте - не, възраст - над 30 .... идеалният работник - стара мома, без деца, в напредваща репродуктивна възраст... какво ми остава освен да посветя цялата себе си на фирмата   Обаче по едно време се усети, че то на днешно време single нищо не означава и последва въпросът "ама живеете ли с някого?"   Емиии, не, ама спя с някого, ако има някакво значение за бизнес делата му.... За последен път на интервю за работа са ме питали за деца  през зимата на 2009 година, не знам, дано се е променило нещо....
Съжалявам за оф-топика, ама само който не се е сблъскал с българския работодател, той не знае за какво говоря...  
П.С. А, то за ФАР и на мен не ми остава кой знае колко време ...., а и докато изчакам годините до излизане на номера ми... ще ме хване старческа деменция ....
До 2009 година съм била осигурявана на минималната за страната (не за професията!) работна заплата! По желание на работодателя. Аз също хиляди пъти съм се питала как е възможно това, нали всеки месец в НОИ се подава справка за мен, нали се вижда каква длъжност заемам и от колко време съм на тази длъжност, а получавам заплата за чистачка без трудов стаж. Така че не знам как става..... Болничен съм ползвала един-единствен път в живота си - през 1991 година, когато се разболях (срам не срам) от морбили!!! И сигурно пак щях да ходя на работа, но лекарката настояваше, че трябва да си остана у дома, веднъж заради изключително тежкото протичане на болестта и втори път, защото е силно заразна.... В предишната ми работа, когато жената на собственика забременя, а после забременя и сестра и,  двете автоматично "започнаха" работа във фирмата с максимален осигурителен праг, тогава беше 2000 лв. и все още имаше тази опция за 6 месеца работа преди майчинство .... Така че, ако някой източва НОИ, това е негово височество българският бизнесмен...

f(x)работя във тази фирмата защото ме устройва финансово за сега и нямам проблеми. Но това, че не съм споменала какъв ми е здравословния проблем за сега не е причина за притеснение. Моите шефове за от мъжки пол и за сега както споменах в мои предишни постове се въздържам от коментар. Не знам дали ще ме разберат, но когато му дойде времето ще изплюя камъчето пък каквото ще да става.

Не исках да прозвучи като че те съдя, но се отчайвам от време на време като чета такива неща. Как искаме да има пари за пенсии, за здравеопазване, за социални дейности като цялата икономика е един голям балон?

f(x) така е, но мила това не го решаваме ние. Аз ако бях работодател може би щях да постъпя по друг начин. Не знам, но виждам как шефът ми внася всеки месец по около 25000лв осигуровки на МРЗ или малко повече и се мръщи Все пак сме кантора с 55 човека персонал

sharky, права си, че увеличаване на заплата се дава по заслуги. момичето заслуги си има много, че и от горе. виждала съм я и след работно време и преди работно време да бачка, за да си свърши всичко навреме! другото пояснение е било като допълнение към заслугите. исках да подчертая отговора на работодателя...
така или иначе ако някой ми каже, че работи защото е мечтал с точно това да се занимава цял живот, няма да му повярвам. всички работим, за да живеем някак. истината е, че поне 80% от работодателите няма да са доволни да научат, че служител, който им върши работа поне за един /или за двама/, има голяма вероятност съвсем скоро да не е на работното си място. има вероятност да е доволен само ако е преценил, че този работник тази работа не я върши добре. т.е. работника го улеснява.
в крайна сметка се оказва, че понякога се забравя, че работят ХОРА, а не роботи.

Хайде да се изкажа и аз по темата - моите началници също разбраха какъв ми е проблемът от болничните /все пак, за една година имах три опита и една лапароскопия/, и то само като видиш името на клиниката, не ти трябва и диагноза да четеш /аз съм в "Щерев"/.

Но категорично не са ми създавали никакви проблеми, само когато се върнах след последния си болничен, имаше възглас "Е-е-е-е, най-накрая!!!". За което, разбира се, си бяха напълно прави - аз се водя нещо малко началник и когато ме няма, някой от по-големите шефове поема част от моята работа 

И понеже прецених, че и за тях не е добре да не могат 100 процента да разчитат на мен, а и аз имах нужда малко да изпусна напрежението, се разбрахме да изляза в дълъг неплатен отпуск...И без това акълът ми е само в процедурите...

Днеска доки категорично ми забрани на ходя на работа.Отидох да фирмата казах на шефката и тя ми влезна в положение.Това ми е 4 опит и досега съм нямала проблеми.Абсолютно винаги са ми влазали в положение.

Защо ти забрани, имаш предвид след трансфера ли?

Ами защото, понякога след ЕТ има зацапвания, кървене и за да се предотврати нещо лошо, се препоръчва постелъчен режим докато отмине зацапването/ опастността, но понякога той е и през цялата бременност за жалост.

Изчетох темата и бих казала, че е доста трудно да се даде еднозначен отговор - Да казваш всичко на шефа си или Не - мълчиш до последно.
Аз започнах нова работа в началото на февруари, в средата на февруари доки потвърди бременност, е побърках се два месеца да се чудя как да кажа на новият си работодател, че имайки предвид възрастта и здравословните ми проблеми, няма ад мога да работа мнг време, а ще трябва да се грижа за здравето си и бременността си. Аз така и не стигнах до тези обяснения (направих мисед) и отсъствах от работа малко (с болничен и фалшива диагноза) точно защото не исках цялата фирма да започне да говори и най-вече шефа да каже - " А а а ти си знаела, че ще забременееш и въпреки това си започнала работа."
След това попаднах на част от разговор по тел в офиса на шефа. Ставаше въпрос за колежка която е работила няколко месеца и в момента е по майчинство и коментара беше - " а а а тази дето ни скрои номер, с майчинството". Само ще добавя, шефът има 2 дъщери - едната с едно дете, а другата омъжена от около година. И последно - започвайки работа в края на интервюто ме попита - имам ли деца и колко е голямо детето ми и когато разбра че имам голямо дете и предвид възрастта ми, каза - идеално, браво. Сигурна съм че е 100000000 % убеден, че няма да се занимавам с бременности и раждания.
Колкото пъти се е наложило да изляза от работа за да отида на лекар или процедура съм казвала че отивам на лекар но не съм обеснявала на какъв и за какво. Смятам, че толкова лични неща не е необходимо да се обесняват и разказват (освен ако нямаш желание) Но определено не чувствам шефът си близък и нямам намерение да му давам обяснения за личните си намерения - защото е мъж и освен това вече видях какво е отношението му по въпроса.
Шарки как ще ме посъветваш да постъпя - освен опцията да напусна, защото няма да срещна разбиране?

Ами то и на мен са ми кроили номер - с майчинството, че и х2...Сега една такава я чакам да си дойде след второто и да си подаде молбата за напускане (защото ние имаме много работа, тя не е от най-работните) - барабар с 80 дена платен отпуск = 8000 лева (дето са й ги изработили колегите през тия 4 години, през които тя не е работила), иначе тия 8000 лева бих ги дала за премии на същите тия дето са работили, ама закона не дава...Само че това не ме спира да наемаме жени...

Аз, на твое място, бих казала защо излизам. За него финансово излизането/отлъчките за по няколко часа са по-добър вариант, защото пак идваш на работа и работиш, отколкото да му сервираш серии от болнични за по 3 дена, които изцяло се плащат от работодателя.

Привет момичета
Интересно ми беше да изчета темата, за видя какво е отношението, както на работниците, така и на работодателите.
Видяхме и крайно мнение на работодател, който с пот и труд си изкарва парите и на работниците си явно.
Нещата обаче са уредени законово  , според мен именно, защото не би могло да се търси разбиране от хора, които не са се сблъсквали с подобен тип проблеми - На чужд гръб и 100 тояги са малко  . Най-важното е да работиш, пък какво те мъчи.... като няма бебе - няма! Трябва да вярваш силно и всичко ще се случи  - така разсъждават онези, които не знаят какво е да нямаш. Но няма как да се винят и тези хора, все пак, който не го е изпитал той не знае какво е, а и според мен няма право на мнение  . Това е личен избор, не е решение на който и да е работодател. Тези, които не искат служителите им да излизат в отпуск по майчинство, може би е най-добре да наемат на работа мъже, а не жени.
Бих искала да отбележа, че коментара го пускам в качеството си на човек, който има под себе си доста подчинени хора.
Като човек, който има репродуктивни проблеми бих казала, че когато тече процедурата, никой служител, работодател или на който му се случва това, не може да изгони вълнението и не може да спре да мисли постоянно да ли всичко ще бъде наред  . Тези хора, когато изпаднат в такова положение не са достатъчно ефективни  .

Законово нещата изглеждат така:

 чл.140,ал.4.т.2 Нощният труд е забранен за:
... бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

В чл. 147, ал. 1, т. 2
 Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
...бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

В чл. 157, ал. 2
Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.

В чл. 307
Чл. 307.  Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.

(2) Бременната жена или кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.

(3) Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

В чл. 308
Стаи за жени
Чл. 308. Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на лечение ин-витро по ред, установен от министъра на здравеопазването.

В чл. 309
Чл. 309. (1) Когато бременна жена или кърмачка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.

(2)  Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната, кърмачката, работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро, както и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

(3) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

(4) Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро.

В чл. 310
Чл. 310.  Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие

В чл. 313а, ал. 1
Бременната работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.

В чл. 333, ал. 5

Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.


В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 13:
„13. „Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро” са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.”

Параграф 3б от преходните разпоредбисе изменя така:
„§ 3б. От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.”

Разбира се, че има защита от закона за служителите, които имат тези тежки проблеми. Това е и причината работодаделите да не могат да действат по "волна програма". Разбира се, ако процедурата се окаже неуспешна или просто ви е свъшило майчинството.... "добрият" работодател може винаги, подобно на колежката, да ви освободи и да ви остави с 2 дечица на улицата Какво по-хубаво от това?

Пожелавам на всички успех в трудното начинание. Нека бъдем здрави и по-добри, за да може и света да бъде по-добър към нас!
 

Шарки и как точно са ти скроили номера? Може би и моето бебе ако беше останало и аз щях да съм "скроила номер" на новият си работодател?


Няма да коментирам и закона - аз не съм в инвитро процедура, но все още не съм и бременна, но ходя по изследвания и т.н. за да се установи от какво се получава незадържането на плода - това значи ли че нямам право да излизам от работа? знам че законът няма как да е справедлив към всички.

На Марголина, която така уместно цитира закона (вероятно тя предполага че аз не го знам) само ще кажа, че т.нар. напреднал етап на ин-витро е СЛЕД пункцията (когато така или иначе ти се полага болничен, което на практика обезсмисля всички останали клаузи, защото е редно и по чисто медицински причини да си ползваш на практика болничния). Така че законът лекичко се е подиграл с жените в процедура, защото съзнателно им е оставил "на усмотрение"   на работодателя дните на стимулация...затова аз ви казвам, че е най-добре да не криете, а да кажете, че имате нужда да излизате и защо - по няколко пъти на ден. Имам право- нямам право...ако не кажеш истината на работодателя и поизчезваш, той според теб какво ще си помисли? Най-елементарното е да си помисли, че ходиш по интервюта за работа, и на последно място ще допусне, че тичаш по изследвания и то какви.

И стига сте ме карали да се обяснявам, кой та какво...аз не съм и не се чувствам виновна, затова че съм работодател (но иначе си нося всички прелести от това, да се притеснявам дали има достатъчно работа и високи заплати за 50 души всеки месец, без да има значение има ли няма ли криза: Хашимото, некачествени яйцеклетки и т.н.).

За това какво ще си помисли - може да си права, но аз смятам че е напълно достатъчно да кажеш - имам здравословен проблем и това е. Но ако кажеш че това е стерилитет или проблем със задържане, то вече нещата стават по - различни и то точно както са писали момичетата преди това.

Цялата дискусия, такак както се  води в момента, е безплодна и безполезна. А трябва да е насочена към Законодателя, да си оправи бакиите в закона по отношение на дните на стимулация, както и да разреши издаването на болничен за тези дни (а не на платен отпуск, защото този отпуск "яде" от 20те дена платен отпуск годишно).

По отношение на , ако ти си на негово място и на теб ти кажат така, дали ще се сетиш, че е за нещо наистина важно...пак ще си помислиш, че се ходи по интервюта в работно време. По трудов договор на теб са ти определени задълженията и работното време и "това е" не знам как точно се вписват в трудовия договор. Отделно, в случай на проверка от НОИ, ако не си му казала за ин-витрото, го поставяш в уязвимо положение - защото законът те пази след пункцията, защото си била длъжна да му кажеш, а не си...с една дума, получава се кръг от лъжи, от които никой не печели...

Като гледам всичко, което е цитирано като закони се касае по-скоро до бременността и ин-витрото, а аз без да съм стигнала още до инвитро вече отсъствах неколкократно- къде по цял, къде по половин ден, тъй като нека все пак не забравяме, че има и много хора, които не са от София, Варна, Пловдив или Плевен и се налага за едни хормони да губят сума време в път.
Мен още не са ме попитали какъв точно ми е проблема, но ги предупредих, че ми предстои операция и ще се наложи да отсъствам неопределено време, да се надяваме, не особено дълго.
След като ми мине лапароскопията те така или иначе ще разберат от болничния в коя клиника се лекувам. Нямам нерви да си измислям мними болести. Ако ме хванат в лъжа съвсем ще вапцам пейзажа. По-добре ако трябва да научат истината. Ще разчитам на съвестта им.

Ти си голям оптимист ,  аз допреди да имам проблем със забременяването хал хабер си нямах коя е Клиника Малинов или Клиника Щерев...в Малинов пълнят устни с хиалуронова киселина...това го видях лично  , така че не чакай по име на клиника (освен ако е нямал подобен проблем), някой да се сети...

Хахах, остава да си помислят, че съм си правила разкрасителни операции.
Не, никак не съм голям оптимист, да ти кажа, но на мен вече от притеснения кое как ще се приеме на работа, не ми остава време да мисля за същественото в случая и на моменти ставам абсолютно неадекватна, което пък едва ли ми помага.
Те може да не се сетят по името на клиниката, но като видят "лапароскопия" ще им светне веднага лампичката.

  Имам съученичка, която си прави лапароскопия, защото имаше проблем с пъпки по кожата на лицето на стари години (няма да ти кажа как се смя като го разправяше АГ докторката, дето й прави лапароскопията)...Лапароскопия се прави по множество други показания, извън репродуктивната система - черва, лапароскопски се вадят апендисити и т.н.. Мдааа

Добре тогава, значи апендицит. Нищо, че вече ми го оперираха веднъж. Пораснал ми е втори и толкоз. Благодаря за успокоението все пак

В твоя случай няма защо да бързаш, така или иначе след лапароскопията имаш задължително месеци на възстановяване преди следващ опит. А като влезеш пак в процедура, може и нашите заспали депутати или МЗ да са пооправили законите или за какво да се издават болнични ...

От както я има темата, я следя с интерес и досега за себе си не мога да преценя кое е правилното и най-удачното поведение спрямо работодателите при проблем като нашия.
Когато започнах да си правя изследвания казах на шефа ми,че ще се налага да отсъствам понякога за малко. Разбира се и 1 час да ме няма, аз си взимам отпуска, която ползвам на части.Така не го ощетявам пък и съм спокойна,че не му дължа нищо. Тогава още той ме попита да не би да съм решила да забременявам,защото ако е така трябвало да му кажа, да си правел сметката каква сметка така и не разбрах като ако забременея има 8 месеца да намери заместник, който да обуча и да поеме работата ми. Такава намеса в личния живот направо ме потресе и естествено му отговорих,че това са лични неща и намерения, които не съм му длъжна да коментирам. Както и да е аз си отсъствам, когато се наложи, но понеже съм вече в някак по-уязвима позиция, защото все пак може да ми откаже и платен отпуск,когато ми трябва, сега се налага да се съглася за поредна година да бъда 1,5 месеца в неплатен отпуск уж. Т.е аз си работя, получавам си реалната заплата, която няма нищо общо с тази, на която ме осигурява, но няма да ми плати осигуровките , за да спести някой лев
И сега както се гледа вече последните 18 месеца осигурителен доход, аз с - 2 месеца, сещате се какво майчинство ще взимам някой светъл ден .
Обаче като съм зависима от благоволението му, за да мога да излизам от работа, нямам особен избор.

Лично аз съм на мнение,че не трябва да се казва на работодателя каква точно е причината за отсъствията. Смятам,че това е много личен въпрос , за да седнеш да се изповядаш на някой, който не ти е никакъв и после да не знаеш как ще борави с подадената му информация. Ако кажа, че ще забременявам, автоматично ставам вече не така благонадеждна.Това не ме притеснява особено,ама да седи някой и да ме гледа като потенциално неблагонадеждна с месеци и недай Боже с години докато забременея, няма да позволя. Затова за сега не смятам да казвам защо отсъствам. Все си мисля,че това кога ще забременея си е личен въпрос и избор и не си представям,че шефът ми е този доверен човек, който да трябва да е удостоен с тази информация.

Може да ви изглежда като over-reaction от моя страна, но докато си натискате парцалите и се оставяте да ви осигуряват на Минимална РЗ, вместо на реална заплата, ще си ги имате гадните работодатели - и няма какво да се оплаквате от тях, точно вие, защото не информирате Инспекцията по труда, им позволявате да бъдат такива. И като няма пари за ФАР и/или ви е ниско майчинство, пак на себе си се сърдете -  тези пари няма откъде да дойдат, след като не искате да ви осигуряват реално...

Sharky43, за мен това би било равносилно на това да стоя без работа. 98% от фирмите в провинцията не осигуряват на реални заплати.

Ако Инспекцията по труда ги "нажули" с по 15 000 лева глоба на човек заради укриване на данъци/осигуровки, ще си направят сметка дали да крият или не. 10 души фирма (малка фирма) х 15 000 = 150 000 лева, това си е един апартамент в София  на всяка проверка...Ще си помисли дали да го прави ...Вие сте не по-малко виновни за ситуацията.

По-добре без работа и на борсата, отколкото работа по подобен непочтен начин.

Аз съм от София, но досега само държавна работа като съм работила са ме осигурявали върху реалната ми заплата.
Sharky43, не се оплаквам от това какви са ми осигуровките, мой си е бил изборът дали да почвам при такива условия работа на съответното място.
 По-скоро въпросът е в това,че заради отсъствията от работа за изследвания и процедури, се налага да се съгласявам на една такава сделка "аз за теб, ти за мен". Шефът е "добър" и аз си отсъствам, когато ми трябва, ама да бъда и аз така добра да го пощадя с месец, два осигурвки. Това е въпросът,не осигуровките, те са друга тема

Не, въпросът е в общата почтенност един към друг. Когато и двете страни се лъжат, най-пре...на е държавата и ние всички като част от нея.

Sharky43, не ми се иска да превръщаме темата в полемика за почтенност и принципи , най-малкото като се има предвид в кой раздел се намира на форума
Аз съм си направила моя избор и не смятам, че съм по някакъв начин некоректна към работодателя си. Естествено за предпочитане  за мен е той да беше мил и емпатийно настроен към моите потребности, ако е и с нашия проблем, още по-добре, всичко ще му е ясно даже без обяснения. Но there is no perfect world, затова нещата ще са такива каквито са.
Вероятно когато си коректен работодател, нещата изглеждат по друг начин, което е чудесно, в другия случай -принципът на съответното като отговор

Влизам в темичката само за да се похваля, че другата жена с АРТ от фирмата ни  в момента е бременна, в 4тия и искам да ви помоля заедно да й стискаме палци за лека бременност до термин. Тя се бори вече 5 години...

Стискаме

Гледахте ли по новините тия дни за масовите незаконни уволнения на бременни жени?
Какво остава за случаите когато по-нов служител се опитва да забременее и няма близка илиприятелска връзка с шефовете?

Еми, явно ще трябва да изчака със забременяването докато стана на постоянен договор(ако мисли, че работодателите могат да я уволнят заради бременността)..в този случай майката не е защитена от закона.

Жените от новините бяха на постоянен трудов договор, а не в изпитателен срок. Едната спомена че работи от 3 -4 години във фирмата.

Хм, по КТ тогава може да я уволнят само с изрично разрешение на Инспекцията по труда - което се издава в случай на фалит на фирмата или рязко намаление на работата на фирмата. Другият вариант е бременната да не съобщила, че е бременна (аз съм имала случай да ни се съобщи за бременност в края на 6тия...което също не е коректно - примерно, ако я бяхме пртили нощна смяна??? БТВ, понеже пълнееше прогресивно, поне 3 пъти ние я няхме питали преди това дали случайно не е бременна...)

Що се отнася до незаконното уволнение, то това се оправя с завеждане на дело и съдът задължава жената да бъде възстановена на работа. То, между другото, не струва много пари - стига само ищеца (бременната) да е с изрядни документи.

И да има нерви да се разправя  , а като спечели делото какво ? То е ясно че там няма да работи повече - най-мнг да избута майчинството и да си търси работа.
Интересно беше че повечето от интервюираните казаха, че не им се занимава да си търсят правата щот така или иначе ..... им е писнало .........

Sharky43 знам твоето мнение и виждане, за съжаление в БГ не са мнг работодателите като теб. Даже са малко тия които осигуряват хората на реалните им заплати, така че ....... масата работодатели гледат отрицателно на варианта служителка да забременява и недай си боже да си стои цяла година в къщи да гледа бебе, пък за две да не говорим. А сума ти приятелки имам които ги съкратиха като се върнаха на работа след майчинство и съм сигурна че факта че имат малко дете е натежал на везните (щот за съжаление децата от време на време боледуват и се налага да отсъстваш)
Аз самата преди доста години имах такъв отрицателен опит с шеф-мъж който ми заяви, че трябва да реша дали искам да работя или да си гледам детето (което беше болно от скарлатина и трябваше да отида да си взема от детската)