Така,ще се опитам да направя няколко разяснения по някои въпроси,защото малко съм така 
,от написаните мнения.
Първо искам да кажа,че мъжът ми не ходи с детето на вънка,т.е. не го извежда.Това вчера стана просто инцидентно,защото човека се уплашил да не направя нещо на детето след моите истерии.
Много рядко,да не кажа изобщо ме пита как съм,имам ли проблеми или нещо подобно.А да ми окаже някаква помощ,било то физическа или психическа е как да го кажа-чуждо чувство.
Ако аз не кажа,моля те направи това или онова,той просто не се сеща,защото така е научен.
Не отричам,че готви и то превъзходно.Пуска пералнята,простира,пазарува.НО,хиляди пъти бих предпочела да не прави тези неща,но да се интересува от моите тревоги и чувства,и мисли.
Повече от 12 години сме заедно.Аз го обичам и не искам друг мъж.Не е алкохолик,не ме бие,след работа се прибира в къщи,парите си ги харчи изцяло за семейството.
По-скоро проблема е в мен,че не мога да се примиря,че е такъв.За толкова години успях мъничко да го променя,но не достатъчно.
Яд ме е,че детето не ходи на Детска градина.Защото вече е голям,а на мен не ми стигат нервите да учиме песнички,стихотворения или нещо друго.Виждам,че расте пълне егоист,като баща си.
Не съм лишавала мъжът ми 4 години от секс.Да,може да е било нередовно,но го е имало.А не мога да си представя да правя секс,а детето ми да спи в другата стая болно и кашлящо.
,от написаните мнения.Първо искам да кажа,че мъжът ми не ходи с детето на вънка,т.е. не го извежда.Това вчера стана просто инцидентно,защото човека се уплашил да не направя нещо на детето след моите истерии.
Много рядко,да не кажа изобщо ме пита как съм,имам ли проблеми или нещо подобно.А да ми окаже някаква помощ,било то физическа или психическа е как да го кажа-чуждо чувство.
Ако аз не кажа,моля те направи това или онова,той просто не се сеща,защото така е научен.
Не отричам,че готви и то превъзходно.Пуска пералнята,простира,пазарува.НО,хиляди пъти бих предпочела да не прави тези неща,но да се интересува от моите тревоги и чувства,и мисли.
Повече от 12 години сме заедно.Аз го обичам и не искам друг мъж.Не е алкохолик,не ме бие,след работа се прибира в къщи,парите си ги харчи изцяло за семейството.
По-скоро проблема е в мен,че не мога да се примиря,че е такъв.За толкова години успях мъничко да го променя,но не достатъчно.
Яд ме е,че детето не ходи на Детска градина.Защото вече е голям,а на мен не ми стигат нервите да учиме песнички,стихотворения или нещо друго.Виждам,че расте пълне егоист,като баща си.
Не съм лишавала мъжът ми 4 години от секс.Да,може да е било нередовно,но го е имало.А не мога да си представя да правя секс,а детето ми да спи в другата стая болно и кашлящо.
