Веганството - да споделим опит (5)

Стига човек да има достъп до чиста и в сезон, сигурно наистина е много подходяща. Правя аналогия със зеленото смути от алфалфа и спирулина (и други работи имаше) с което беше захранено внучето на Виктория Бутенко.

Буренът тученица - вкусна храна и лекарство
...но още не е изникнала, тя обича по-топло и слънчево

Още един бурен бил много вкусен, в с. Бръшлян в Странжа си го ядат и досега . Вярно, в зелника, за сурово не знам да слагат. Обаче не помня как се казва. Не е като трева, а отгоре се разтлиства с едри листа, отдолу осатва стъбло около 20 см.


Листата на репичките са много вкусни, ние намерихме случайно една жена да отглежда почти био репички и изядохме огромни количиства. Преди време гледах по телевизията да правят салата, но ние направо ядем с репичкита (махаме асмо най-външните листа)

Приятелка яде основно листа от глухарче в момента, но по-интересното е , че и бебето й, на 15 месеца ги харесва (аз не мога да ги ям от горчивината)

Полудяла съм по бланширана и пасирана коприва. С лимон, орехи, каквото дойде...

Среща на 23-ти ще има, но нека Фотина каже час и място И заявявайте присъствие.

Да, знам. Тя тогава е кръстена моята щерка. Ама не знам защо го направих. Нямахме обоснована причина с мъжа ми.

...в комбинация с други зелении не се усеща... този сезон зелениите са в голяма комбинация при нас на салата - коприва, глухарче, левурда, копър, магданоз, лук, чесън и по-малко маруля... + авокадо и кълнове ...мммм...


търся си ник, моля те пак да измислиш нещо... За мен е невъзможно, че в София трудно се ориентирам...Даже много подробно трябва да ни обясните къде точно да дойдем...
Примерно обяд и после в парк, дават хубаво време за събота. Ние ще тръгнем суртинта, към обяд да пристигнем и да обядваме и после волна програма в парка....
А ако там, където бяхте ви се ходи пак, нали и парк имаше наоколо...

Вие пак среща си гласите, а Пожелавам ви хубаво време, да се натъркаляте някъде в някоя чиста зелена ливадка

Фотина - на мен би ми било много приятно да си споделяме и други неща тук, освен храненето. Мисля, че сродни души винаги има какво да си кажат
Мег - исках да те питам дали започна тренировки някакви, в домашни условия? И във връзка с това - хапваш ли нещо преди или след тренировка? Питам, защото аз май установих някакъв режим на трениране, но сутрин като се събудя, ме гони зверски глад...а тренировката ми е преди обед, тоест, задължително трябва да хапна нещо, за да не преритам, а не знам какво

Сега да споделя моите неща...
Търсих рецептата за бисквити с амарант - не успях да я намеря...С търсачката ми излиза само една рецепта за бисквити, но тя е с мед и масло. Отделно, опитах се да смеля амаранта, обаче почти нищо не се смели, резултатъ беше плачевен - когато изпекох бисквитите (направи рецептата с маслото и меда) - хрупаше ужасно, чак не ставаше за дъвчене, но вкусът беше уникален...Така че, моля ви, ако някой помни рецептата, която се въртеше из тази темичка, нека ми я напише. Опитвам се да намеря удачен заместител на традиционната боклучава бисквита, за детето, да си ръфка ако сме навън или просто ако иска нещо за замезване

Имам въпрос за копривата - кой е най-щадящият начин да се подготви за ядене (изключвам суров прием) - миене с гореща вода, мачкана с ръкавици, попарване...?

Брашното от камут може ли да се ползва като нормално брашно (например в хляб), за каша (традиционна) - купих един пакет за проба, но още мисля какво да го правя.

.:.Stef.:. , ето рецептата, направо копирам и обясненията на Щастливата /мисля, че са нейни, доколкото помня  /:

Амарантови сладки

1 чаша амарантово брашно
3 супени лъжици мед
3 супени лъжици масло (заменяш с кокосово масло)

Специална забележка - няма никаква вода, само масло и мед.

Разтапяш маслото на котлона. Прибавяш меда и бъркаш, докато получиш еднородна смес.
В един съд изсипваш амарантовото брашно и го заливаш с приготвената смес от масло и мед.
Разбъркваш (омесваш) до получаване на хомогенна смес, веднага отбелязвам - не става въпрос въобще за някакво реално месене, то става почти веднага. Не добавяш нищо друго! То се получава една интересна смес, която по рецепта се разточва с точилка и се реже на формички. Аз правя така - получената смес я пльосвам върху тавата с хартия за печене отгоре и там я ръце я разстилам. Може и с точилка де, ама на мене ми е по-неудобно, а и сместта е една такава, че ми е по-лесно с ръце да я разстеля. Не мога да кажа колко точно тънко, половин сантиметър някъде и после с чаша отгоре правя самите бисквити (а с формички ще стане още по-красиво ), пъхам в загрята фурна отгоре и отдолу и след десетина минути са готови. Ще ги усетиш веднага как ухаят, то всичко започва да мирише страхотно. Според мене с меласа също ще станат страхотни, но примерно трябва да намалиш меда за сметка на меласата, че така ще станат доста сладки. Зависи колко сладко обичаш де. Иначе меласата и нея я прибавяш към маслото и меда и бъркаш да стане хомогенно.

Погледни и тези сладки за детето.

...аз чакам на полусъединител, само кажете "да" и ще ви затрупам с теми, които именно с вас искам да обсъждам  Само да намеря и време , де...Че чета отпред и отзад и става една  Знам, че тук в бгмама има теми за всичко, но не сте ми накуп така хубавко А и не мога да се "разголвам" навсякъде, колкото и тъпо да звучи това казано в интернет, където всички те "гледат"
...а може би все пак ще е добре да има и друга наша тема-на раздумка с мацките от веганската примерно, не знам. Кажете какво мислите?

Мисля, че не е спам да се споделят тук и други неща.
Все пак веганството, а и суровоядството, не са диети и мода. Те са начин на живот и обхващат много аспекти.
Да не забравяме, че с по-чиста храна, чистим не само телата си, а и психиката си.
Ето например ние искаме да разкараме от нас много вещи. Не ни трябват и не виждаме смисъл от тях: секцията, диваните ( искам големи възглавници по земята, да ми е просторно и зелено), телевизора, двд-то, бюрата с компютрите (е, пц-тата ще сменим с лаптопче ). Та така- искам по-простичко и без харчалъци за вещи.

Ух, Вери и аз имах такава мечта!  
Тъкмо се бях поразчистила вкъщи малко и сега събрахме 2 къщи в една и стана тя...
Едно приятелче от йогите, точно така се беше обзавел - възглавници на пода, 2 цветя и 3 етажерки по стените - това е всичко, лаптопа на една малка масичка с 40 см. крачета, тип табла. Яденето на бамбукови подложки, пода от корк... Чудничко - и еко, и чисто, и прибрано, и широко...
Дрехите бяха в една ниша с рафтове и бамб. щора отпред  

Тези сладки с амаранта (наистина много внусни) съм ги срещала с името Алегрия - Радост  

Един Дип със сурова тиквичка на Деси, аз нямах тахан и сложих авокадо и малко орехчета:
http://desilifestyle.net/category/%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2 … 1%83%D0%BF%D0%B8/

E, Вери отпусна душата...
Фотина, разбита съм с този полусъединител

Аз пък да си кажа, че най-ценните продукти не ми дава сърце да ги пека, мачкам или пасирам.....
например да пасирам авокадо, ябълка... да пека мазнина , каквато и да е от "моите", конопеното семе  или орехи да слагам в сладкиш, стафиди и фурми  също....  Едва съумявам да сложа шепа стафиди в сладките...

Аз също искам да споделям тук, с хора, които чувстват моята мотивация.
(ние сме вегетарианци по убеждение, а полу-вегани по принуда и донякъде "по убеждение" )

 
...това исках да чуя! Щот и аз така мисля, но започва някой да пише нещо и все се стига до "спирам, че много оспамих темата"...Та пишете спокойно, на който му се пише/споделя де...

Та аз започвам, някой да не ме     
Скоро споделих за наши роднини как живеят на село....
Вие мечтаете ли си за къща на село? И как реално ги виждате нещата. В смисъл на фона на бг действителност и манталитет.
Аз съм със смесени чувства, но ще разказвам в движение по-нататък....

И аз тук при вас....поизпуснах....

Аз известна част от живота си съм изкарала на село, както и голяма част от нас, предполагам - всички ваканции. Много обичам селото и бих живяла изцяло там. Макар че нашето село е съвсем близо до София и това е донякъде е хем предимство, хем някак не е съвсем истинско село, като от едно време.
Да си призная, като отида там почти не общувам с околните, само с бабите-съседки, които са приятелки на баба и майка. С младите нещо не намирам общ език, въпреки че там дойдоха и много "виладжии", но с тях също няма как да се общува зад зидовете  
Иначе покрай 2 бремености изкарвах по 2 години почти изцяло там (слизах с децата за зимата). Проблем е мъжа ми, заклет софиянец от Орлов мост, той не иска да стои на село, дори и когато ние сме там за 2-3 месеца лятото за ваканцията на децата. Качва се да ни види за 3-4 часа и вечер си слиза. А удобства има горе и интернет, и топла вода... Виждаме се в събота или неделя, когато пътуваме нанякъде или се виждаме с приятели.

Ах, Фотина, заслужаваш ти почерпка. Наистина колко би било хубаво да се споделят тук и други неща.

И аз бих живяла на село. Веднага бих се изнесла. Но, имам едно но. На село, но с някои от удобствата на съвремието - основно топла вода и ток. Искам да имам достатъчно пари обаче, за да направя нещата както трябва, тоест - да имам тези удобства на село по определен начин - например - чрез слънчево захранване, или онази система, която се слагаше под земята. А тези неща са скъпи. И третото удобство, от което още не мога да се откажа е Интернет. Информацията тук и бързия достъп до нея са ми незаменими.

А, забравих да спомена - голямата ми мечта е да се намирам близо, много близо до морето. Ако е възможно - на две-три крачки. Онзи ден ми разказаха точно за един такъв човек. Една приятелка пътува нон стоп на стоп и я качил един мъж, който живее в къща в гората до морето, някъде по Северното черноморие. И благородно, и не чак толкова, завидях. Много неща си гледали хората сами в двора, а основното занимание на едната му дъщеря било да обикаля с голяма лупа из двора и да разпознава растенията и животните, които го обитават.

Иначе и аз като Вери много, много се стремя към опростяване. Вкъщи проблемът е, че мъжът ми не дава да се изхвърля почти нищо. Затова поне се опитвам да се внасям много.
Иначе реално излишни неща почти нямаме. Е, едно-две неща могат да се разкарат, но ще работя върху това. В момента от всичко най-ме дразнят играчките на детето. Аз подбирам какви да са и какво количество, обаче постоянно някой отнякъде мъкне нещо - подарък. Обикновено цветно, лъскаво, пластмасово, малоумно и свирещо отвратителни звуци.

За амарантовите бисквитки - точно тази беше рецептата, да. И точно те са Алегрия, да.
И аз първо опитвах да меля амаранта, но дори и 100 пъти да се мине, пак остават цели зрънца и хрупа. Друго си е амарантово брашно. Ама тука в София например много трудно се намира. Май само в някакъв диетичен на Христо Ботев.