Веганството - да споделим опит (5)

Щастливата, то може и да няма сега в Здравословен, само на търсачката да ми излиза, аз бях взимала доста отдавна, скоро след като отвориха магазина  

Фотина, така се получава понякога, за жалост...

У нас също се задръства много с играчки, всяка пролет с малкия (май е време като гледам как прелива вкъщи) избираме най-"важните" ни играчки и другите носим в чувал на едни циганчета (6 деца са, вече може и повече), които много им се радват.

На морето е вълшебно, но да си някъде на тихо и спокойно за около 1-2 месеца и то когато е топло, иначе зимата в студа и вятъра (поне за мен) е доста неуютно, особено ако си отдалечен от хората.
Нещо взех да не издържам големите курорти с тълпи хора по морето. Глъчката и лудницата по плажа и улиците, мърсотията след туристите - хич не ги понасям. Засега (последните 10-ина години ) мъжа ми успява да ме завлече поне в приятелска компания (5-6 семейства), взимаме си 1 къща на 2-3 км от морето (до гората) и там купона си е само наш. Собственика и готвач готви основно за нас и каквото му поръчаме  
Винаги съм предпочитала планината и/или обиколки из страната, защо не и чужбина.

За естествено боядисване на яйца, не е нужно да се ядат  :
http://www.jenite.net/2008/04/blog-post_26.html
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=433715.msg14507560#msg14507560

И в този ред на мисли, понеже се спомена Бистрица и Железница, Симеоново и Драгалавци какви чудни и хубави диви местенца бяха, а от последното, което помня, направо ми се драйфа.

Моите корени са най-различни.   Дядо е от едно китно селце - Голяма Раковица. Преди не беше толкова известно, но близостта до София (40-50км) и я. Огняново май го направиха известно, което пък мен не ме радва особено тъй като умеем да изопачаваме нещата. Там имаме селска къщичка и малък двор. А по-късно разни ниви ни се полагаха, където отглеждахме главно картофи и царевица. Май имаше и други неща. А в двора отглеждахме много зеленчуци в задоволителни количества. Не се сещам нещо, което да сме нямали. Недостатък- много малко овощни дръвчета. Баба пък е от едно село близо до сръбската граница- Комщица се казва и съм ходила един единствен път. Хареса ми, но беше безлюдно. Казват, че там няма какво много да се произвежда. Главно картофи и кашкавал.  
Благодарение на тях имахме декар и половина място в Симеоново (вече го няма за жалост или не). Е там си беше истинска райска градина, а къщичката- много скромна и без много удобства. Имаше кладенец, какви ли не дръвчета- орехи, лешник, ябълки, круша, дюля, череши, вишна, мушмула, върба, борчета; грозде; от храстите- малини, касис и френско грозде; много, много цветя; ягоди- ах, тези холандски ягоди, чудни бяха; много зеленчуци. Чудя се как успяваха да поддържат и двете места.

Аз, по време на ваканциите, разбира се, че бях с тях. Като малка ми беше приятно и забавно, като голяма- вече адски досадно. Но знам що е то земеделие. На село, до преди да се съберем с мъжа ми, доста труд съм положила и в градината и по къщата.

Другите баба и дядо са македонци. Дядо е от Кукуш. С тях не бях много близка.

Иначе пъпчето ми е хвърлено на едно площ   в центъра на София. Като се тръгне от ул. Иван Асен и се стигне до бул. Янко Сакъзов. особено Докторската градинка. Колкото и да е мръсна и населена тази пуста София, това си ми остава любимо място. И съжалявам за недомислиците, които направиха моите родители. Надали ще мога някога да върна това, което имахме благодарение на родителите на майка ми. А и не знам къде ще ме задуха вятъра. Също така не знам дали вече го искам толкова силно както преди. Със сигурност ми е мъчно...

Фотина, тук не мога да ги определя точно хората. Дали са плюшковци или пилеят пари неразумно за вещи. Тук има много промоции, ликвидации, намаления. И се практикуват успешно два основни спорта- похапване ( то си е направо плюскане  ) и пазаруване. А после като дойде време да се изнасят, се хвърлят много запазени неща или пък се правят гаражни разпродажби, където съм виждала и големи боклуци, запазени от времето на Балканската война.

Иначе по изпразването на нашия апартамент сме единодушни с мъжа ми. Само трябва да се организираме, защото някои неща си стават за продажба. Аз засега действам по линия дреболии, които с огромно удоволствие изхвърлям. От детски играчки също ми е дошло до гуша. Но тук поне има и контейнери тип дарения. Та запазените неща там ги насочвам. Чудя се как за 3 години и половина сме успели да запълним къщата с толкова ненужни неща. Помня навремето, когато починаха и дядо и баба (тези, с които бях близка), как нямаше изчистване техния апартамент от вещи. И не само апартамента, ами и мазе и таван. А там дядо беше събирал и неща, с които е имал идея нещо да майстори или пък му бяха нужни за ремонтни работи.

Аз, ако се забия някога в гората, също не искам да се отказвам от топла вода, ток и нет. Друго, обаче, не ми трябва. А тези трите ще ги ползвам разумно. Обещавам. 

  Колко навременно заговорихте за преместване... Толкова исках да споделя с някого...
Откакто се родиха децата не мога да преживея, че живеем в центъра на най-замърсената европейска столица. По последни данни децата в район Оборище /и още няколко квартала/ имат до два пъти по-висока заболеваемост от дихателни проблеми. И преди няколко дни пуснах апартамента за продажба. Единственото, за което много ми е мъчно е, че тук е била къщата на дядо ми и този апартамент е едничкото останало от тях...Дано постъпвам правилно и децата не ме обвинят някой ден, че съм пропиляла наследството им

 Готвих коприва с просо. За първи път ям таквоз чудо, но е страшно вкусно.

  С моите младежи този месец се оперираме от мъжки проблеми-първия мина, следва малкия - и затова не участвах/вам в срещата.

Браво, това си е смела постъпка. Какви са ви другите опции?
Колкото до децата - да, и моят мъж има такова съображение - иска му се да успеем да се сдобием с къщичка някъде, без да се налага да продаваме апартамента тук, за да може после детето да има възможност да го ползва, а не (ако има желание да живее в столицата) да наема квартири и т.н., при положение, че родителите му са имали апартамент на хубаво място.

Кажи как направи копривата с просото? Аз също исках тези дни да направя коприва, че само лапад и спанак готвим вкъщи. Нещо по-различно прави ли се с копривата?

...момичета утре сутрин ще ви чета, че вече придремвам, а и имам работа в кухнята...

Само да подсетя за срещата...Моля, кажете ми какво става? Кой ще дойде? Че на нас ни е по-далечко и по-отрано трябва да помисля за някои неща...Много се надявам и искам да дойдете

Ние да речем към обяд ще дойдем и пъро на ресторант към 12, примерно и после в парка на воля децата да играят. Дават хубаво време.

  Ой, не коприва, лапад с просо   Задуших морков и доста пресен лук във вода и съвсем малко зехтин, добавих пресен чесън и лапада и оставих да изври водата, за да се махне горчилката на лапада. Добавих червен пипер, домати, и просото и оставих да се свари, което стана много бързо. ИЗненада ме колко много просото си увеличава обема, така че го имай впредвид за количеството, което се слага. Накрая зехтин и сол.

...и с коприва става чуно    

съгласна с всички по-горе
търся от години голяяям парцел и няколко семейства да го закупим и разделим, хем да е по-ниска цената, хем да сме си наши хора... обаче не става- тъкмо намеря някой и я някой няма пари налични, я се е развел, я не искал равен, а да има наблизо гора, я пък не искал усойно, а равен.... ужас, няма угодия... то на моите желания угодия нямам, та на още 5 семейства  

на финала - мечтая за  селски парцел в Горна баня или Княжево (но само частта върху Люлин планина, да е южен склона), наблизо спирка  на градския транспор, за да може големите деца сами да ходят на училище и купони... както една приятелка казва - искам да има тротоар, това говори, че има съседи, има всичко.....
 да е мнооого слънчев и да няма дувари по улицата, а само обикновени огради
да е с асфалт улицата
съседите трябва да не използват химия в двора и къщата си, щото  сбогом чисто местенце....
без гаранция за последното, цената е 100 Е за квадаратен метър и нагоре. Щото се продава като за кооперация

намерила съм 2 парцела на морето, търся и за там ентусиасти- да метнем дървени къщички, да си ги оборудваме екологично минималистично.... ако има интересуващи се, пратете си мейлите

както и за парцел до София

Хм, може и да се знаем.  
Милена, дано не те обвиняват. Защото аз го правя. Единствено и само, защото знам какъв труд са положили баба и дядо за апартамента, защото много обичах дядо и защото пазя скъпи и мили спомени. Друга причина няма.

Търся си ник, бих се кооперирала с теб, но някак като се замисля да се върна в България и буца ми застава на гърлото. Не защото държавата ни е еди си каква, други са причините. Признавам, обаче, че на няколко пъти ми е минавало през акъла и сме го обсъждали с мъжа ми. Тук адски ме дразни промиването на мозъци и създаването на роботи; също така тоя студен климат не знам още колко ще го трая. Не съм за него аз. Днес се опита сняг да вали, а температурите са минусови от няколко дена.

...да, да, Вери, така е. Живях известно време в Англия, видях... Изцяло са обхванати от най-новото робство, наречено консуматорство!
Тук пък другия вариант - липсата на достатъчно средства действа като осмирителна риза в това отношение, но пък се залита в друга посока, да скътаваме в тавани и мазета всичко, което може да се побере...ей така да има, може никога да не ни потрябва, но да сме го прибрали... Друг вид вещомания. Все нещо заробащо... Човешкото око насищане няма... Като, че ли ако изведнъж се гътнем нещо с нас ще си отнесем...ама нейсе, изкушаваме се и това си е...
Колко малко му трябва на човек и колко много, за да разбере това....в повечето случай и цял живот не стига, за съжаление...


Аз определено не съм дорасла за живеене изцяло на село. Дори в този малък град, в който сега живеем ми е тясно, искам в по-голям. Като птиче в клетка се чувствам. То ако бяхме на село къде къде по-добре - поне поляни на воля, по-чист въздух, градинка. А сега едно никакво - няма удобствата на големия град, за всяко нещо тичаме до Пазарджик или Пловдив, детски площадки една две, разнообразие за детето никакво; нито пък спокойствието на селото. Сигурно си зависи от самия град, разположение и т.н...
На този етап бих искала да живея в София, Пловдив или Варна, не по-макък да му се невиди... Ей така да се наситя...Знам, че дълго няма да издържа, но имам копнеж за София и това си е. /ще взема да запиша една магистратура, белким се наситя  , макар, че не знам как ще устискам с по-два часа път в едната посока, дете и т.н./.
Големия град за мен винаги е бил културен център - театър, концерт, кино и всички подобни изяви...
А и село да, за събота и неделя, но не повече от 20 км. от големия град, че като се пенсионирам да си остана там...

Не знам, но на този етап наистина с мъжа ми искаме в по-голям град и това си е....



Не казвате нищо за събота

http://www.ekoselo.org/item?key=aglla29zZWxvYmdyDAsSBEl0ZW0YqoQWDA
- идея за екосело

Аз на ресторанта няма да мога, а и времето ще е хубаво. Евентуално в парка, но кажете кой и от колко часа, а и зависи дали ще мога да направя цялата организация, че и на гости сме канени.

Ох, момичета имам нужда от вашите съвети и насоки. 
Става дума за малкото ми веганче.. От известно време кожата й стана ужасно суха, въпреки че ежедневно я мажа с кокосово масло или олио от гроздови семена. Ами, общо взето се появиха и едни петънца като екзема (но не е) на определени места около памперс зоната и крачетата. Такъв период имаше и миналата година пролетта, но тогава беше кърмаче и свързвахме състоянието на кожата с АД.
Хомеопатът е на мнение, че има недостиг на витамини, предписа хомеопатично лекарство и един сироп Саностол.
Аз много се притесних, чак до липса на витамини да се стигне, явно аз не храни с разнообразна и качествена храна. Косата ми се изправи, почувствах се виновна, че не успявам да бъда добра майка...   Честно казано имах някакво усещане, защото тя последния месец не се храни добре, но от друга страна - не мога и не искам да я насилвам.
Суче непрестанно, няма пропуск през деня и през нощта, поне това ме успокоява. Обаче е в една отвратителна фаза - смяна на настроения, отказ да се храни, неспокоен сън. Не иска нищо почти да яде... иска нещо хрупкаво, но крекери отказва, купуваме хляб от Слънце и Луна с квас, та него обожава. Напоследък дори ябълки не иска, мръщи се на круши и сухи плодове, хапва киви, банан, цитруси, ананас, авокадо не ми е отказвала никога.
Гледам винаги да се храни разнообразно и да поема основните групи храни - плодове, зеленчуци, някой ядки и семена (не съм й давала всички видове все още), зърнени и бобови. Пропускам ли нещо? Има дни, в които едва се събират 2-3 хапки твърда храна и добре че пълни пелените, че съвсем ще изтрещя.

Не знам с кой да се посъветвам, затова се обръщам към вас, не само защото няма да ме нахокате, че не яде месо и млечни примерно, но и защото всички тук се храним по сходен начин. Пък и почти всички от вас имат деца и по-богат опит.
Извинете, че стана толкова дълго и в страни от темата.

Кантарини, храниш я добре! Въпросът е дали нещо не й пречи да усвоява добрата храна и това е работа на хомепота да го оправи. Не съм против добавките когато са за определен период от време и при нужда, защото ако има недобре храносмилане по каквато и да било причина просто няма как всичко само от храната да се набави.
Според мен, не се притеснявай и последвай съветите на хомеопата, проследи за седмица-две детето как се чувства и какво се променя, тогава ще прецениш какво друго да правиш.

Мег, благодаря ти и за споделено в другата тема също.
Аз нямам кой знае колко алтернативи, но съм длъжна да дам доброто!

Какво става за срещата наистина?
Фотина, и моя мъж ще дойде. Да не е самотен твоя Така хем ще имам още един чифт очи, хем искам да му покажа на живо другата страна на "палачинката" (безмесната)