Публикувана: 8 апр. 2011, 15:02 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2012, 16:49 ч.

Смешки от форума - 4

89 017
737
1

# 540 15 дек. 2011, 14:04 ч.

Мнения: 22 030

Нищо ужасно и лошо няма в приказките. И аз съм плакала милиони пъти на Андерсеновите приказки, на Братя Грим и на много български народни приказки, а какво да кажем за "Майчина сълза", която и до ден днешен ме разревава.
Забелязала съм, че приказките в различните периоди от живота ми ме натъжават или окуражават с различни неща, така че смятам, че те са ценни хора от доста широк възрастов диапазон.
След като станах майка, установих, че децата са доста по-устойчиви на "драми" от възрастните. Синът ми преживя смъртта на кучето ни, на котарака, на дядо си, разболяването на баба си, което е алцхаймер и винаги според мен се е държал адекватно.
Аз мисля, че малките деца са до известна степен "циници" и приемат лошата страна на живота по-лесно. Разглезваме се с порастването.

# 541 15 дек. 2011, 14:06 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

В контекста на цялата тема за приказките аз все още тихичко се надявам цитирания пост да е ироничен.
Иначе той за мен съвсем не е най-абсурдния, без извинение.

# 542 15 дек. 2011, 14:15 ч.

Мнения: 3 735

Down Under, и аз мисля така.

Цитат на: angelina.bgk в чт, 15 дек 2011, 14:06

Каква оптимистка си. Grinning

Аз пак ще помоля за линк към приказната тема.

# 543 15 дек. 2011, 14:16 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Напиши в търсачката "Агресията в детските приказки " и гледай 'кво стаа...

# 544 15 дек. 2011, 14:24 ч.

Мнения: X

Класическите детски приказки са една от друга по-жестоки. Отдавна се питам защо е така и единственият отговор, който си давам е, че за да се запазят през вековете и да продължат да се разказват, значи така трябва. Доверявам се на народният гений, така да се каже. Може би като деца много по-лесно приемаме едни неща като даденост, без размишления, без протест. Може би с порастването това става по-трудно.
Специално за Малката Русалка се сетих сега как преди години дойде у нас едно съседско детенце, потънало в сълзи, придружено от майка си. Аз бях малко по-голяма от него и му бях чела приказката. Но то гледало току що филмчето и там всичко било цветя и рози. То ревеше, защото беше объркано, защото мислеше, че съм го излъгала. Когато му казах - "Аз ти четох оригиналната приказка, но филмчето е направено за по-малки деца, лъжат ги, за да не плачат", то изведнъж се успокои и реши, че всичко е наред. То знаеше вече истината, а това му беше важно.

# 545 15 дек. 2011, 14:32 ч.

София
Мнения: 17 226

Цитат на: Жаве в чт, 15 дек 2011, 14:24

Психолозите казват, че тези приказки са много полезни, защото дават възможност детето да облече страховете и притесненията си в образи, а и най- вече да проектира някои разочарования от родителите си върху някоя зла мащеха от някоя история. И все пак, според мен, негативните истории са за след 3 годишна възраст. А Андресен и като дете ми идваше в повече, та съм го оставила за много по- нататък.

# 546 15 дек. 2011, 14:33 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Големият ми син беше на 4, когато четяхме за лека нощ Андерсен и се разплакваше на "Дивите лебеди", истински се разстройваше и това водеше до разговори, които не се сещам какви други ситуации биха предизвикали. Ние като възрастни осмисляме приказките на Андерсен като художествени произведения с филосовски смисъл и някак си може би не можем да се настроим на вълната на детското мислене, което е много по-метафорично и "настроено на приказната вълна". От там допускам,че се получава този асинхрон.
Но не бих спестявала красотата на приказките само защото не всичко в тях е цветя и рози.

Извинете за оф-а, може би трябва да го пренеса в другата тема. Simple Smile

# 547 15 дек. 2011, 14:47 ч.

Мнения: 3 735

Отпочнах четенето, но попаднах на правописен бисер и идвайки да го споделя в съседната тема, попаднах на това:

бели червейчета - опасни ли са

Другото - в приказната тема. Mr. Green

ПП Не можах да се стърпя - Дивите лебеди свършва щастливо, що така сте я оревавали?

# 548 15 дек. 2011, 14:49 ч.

Мнения: 22 030

Бояна, на мен като дете Андерсеновите ми бяха любими. Явно беше мазохистично удоволствие да ги слушам първо /четени или на плоча/ и после да ги чета и препрочитам.
Тогава обаче, макар, че ме натъжаваха не правех тази връзка с действителността, както, когато ги чета сега.
Разбирах, че малката кибритопродавачка умира, но тогава смъртта не беше свързана с реална загуба.
Някак си си мисля, че изплаканите сълзи тогава за нереални неща са ме подготвили да страдам по-малко днес.
Не съм спестявала на синът си нищо от живота, просто се старая да го поднасям в подходящ вид.
Надявам се, че съм успяла да го подготва за очакващите го драми.
Аз май, четейки детските трилъри съм що годе стабилна.

# 549 15 дек. 2011, 14:52 ч.

Мнения: 3 437

Цитат на: ИрПуц в чт, 15 дек 2011, 14:47

Отпочнах четенето, но попаднах на правописен бисер и идвайки да го споделя в съседната тема, попаднах на това:

бели червейчета - опасни ли са

Цитат

Може ли тези червейчета да предизвикат глисти например?

Това ми е любимото Simple Smile

# 550 15 дек. 2011, 15:00 ч.

Мнения: 3 735

Дотам не стигнах, само заглавието регистрирах. hahaha

И че става дума за бъз и захар, а не за безнадзорни трупове.

# 551 15 дек. 2011, 15:04 ч.

Мнения: 37 256

Цитат

искам да съм руса щото всичките ми бивши ме зарязваха заради блондинките
всеки ги харесва
мислих си ся като стана руса
всеки ще ме иска
но сега съм рижаво-руса
Sad