Мартенчета сладки с песен на уста правят ежедневно беля след беля!

Хааайде аз пък леко да наклоня темата към по-бебешките въпроси, че скоро не се е случвало  Замислям се сериозно за т.нар. многократни пелени, освен Вероники друг сякаш не се сещам да ползваше, но все пак събирам мнения...

хайде и аз към бебешките въпроси.

По- различно ли се гледа второто бебе? Треперите ли му както на първото, пак ли снимате като полудели всяка муцка?

Ти да нямаш новини? На въпросите (поне при мен) - да, по-различно се гледа, не, не му треперя толкова (за дреболии), но тревогата винаги е голяма, когато става дума за детето ти, снимането - не съм снимала като полудял и баткото , забелязвам, че имам повече снимки и на двамата от първата годинка, после стават по-малко и по-нарядко, но по-качествени

  Пак. Много ми е сладичък...и сега се раздавам повече...и в милувки и с прегръдки и към двамата... С Рая като че ли изпитвах повече страх от мачкотенето..а на малкия не му прощавам хич. Различното в случая е, че понякога се налага да го оставя да помрънка, ако се налага да направя нещо спешно за Рая и това ме тормози. Но в моя случай се случва поне по веднъж на ден, защото съм сама с двамата и няма как. За треперенето - треперя и на двамата. Вчера докато той плачеше и го разнасях, Рая успя да падне от стола на главата си, докато говореше с дядо ѝ по скайпа. Та изпаднах в дива паника... метнах бебето в люлката и я гушнах нея... добре, че той не се разплака, а просто слушаше гласа ми докато я успокоявах. Та екшън си има, но вече не мога да си представя живота без един от двамата. Някак все едно винаги сме били 4-ма - много бързо всичко си дойде на мястото сякаш...

Бухте, не си писала скоро - как сте вие?

Тони, разтапям се като те чета! Страхотна майка си ти, страхотно се справяш! И как не се оплакваш, сигурна съм, че ти е тежко, то и на другите с дечица с толкова малка разлика!
Аз съм пък - не мога да спра да се оплаквам - страхотни са ми и каката и Марти и кучето, но много се изморявам и с това натрупано неспане, понякога се чудя на кой свят съм!
Но такива като твоя пост ме карат да се засрамя и да се мобилизирам, всичко е за добро, и с най-трудните моменти ще се справим   !

Рила, благодаря ти! Така е - ще се справим. Аз сега пиша така, щото съм се наспала... Нико започна да прави по-големи нощни паузи, а и аз спя докато го кърмя, понеже го взимам при нас на спалнята. Представям си, ако имахме и куче какъв екшън щеше да е..та ти съчувствам. Сигурна съм, че всяка майка дава най-доброто от себе си за децата. Аз просто се старая да следвам желанията им...за което често бабите и дядовците ни упрекват, но пък съм сигурна, че децата са доволни и щастливи. Винаги има какво повече да се желае в отглеждането на едно дете и аз имам съмнения дали се справям добре и дали и на двете отделям достатъчно внимание. Старая се да съм търпелива, особено с Рая, която на моменти си е предизвикателство да я озаптиш... но май се справям - къде добре, къде не чак толкова. Дано времето потвърди измамното ми спокойствие в желанието за добро справяне.

SZA-нямам новини за мое щастие. Още ми е малка Елия. Още не съм се порадвала.  Просто ми е интересно дали усещането е същото.
Иначе ако имам повод за хвалене, първо тук ще пиша.

Някъде във форума (то това е като да кажа в купа със сено...) има тема, но така и не я прочетох.
За опит купих 1 бр, слагам я на малката, но реално дали пуска, пропуска и т н не съм имала честта да разбера, слава богу 
Има парчета, които се слагат в "гащичките" , макар и за 1 пишкане мисля, че не би пропуснало и без.
Такава е моята:
http://cgi.ebay.co.uk/ws/eBayISAPI.dll?ViewItem&item=3005563 … :IT#ht_6108wt_703

Привет, девойки
Не бях наминавала сигурно от седмица. Фивър тайно я следя в тяхната тема и видях снимките още като ги изписаха. Признавам си, ревнах. Най-сетне! Пожелавам щастието й колкото е изстрадано, толкова да е силно и голямо оттук нататък!
Вили, Слънце, кофти е така, но ..... те другите са писали. Криза е, м..... му, трябва да се оцелява. Но пък и да се използва повода за сплотяване. Ще се справите! 

Шу, мила, ти си знаеш ........ гушки на геройчето малко и на силната му майка 
Тони, права е Рила - засрамваш   Радвам се, че звучиш толкова свежо. Аз не съм наспана и съм малко по-повяхнала   
А по въпроса на Елг - ами за мен е адски различно. Първо начинът, по който идват чувствата. С Ния ме пометоха, с Калоян някак дойдоха постепенно. Честно казано го няма онова благоговение, което изпитвах, щом я погледнех нея. И ми е малко гузно за това. Снимки бих му правила, но заради Поразяващата ръка фотото все е прибрано някъде на безопасно място и докато се добераааа И изобщо грижата за него често е доста "по-делова", няма време за наслаждаване, защото трябва да се направи нещо супер спешно за Ния. И изпускам доста моменти така, но е неизбежно. Пипам го като профи акушерка, подмятам го едва ли не, изобщо не му треперя чак толкова за дреболии. Но то е нормално - минала съм вече оттам. А и Ния беше много дребничка, докато намерех петте пръстчета да ги мушна през ръкава ...... а сега имам здрава мъжка лапка, изобщо не ме е страх да не откърша пръстче   Той момъкът е бабаджанко. И малко ми липсва усещането за толкова малко и крехко същество в ръцете ми. Той вече ме налага и е много як. Щом на седмица се обърна сам по корем   
И в същото време, от ден на ден все повече се влюбвам в Ния, въпреки всичките й щуротии. С две думи, различни са и самите деца, за мен поне и емоциите около тях.

Май не съм писала - ходихме на консултация, Калоян е качил 910 грама за 2 седмици от изписването, 3 см. Свалиха му насилствено пъпа в детска хирургия, че още си висеше и педиатърката се притесни. Кърменето ни понякога прилича на бой. Изобщо разликата си е огромна.
Иначе пуснах Ния на ясла тази седмица. Моето мнение е, че нямаше нужда да я спираме толкова. И без това пак се разболя, а там в рутината мисля, че много по-лесно щяха да минат тези емоции. Слава Богу, вече нямаме кой знае какви кризи, поуспокои се детето и вече се ограничава до обичайните дивотии от т.нар. пубертет. Иначе сама си измисли да казва "Калоян сладък" и идва да го милва, много са сладки, но така и още не съм ги снимала заедно.

Май спретнах голям ферман, но след целодневна борба тъкмо съм ги укротила и двамата, та сега или никога Ако зачезна съвсем занапред не се чудете - Мъжът ми днес започна работа, в неделя си тръгва и бабата и оставам сама на фронта. Хем почивка, хем зор - то угода няма, ееееее 

Ох, не мога да напиша, всичко което искам - клавиатурата ми е адски объркана и не мога да я оправя, а и нямам време!
Прегръщам ви всички! А най- специално Бухта, Тони и Шу.
На фивър мнооого здраве и усмивки!!!
Много се радвам на бременните и родилите майки- супер мило като разказват за две деца- браво.
Зелено, аз ползвах банбино мио, но имах само за до 5 кг- не знам колко време ги ползвах-3 месеца ли...Ама и с памперс и с тях бях. Доволна бях. Какво да ти кажа друго- щом си се отдал на каузата кусури не може да намериш.
Върти ми се в главата да отидем на къмпинг Каваци за 2-3 дни...Нвкой нещо знае ли за там и за къмпингуването с дете?
Или ако знаете някой друг нормален къмпинг... В БГ.

Окич,  

Имам си калпазанче на 1 месец. Даже успях да му направя торта Май ви я бях пускала и преди, но не съм сигурна. Идеална е за лятото, много лекичка. Та, моята още отлежава, затова черпя с прототипа и същевременно препоръчвам

Бухте, честита ви първа месечинка! 
Окич, навремето беше страхотно на Каваците, плажът и моренцето са жестоки! Обаче последно преди 10 г. тъкмо бяха почнали да строят, та не знам на какво е заприличало!

Бухта, честита ви месечинка! Да е здрав и спокоен Калоян! Леле, как лети времето.. Страхотен е, пу-пу! 

E, пораснало момченцето на Бухта! Да ти е жив и здрав! Много прилича на Ния! Прекрасен е! 
Стига с тия торти, че диетувам аз... то не че на Нико не взимаме тарт всеки месец

Окич, на Каваците не съм ходила от 20 и кусур години..ама беше струхотно преди това - пак бих отишла с децата, ако споделиш после как е било. Знам, че за децата е супер - по спомени от като аз бях дете и почивахме там с родителите ми.

Около Каваците сега е доста застроено и плажът най-вероятно се е попрепълнил. Приятели ходят доста на Арапя и твърдят, че там още има някакво спокойствие... Аз нещо не можах да си харесам място за морето и засега отлагаме, а и баш в средата на сезона не ми се ходи никъде. Планираме малко планина, дано успеем, че ми излезе работа...