хаха доста се посмях 
- Публикувана: 9 апр. 2011, 12:05 ч.
- Последно мнение: 11 май 2011, 15:57 ч.
Никога не е късно човек да се изложи
Ето това е моята тема аз много съм се излагала но това което направих на сватбата си е личния ми рекод.Месеца е март леко студено излизаме от гржданското и заставаме горе на стълбите да е снимаме в този момент Силвия се спъва от роклята и полита напред направих едно колело напред и се озовах в кракта на братовчед ми който плачеше от смях. Баща ми и до днешен ме бъзика че булка беглец е виждала ама булка самоубиец вижда за първи път
Ох , много е готина тая тема и много ме развесели 
. Аз съм може би рекордьор по глупости , особено падания в неподходящ момент . Знам , че съм правила и много изцепки , но сега се сещам само за днешната и тя е за пред мъжа ми така , че не мисля , че кой знае колко се брои понеже той ми е свикнал и все пак: стоим си и по тв се върти нещо , по едно време аз се зазяпвам и виждам , че дават мач и гледам единия "футболист" да носи някаква сопа и викам на мъжа ми : тоя пък гледай го к'ва пръчка носи и в същия момент виждам , че въпросният спорт не е футбол , а хокей на трева 
. Имам мнооого случки , но трябва да седна и да се сетя и да пиша после.
. Аз съм може би рекордьор по глупости , особено падания в неподходящ момент . Знам , че съм правила и много изцепки , но сега се сещам само за днешната и тя е за пред мъжа ми така , че не мисля , че кой знае колко се брои понеже той ми е свикнал и все пак: стоим си и по тв се върти нещо , по едно време аз се зазяпвам и виждам , че дават мач и гледам единия "футболист" да носи някаква сопа и викам на мъжа ми : тоя пък гледай го к'ва пръчка носи и в същия момент виждам , че въпросният спорт не е футбол , а хокей на трева . Имам мнооого случки , но трябва да седна и да се сетя и да пиша после.
Много ми харесва темата! 
Ще ви разкажа "за излагация" от моята младост.
Лято е, вървим с мъжът ми по централна улица във Варна, хванала съм го "под ръка" и зяпаме витрините.
Виждам на една витрина изложени памучни одеала, албански, много красиви, аз се отделям от него, правя две крачки към витрината и доста високо му обяснявам, че съм харесала тези одеала, показвам му ги, и без да го погледна се хващам пак уж за него, и го дърпам към витрината и му говоря нещо от рода на - харесват ли му за да влезем да купим две одеала, едно за мен, едно за теб.....
И в този момент го поглеждам за да видя и чуя реакцията му, за хубавите "вносни" одеала, и виждам един ококорен чужд мъж, когото здраво съм пипнала за косматата му ръка, като си мисля че е моя мъж, а моя мъж на една крачка до нас, още по-ококорчен, загубил "ум-а и дума", гледа и не вярва на ушите си, как аз се мъча да убедя чуждия мъж, да купим две одеала- едното за мен, другото за него!
Първо ми беше до рев от излагацията и извиненията към господина, тогава "другаря", после много се смяхме на "мой гръб"!
Въпреки ситуацията, купихме две одеала, които ползваме през лятото и до днес!
Ще ви разкажа "за излагация" от моята младост.
Лято е, вървим с мъжът ми по централна улица във Варна, хванала съм го "под ръка" и зяпаме витрините.
Виждам на една витрина изложени памучни одеала, албански, много красиви, аз се отделям от него, правя две крачки към витрината и доста високо му обяснявам, че съм харесала тези одеала, показвам му ги, и без да го погледна се хващам пак уж за него, и го дърпам към витрината и му говоря нещо от рода на - харесват ли му за да влезем да купим две одеала, едно за мен, едно за теб.....
И в този момент го поглеждам за да видя и чуя реакцията му, за хубавите "вносни" одеала, и виждам един ококорен чужд мъж, когото здраво съм пипнала за косматата му ръка, като си мисля че е моя мъж, а моя мъж на една крачка до нас, още по-ококорчен, загубил "ум-а и дума", гледа и не вярва на ушите си, как аз се мъча да убедя чуждия мъж, да купим две одеала- едното за мен, другото за него!
Първо ми беше до рев от излагацията и извиненията към господина, тогава "другаря", после много се смяхме на "мой гръб"!
Въпреки ситуацията, купихме две одеала, които ползваме през лятото и до днес!
Tani-ta ,имала съм подобна случка,срама е голям,само,който не го е изпитал,той не знае . В гимназията си имах 3 най-добри приятелки.И всяко междучасие обикаляме заедно.Вървим ние към двора,обаче аз се спирам на лафката да си купя вафла.Разговора явно много ме е вълнувал,понеже след като си платих вафлата продължих да дрънкам и хванах приятелката ми за ръка и я завлачих към двора.След 5 сек. дърпайки приятелката ми я погледнах и що да видя-някакво непознато момиче,от по-долните класове Направо шок и ужас.Потънах от срам,ума и дума загубих и паправо продължих към двора,където ме чакаха приятелките ми без да давам обяснения на момичето .
Друга случка от преди 1 година.На маникюр съм,ръцете ми са готови,до салона има магазин и решавам да отскоча да си взема нещо за хапване понеже бях гладна.Оставих си чантата в салона,отивам в магазина и понеже бях и на лека диета,решавам да си взема една ябълка.Момичето казва,няма проблем,даже ще ти я измия.Аз доволна бъркам в джоба на якето,понеже съм сигурна,че имам там пари,но...ужас,нямам и една стотинка!А ябълката струваше 30-40ст..Голям срам изпитах
Още една случка се сещам.Бях малка и нашите ме водят на сладкарница в един хотел.Отивам аз до тоалетната,която обаче е извън сладкарница,т.е. в коридор преди нея.Връщам се аз с обдра крачка,но..не забелязвам,че има ОГРОМНА стъклена стена,която разделя този коридор и сладкарницата.Явно стъклото е било добре измито и въобще не го виждам и се блъснах яко...Голям срам беше
. В гимназията си имах 3 най-добри приятелки.И всяко междучасие обикаляме заедно.Вървим ние към двора,обаче аз се спирам на лафката да си купя вафла.Разговора явно много ме е вълнувал,понеже след като си платих вафлата продължих да дрънкам и хванах приятелката ми за ръка и я завлачих към двора.След 5 сек. дърпайки приятелката ми я погледнах и що да видя-някакво непознато момиче,от по-долните класове Направо шок и ужас.Потънах от срам,ума и дума загубих и паправо продължих към двора,където ме чакаха приятелките ми без да давам обяснения на момичето .Друга случка от преди 1 година.На маникюр съм,ръцете ми са готови,до салона има магазин и решавам да отскоча да си взема нещо за хапване понеже бях гладна.Оставих си чантата в салона,отивам в магазина и понеже бях и на лека диета,решавам да си взема една ябълка.Момичето казва,няма проблем,даже ще ти я измия.Аз доволна бъркам в джоба на якето,понеже съм сигурна,че имам там пари,но...ужас,нямам и една стотинка!А ябълката струваше 30-40ст..Голям срам изпитах
Още една случка се сещам.Бях малка и нашите ме водят на сладкарница в един хотел.Отивам аз до тоалетната,която обаче е извън сладкарница,т.е. в коридор преди нея.Връщам се аз с обдра крачка,но..не забелязвам,че има ОГРОМНА стъклена стена,която разделя този коридор и сладкарницата.Явно стъклото е било добре измито и въобще не го виждам и се блъснах яко...Голям срам беше
Отивам да си взема паспорта - навалица голяма, а само 2 гишета работят и на едното от тях младо момиче не се свърта за 2 мин. на работното си място - то не бе ли да говори по телефона, да пуши цигара, да си гледа грима, да рови в някакви документи и след 40 мин. чакане всички бяхме вече ядосани, че е обслужила само 3-ма клиенти. Мърморенето взе да се надига като пяна на врящо мляко - аха аха ще изскочи из под капака. До мен седеше млад мъж, който видимо нервничеше. По едно време се навежда към рамото ми и казва с дрезгав шепот " Това момиче прекалява" и аз намерила отдушник на яда си му отврщам пак с шепот и водим 15 минутен разговор като си шептим СИЛНО защото наоколо е доста шумно. По едно време ми пресъхна гърлото от шептене и му викам:
- То няма смисъл да шептим и без това всички наоколо крещят. - ама не, той нещо отговори и продължава да шепти съзъклятнически. Еми шептяхме си тайничко още известно време и аз пак - Ама то няма какво да се притесняваме, че ще ни чуят, нека си знаят че недоволстваме. - Но младежа шепти деликатно и това е.
Излезе номера на момчето, отиде на гишето и шептейки все така се извини на служителката, която не го чуваше, че има заболяване и такъв му е гласът.
А аз толкова усърдно го убеждавах, да спре да говори с шептейки.
- То няма смисъл да шептим и без това всички наоколо крещят. - ама не, той нещо отговори и продължава да шепти съзъклятнически. Еми шептяхме си тайничко още известно време и аз пак - Ама то няма какво да се притесняваме, че ще ни чуят, нека си знаят че недоволстваме. - Но младежа шепти деликатно и това е.
Излезе номера на момчето, отиде на гишето и шептейки все така се извини на служителката, която не го чуваше, че има заболяване и такъв му е гласът.
А аз толкова усърдно го убеждавах, да спре да говори с шептейки.
Хехе като казахте за стъкла се сетих и аз... влизаме аз, майка ми и сестра ми в магазин за обувки, доста дългичък... вървим си една зад друга и зяпаме обувките. По едно време аз се спирам осъзнавайки че почти съм се блъснала в стена-огледало, мислейки си че магазина продължава а двете след мен направо се блъскат една в друга, голяма картинка сме били и трите скупчени на огледалото 
Бях влязла в една банка, свърших си работа и тръгвам да излизам. Заставам пред стъклената врата и чакам да се отвори. Не се отваря. Викам си, аха, прекалено съм се приближила и фотоклетката не ме е хванала. 
Дръпвам се крачка назад и пак чакам. Никаква реакция от страна на вратата. Лекичко изнервена правя крачка вляво. Никакъв ефект. Крачка вдясно, тц. Прилагам още няколко балетни стъпки, зяпайки нагоре, дано ме забележи проклетата фотоклетка. В този момент с ужас установявам, че вратата си има дръжка и просто трябва да я бутна....Изнизах се бързичко като мокра връв навън и повече не съм ходила в този клон
Дръпвам се крачка назад и пак чакам. Никаква реакция от страна на вратата. Лекичко изнервена правя крачка вляво. Никакъв ефект. Крачка вдясно, тц. Прилагам още няколко балетни стъпки, зяпайки нагоре, дано ме забележи проклетата фотоклетка. В този момент с ужас установявам, че вратата си има дръжка и просто трябва да я бутна....Изнизах се бързичко като мокра връв навън и повече не съм ходила в този клон
Птеродактил , твоята случка ме накара да се сетя аз какво бях направила само , че в голям хипермаркет. Ще кажеш , че за първи път ходя там и не зная ама това да си разсеян е голямо чудо 
. Значи има си ескалатор за нагоре и съответно за надолу. Аз се качвам на този , който е за нагоре , за да вляза в магазина. Напазарувах си и тръгвам да си ходя и просто по инерция се запътих към ескалатора , който е за нагоре. Стоя пред него аз и го гледам , че се движи нагоре и викам абе какво става тука , как ще сляза сега. Без малко да стъпя на него и да падна . Чудех се сигурно няколко минути какво е станало с ескалатора и как да сляза сега надолу , докато не ми светна великата идея , че просто съм на грешния ескалатор . Ако някой ще се чуди как така съм объркала ескалаторите - просто двата ескалатора бяха в различни коридори , т.е. не са един до друг.
И понеже ми идват един по един спомените сега се сещам за още една случка. Готвя си аз в нас , ще имаме гости. Пуснала съм няколко ел. уреда и в един момент бушона е паднал , но аз разбира се не се светвам. Изгасна само духалката и готварската печка , а телевизора и осветлението си работиха. В първия момент , обаче аз забелязвам единствено, че духалката нещо не работи и решавам , че е развалена. Замених я с друга духалка , но и тя не тръгна. Капака беше , когато ядосана звъня на мъжа ми и му казвам , че духалките са се развалили или по - лошо - контакта , на който се включват нещо е изгорял. Мъжа ми се хваща за това , от къде да знае той , че аз не съм у ред . След има няма 5 мин аз се усещам вече , че и готварската печка не работи и му звъня и му казвам , че явно бушона е паднал .
. Значи има си ескалатор за нагоре и съответно за надолу. Аз се качвам на този , който е за нагоре , за да вляза в магазина. Напазарувах си и тръгвам да си ходя и просто по инерция се запътих към ескалатора , който е за нагоре. Стоя пред него аз и го гледам , че се движи нагоре и викам абе какво става тука , как ще сляза сега. Без малко да стъпя на него и да падна . Чудех се сигурно няколко минути какво е станало с ескалатора и как да сляза сега надолу , докато не ми светна великата идея , че просто съм на грешния ескалатор . Ако някой ще се чуди как така съм объркала ескалаторите - просто двата ескалатора бяха в различни коридори , т.е. не са един до друг.И понеже ми идват един по един спомените сега се сещам за още една случка. Готвя си аз в нас , ще имаме гости. Пуснала съм няколко ел. уреда и в един момент бушона е паднал , но аз разбира се не се светвам. Изгасна само духалката и готварската печка , а телевизора и осветлението си работиха. В първия момент , обаче аз забелязвам единствено, че духалката нещо не работи и решавам , че е развалена. Замених я с друга духалка , но и тя не тръгна
. Капака беше , когато ядосана звъня на мъжа ми и му казвам , че духалките са се развалили или по - лошо - контакта , на който се включват нещо е изгорял. Мъжа ми се хваща за това , от къде да знае той , че аз не съм у ред . След има няма 5 мин аз се усещам вече , че и готварската печка не работи и му звъня и му казвам , че явно бушона е паднал . 
Elizabet и аз така веднъж спира тока оба4е лаптопа остава да си работи естествено ,но аз нали съм заблудена и под паника звъня ма моя и се цепя ,4е тока е спрял на половина .И той супер у4уден вика как тъй на половина и аз как тъй ми лаптопа работи хахах и 4ак като го 4ух да се хилоти във слущалката зацепих кви съм ги надрънкала
.И той супер у4уден вика как тъй на половина и аз как тъй ми лаптопа работи хахах и 4ак като го 4ух да се хилоти във слущалката зацепих кви съм ги надрънкала 
Elizabet и аз така веднъж спира тока оба4е лаптопа остава да си работи естествено ,но аз нали съм заблудена и под паника звъня ма моя и се цепя ,4е тока е спрял на половина .И той супер у4уден вика как тъй на половина и аз как тъй ми лаптопа работи хахах и 4ак като го 4ух да се хилоти във слущалката зацепих кви съм ги надрънкала
.И той супер у4уден вика как тъй на половина и аз как тъй ми лаптопа работи хахах и 4ак като го 4ух да се хилоти във слущалката зацепих кви съм ги надрънкала
Сетих се за една случка, на бившата ми шефка и секретарката и. Първата с голямо самочувствие в себе си и интелигентността си, и недопускането на грешки.
Освобождава шофьора и отиват със секретарката с колата до банков клон, а след това на шопинг (в работно време разбира се). Спират около банката, влизат, свършват си работата, излизат и гледат на колата сложени скоби (кой ще се досети, че нещо на този свят се плаща
)
Обаждат се на шофьора, а времето зима, минус градуси, студ, сняг.
Човека разказва след това, отивам и гледам двете големи бели птици седят пред колата, замръзнали и мокри. Слязъл и ги питал "ама защо седите отвън", а шефката казала "е как защо, не виждаш ли че на колата има скоби"
Не е виц, реален случай е, и до ден днешен се смеем с бившите колеги....
Освобождава шофьора и отиват със секретарката с колата до банков клон, а след това на шопинг (в работно време разбира се). Спират около банката, влизат, свършват си работата, излизат и гледат на колата сложени скоби (кой ще се досети, че нещо на този свят се плаща
)Обаждат се на шофьора, а времето зима, минус градуси, студ, сняг.
Човека разказва след това, отивам и гледам двете големи бели птици седят пред колата, замръзнали и мокри. Слязъл и ги питал "ама защо седите отвън", а шефката казала "е как защо, не виждаш ли че на колата има скоби"
Не е виц, реален случай е, и до ден днешен се смеем с бившите колеги....