Как мислите, кръщаването на детето с първата буква на бабата или дядото отбиване ли е на номера? Според мен ако бабата е Стефанка примерно, Стефани или Стефан за момче ми идва нормално, ама Станислава да речем си е чисто отбиване на номера. Е, не говорим за случаите когато името няма мъжки или дамски вариант съответно, като примерно Лилия.
- Публикувана: 13 апр. 2011, 18:53 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2011, 16:31 ч.
Първата буква- отбиване на номера?
За мен не е отбиване на номера,просто спазване на традицията по различен начин 
.Важно е желанието и идеята,пък дали на баба Стефка ще е Стефани или Стела..не мисля,че има толкова голямо значение.За мен лично традицията вече не е това,което е била и първата буква си го смятам за кръщаване .Разбира се има хора,които държат имената да бъдат повторени и вероятно не приемат само първата буква,но..хора разни . В крайна сметка това е по-удобният и понякога по-удачен вариант за родителите,защото днес са модерни и добре приети други имена,различни от тези на бабите и дядовците,та първата буква си е улеснение 
.
.Важно е желанието и идеята,пък дали на баба Стефка ще е Стефани или Стела..не мисля,че има толкова голямо значение.За мен лично традицията вече не е това,което е била и първата буква си го смятам за кръщаване .Разбира се има хора,които държат имената да бъдат повторени и вероятно не приемат само първата буква,но..хора разни . В крайна сметка това е по-удобният и понякога по-удачен вариант за родителите,защото днес са модерни и добре приети други имена,различни от тези на бабите и дядовците,та първата буква си е улеснение . 
да, но Стивън и Стефан са едно име, докато Грунди и Георги нямат нищичко общо...
Не съм задълбавала толкова в етимологията и произхода на имената.
да, но Стивън и Стефан са едно име, докато Грунди и Георги нямат нищичко общо...
Не съм задълбавала толкова в етимологията и произхода на имената.
И аз тъй мисля и не го приемам много, ако детето се кръщава на този човек доброволно, но го оправдавам напълно, ако се прави от зор - само мир да има.
Ако името е от втората категория, няма какво да говорим, то ясно, че ще се вземе само буквата. Макар че, лично аз, ако се казвах Ихтиозавърка, бих направила всичко възможно никое внуче да няма общо с моето име, дори и във варианта Изабел
Еми... май зависи родителите и бабата и дядото, на когото е кръстено детето, как приемат нещата. Аз съм Цветомира, кръстена на баба ми Цанка, брат ми - Веселин, на дядо Васил. На никой не му е хрумнало дори да си помисля, че родителите ми просто са отбили номера. Баба ми изобщо не е държала да съм Цанка, дядо ми - обратното, искал е брат ми да е Васил. И двамата обаче винаги са знаели, че сме кръстени на тях, никога не е имало сръдни от типа на щом не е Васил, значи не е кръстен на мен.
Така че не, за мен не е задължително само отбиване на номера, дотолкова доколкото родителите наистина са кръстили децата на бабите/дядовците с желание. Ако е под натиск е съвсем друга работа.
Така че не, за мен не е задължително само отбиване на номера, дотолкова доколкото родителите наистина са кръстили децата на бабите/дядовците с желание. Ако е под натиск е съвсем друга работа.
Еми... май зависи родителите и бабата и дядото, на когото е кръстено детето, как приемат нещата.
Така е, но във форума не пишат дядовци и баби и не четем и тяхното мнение
.И тъй като тази тема, наред с това дали е редно или не да кръщаваме дете на родител, периодично набират скорост, имам вече конкретни наблюдения. Тези, които са най-отявлени противници на кръщаването на баба или дядо, най-често отричат и това, че първата буква е пак кръщаване на някого.
А скоро попрочетох темата "Кръстени ли сте на някого?" и попаднах на много разминавания...