някоя от вас чувства ли се така?
може би и ти самата си объркана. Виждам, че имаш едно детенце и то не е много голямо, че да кажеш, че междувременно се е появил проблем. И аз съм се чувставала така, но не по въпроса със забременяването, а по скоро съм отлагала дълго посещението при лекар, от страх, че ще ми открият кой знае какво. Но не мисля, че е правилно решение. Не знам. Първият месец, в който опитвахме за второ(първото е доста голямо) имах + тест и след 3 дни ми дойде. Четох, четох-хим. бременност му се викало, било често явление. Чудех се дали да търся прична или да оставя така нещата. В края на краищата се случват такива неща. Накрая не ме свъртя, имах си усещането, че има нещо и си пуснах хормони на щит. жлеза. Резултатите не бяха в норма, след което веднага отидох на ендикринолог и ми поставиха диагноза -Тириоидит на Хашимото. Защо го разказвам... Ако не го бях направила: Нямаше да ми бъде изписан хормон заместител, без който нямаше да си вкарам ТСХ в норма и щях да си се надявам всеки месец и да се чудя защо не става. Сега поне знам, че е имало прична. Сама помисли кое е по-добрия вариант-много изгубено време или бързо отстраняване на проблема... Успех ти пожелавам! Дано в най-скоро време видиш
което не е чак толкова много. Преди години когато отидох след 1 година неуспешни опити на гинеколог и споделих притесненията си той ми каза, че до 2 години се приема за нормално така че чак след още една година най-рано ако не стане пак да му се обадя.

(Може и да няма никакъв проблем
и да е нужно само още малко време) . Забелязала съм една закономерност. Колкото по-силно го искаш, то сякаш толкова по-трудно става и обратното.
На някой друг направило ли му е впечатление това?
На някой друг направило ли му е впечатление това?