САМО за фенове на Стивън Кинг! - 6 част

Хммм, аз още не съм се сдобил с нея, но прочетох много добри отзиви за нея и смятах да си я взема. Наистина ли я ПОДАРЯВА? В днешно време човек трудно се разделя с нещата си без да иска нищо в замяна?

Фенче, да - подарява я.
Самсара те е изпреварила обаче с поръчката, така че ще е за нея.

Сами, драсни ми твоя телефон на ЛС и утре като взема книжката, ще ти звънна, за да се разберем как да ти я дам.
В този ред на мисли... Не искате ли да си спретнем една срещичка в София?

Ооооо, колко съм щастлива Кали 

И съм За за среща 

Виви, и аз се измъчих със Старецът и морето и още една на Хемингуей, на която в момента не мога да си спомня заглавието, че преди доста години беше...не ми върви, и не е моя автор...

Ех,как съм изпуснала и аз я търсех тази книга,ама ще се купува,пък някой ако реши да я разменя ,да се обажда!
А относно Хемингуей -Старецът и морето и разказите му и на мен ми бяха непоносимо скучни,но другите му книги много харесвам!

Мдаа ... аз само разказите съм чела, и то изтърпях 50% от тях. Уби ми се желанието да пробвам друго на Хемингуей 

Относно срещата - ЗА съм естествено 
Само че може би е по-удачно да отмине август, че сега всеки е нанякъде ...

Аз днеска взех заплата и като покрих някой сметки, установих, че са останали достатъчно пари за "Стиви ден". Тъй че напред към книжарницата и още тази вечер "Зъл мрак, угаснали звезди" и "Черният дом" ще са мои. Юхууууууууууууууу.

А и нещо, което спреди малко видях:

http://lira.bg/index.php?t=927

Блазе на софианци, с удоволствие бих отишла!

еее, ето ти и прекрасния повод за среща 
Групово посещение!

Абсолютно 

http://www.youtube.com/watch?v=E-NF55EZ5tw

И така, аз веднага почвам с изразяването на впечатления. Снощи случайно хванах по телевизията филма Мъглата(2007), който е правен по книга на Стивън Кинг. Просто след филма си помислех, че не ми трябва повече нито някаква негова книга или филмирана такава, за да съм сигурен, че той е ВЕЛИК. Освен, че филма на моменти беше доста брутален, което в началото си мислех, че ще е единственото зрелищно в него, то той ми повлия до толкова дълбока степен на психиката, както никой друг филм или книга. След края още не можех да се съвзема, който беше тъжен, гаден и наистина неочакван. А финалното изречение наистина беше покъртително и всеки човек би си го задал още преди актьора да го е казал "За какво те умряха?". И ако филма беше толкова добър (чак толкова, че по време на филма, когато даваха тия буболечки и явно вкъщи е влязла през прозореца някаква жътварка мисля, че така се наричаха и след като ми падна на възглавницата изкочих до другия край на стаята за части от секундата  ), то какво остава за самата книга? Препоръчвам го на всеки освен на тези, които се разчувстват много на тъжни краища и тези, които не обичат филми, които да им повлияят на психиката до толкова, че след това да не могат да спят. За мен това е най-добрият филм правен по книга на Стивън Кинг. Дано всеки разбере посланието, след като го гледа.

Прочети Мъглата, филма се различава от новелата. Краят е различен. Иначе наистина е горе-долу добре. В сравнение с други филми по кингови книги де.

Откъси от втория разказ във втория том на сборника "Books of Blood" 




"Адска надпревара" от Клайв Баркър

През този септември Адът излезе на улиците и площадите на Лондон от ледните дълбини на Деветия кръг, твърде студен, за да го стопли дори зноят на циганското лято. Както винаги, бе подготвил плановете си внимателно, защото плановете бяха планове, което ще рече несигурни. Този път бе действал малко по-педантично от обикновено - бе проверил всяка подробност два-три пъти, за да е сигурен, че има всички шансове да спечели важното състезание.
Никога не му бе липсвал състезателен дух, беше изправял огъня срещу плътта милион пъти през вековете, като понякога бе печелил, но по-често бе губил. В крайна сметка залозите бяха в основата на неговия напредък. Без стремежа на хората да се конкурират, да се пазарят и обзалагат, Пандемониум* отдавна щеше да е опустял. Танци, кучешки надбягвания, надсвирване: всичко бе състезание, в което, ако бе достатъчно съобразителен, можеше да спечели една-две души. Затова Адът дойде в Лондон през този ясен ден - да се надбягва и да спечели, ако успее, достатъчно души, които да измъчва през следващото столетие.

*

В една тясна безименна алея западно от „Фетър Лейн”, където сенките бяха особено гъсти, мерцедесът спря. Скрит зад ъгъла на двадесетина метра от колата, Камерън видя как шофьорът отвори вратата и мъжът без устни, следван плътно от двойника на Войт, слязоха от нея и влязоха в една невзрачна сграда. Когато и тримата се скриха от погледа му, той подпря велосипеда си на стената и ги последва.
На улицата цареше гробовна тишина. От това разстояние ревът на тълпата звучеше като шепот. Сякаш тази алея беше част от съвсем друг свят. Свят на пробягващи сенки на прелитащи птици, сгради със зазидани прозорци, лющеща се боя, миризма на гнило в застиналия въздух. В канавката лежеше мъртъв черен заек с бяло петно на врата – нечий изгубен домашен любимец. Рояк от мухи излитаха и кацаха по него, ту уплашени, ту настървени от глад.
Камерън се промъкна колкото се може по-тихо до отворената врата. Предпазливостта му се оказа излишна. Тримата мъже отдавна бяха напуснали тъмния коридор. Въздухът в преддверието бе студен и миришеше на влага. С безстрашен вид, но свито сърце, Камерън влезе в сградата със зазидани прозорци. Тапетите в коридора имаха лайнян цвят, боята на цокъла – също. Сякаш вървеше в черво, в червото на мъртвец - студено и гадно. Стълбището в дъното на коридора бе срутено и блокираше достъпа до горния етаж. Мъжете явно не бяха продължили нагоре, а надолу.
До неизползваемото стълбище имаше избена врата и Камерън чу гласове, които идваха изпод земята.
„Сега или никога”, помисли си той и отвори вратата само толкова, колкото да се промъкне в тъмнината зад нея. Въздухът беше леден. Не просто студен или влажен, а мразовит. За миг си помисли, че е влязъл в хладилен склад. Дъхът му излизаше като пара, направо му идеше да затрака със зъби.
„Късно е да се връщам”, каза си Камерън, и заслиза по хлъзгавите, сякаш покрити със скреж стъпала. Тук тъмнината не беше толкова непрогледна. В долния край на дългото стълбище мъждукаше бледа светлина, чийто студен блясък нямаше нищо общо с дневната светлина. Камерън погледна с копнеж към отворената врата зад него. Тя изглеждаше изключително примамлива, но той бе любопитен, много любопитен. Не му оставаше нищо друго, освен да продължи да слиза.
Миризмата, която изпълваше мястото, го удари в ноздрите. Той имаше слабо обоняние и още по-лош вкус, както обичаше да казва жена му. Тя твърдеше, че Камерън не може да различи чесъна от розата и вероятно бе права. Обаче миризмата в това подземие му напомни за нещо, нещо, което предизвика киселини в стомаха му.
Кози. Миришеше – ех, жена му да беше тук, за да й каже, че се е сетил – миришеше на кози.
Вече беше в долния край на стълбите, на шест, може би девет метра под земята. Гласовете все още звучаха приглушено, сякаш идваха иззад втора врата.
Стълбището свърши и Камерън се озова в малка стая. Стените й бяха зле варосани и надраскани с неприлични графити, главно изображения на сексуални сцени. На пода имаше канделабър със седем гнезда. Две от опушените свещи бяха запалени и горяха с мръсен, почти синкав пламък. Сега миризмата на кози бе по-силна и бе примесена с някакъв отвратително сладникав аромат, достоен за турски бордей.
В стаята имаше две врати и разговорът идваше иззад едната. Като стъпваше предпазливо по хлъзгавия под, той се приближи до нея и наостри уши, за да чува по-ясно гласовете. Звучаха напрегнато.
-   ...побързай...
-   ...правилните умения...
-   ...деца, деца...
Смях.
-   Вярвам, че утре всички ние...
Отново смях.
Изведнъж му се стори, че гласовете смениха посоката си, сякаш говорещите се приближаваха към вратата. Камерън отстъпи три крачки назад по ледения под, като едва не събори свещника. Пламъчетата потрепнаха и запращяха.
Трябваше да избере – или стълбите, или другата врата. Стълбите бяха пътя за бягство. Ако ги изкачеше, щеше да е извън опасност, но никога нямаше да разбере. Никога нямаше да узнае защо беше толкова студено, защо бяха сини пламъчетата, защо миришеше на кози. Вратата беше възможност. Като отстъпи към нея, без да отделя очи от отсрещната врата, той натисна леденостудената месингова дръжка. Тя се завъртя с известно затруднение и той се скри зад нея точно когато се отвори отсрещната врата. Двете движения бяха в абсолютен синхрон.
Господ беше с него.
Докато затваряше вратата обаче, разбра, че е направил грешка. Господ изобщо не беше с него.
Игличките на студа пронизаха главата, зъбите, очите, пръстите му. Имаше чувството, че са го хвърлили гол върху айсберг. Кръвта сякаш застина във вените му; слюнката замръзна на езика му, усети боцкане по лигавицата на носа си, тъй като слузта по нея се превърна в ледени кристалчета. Студът сякаш го парализира, не можеше дори да се обърне.
Като движеше едва-едва ръцете си, Камерън заопипва джобовете си за запалката с пръсти, толкова вцепенени, че можеха да ги отрежат, без да усети.
Запалката залепна за дланта му. Влажните му от пот пръсти вече се бяха покрили със скреж. Той се опита да я запали като щит срещу тъмнината, като щит срещу студа. След дълги опити от нея най-сетне изскочи малко пращящо пламъче.
Помещението бе голямо: истинска ледена пещера. Стените и неравният таван засияха с множество блестящи искрици. Над главата му висяха остри като копия ледени сталактити. Подът, на който едва се крепеше, се спускаше под наклон към една дупка в средата на помещението. Краищата и стените на отвора, широк метър и половина-два, бяха така плътно покрити с лед, сякаш в мрака се бе изливала река, която внезапно бе замръзнала.
Камерън се сети за Ксанаду от поемата**, която знаеше наизуст.
Видения от друг Албион…
Където Алф – свещената река тече,
провира се през пещери необозрими
и чезне в дълбините на мрачното море.
Ако тук долу наистина бе имало море, то бе замръзнало. Застинало навеки като смъртта.
Единственото, което можеше да направи, бе да се задържи прав, за да не се подхлъзне по наклонения под към неизвестността. Пламъчето на запалката трепна и угасна, сякаш духнато от леден полъх.
-   Мамка му – изруга Камерън, потъвайки отново в непрогледна тъмнина.
Така и не разбра дали гласът му привлече вниманието на тримата отвън или Бог напълно го изостави в този момент и ги подтикна да отворят вратата. Но тя зейна така внезапно, че блъсна Камерън и го събори. Напълно вцепенен от студ, той не можа да запази равновесие и се просна на ледения под, а помещението се изпълни с миризмата на кози.


* Столицата на ада в поемата „Изгубеният рай” на Джон Милтън. Днес названието се употребява в англ. език като синоним на преизподня. – Б. пр.
** Поемата „Кублай хан” от английския поет Самюъл Тейлър Колридж. – Б. пр.


--------------------


Първият том на "Кървави книги" вече се странира и предполагам, че ще го държите в ръцете си до месец. Познайте кой ще пише текст за корицата и предговор 

   Нямам търпение!!!

Включвам се и аз да отбележа, че вчера започнах втората част на "Неизживени спомени". Всичко започна да се развива главоломно и лавинообразно и сега продължавам с четенето докато стигна до края. Няма да мога да заспя докато не я прочета. Дотук мога да кажа, че Кинг е замислил блестящо сюжета и книгата е много увлекателна и зарибяваща.

Супер!
Браво 

И аз чакам с нетърпение...