Еркан Петеккайа в Öyle Bir Geçer Zaman ki # 14

  • 28 562
  • 751
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 4 381
30.bölüm resimleri
 






# 466
  • Мнения: 4 381
Фрагментът е страшен, Осман как милва майка си......чувайки я да плаче и че не спи, мислех че съм виновен..говори, когато аз плачех, тя намираше начин...да ме успокои, винаги...сега аз, виждайки че тя го прави, не намирах...какво трябва да направя, вътре в мен...обичтта ми се разкъсваше на хиляди парченца...а, не можех да я утеша....а, исках...колко исках! Тридесет пъти желаех да мога да не я виждам, да плаче.....и ако ме попитат, защо ..пак толкова пъти...ще отговоря, защото я обичах....тази жена, минала сама, през живота с нас.....сега, плачеше и обичтта, толкова голямата....не можеше да помогне, не че не стигаше, все още...незнаеше, как!
После Джемиле излиза, оставя някакво писмо...отвън, затиска го с един камък...по пижами е, още вероятно на сутринта.....и тръгва, дали отива да си направи нещо? Оттатък,коментират че може би да си посегне......да се самоубива, ала не вярват Джемиле да направи такова нещо...със себе си! А, другите, къде ли са...Осман, който не я изпуска от очи...ами Берин, Мете? newsm78
Дали ще преживее такова унижение, обида и огорчение....какво ли ще направи? ooooh! ooooh! ooooh! newsm78 newsm78 newsm78 Инфарктен ще е ..епизода, следващият! bowuu

# 467
# 468
# 469
# 470
# 471
# 472
# 473
# 474
# 475
# 476
# 477
# 478
# 479

Общи условия

Активация на акаунт