И аз си поплаках и не мога да се върна към работата... Често идвам във тази част на форума, въпреки че може би съдбата на специална майка ми се е разминала, но едва ли някога ще съм толкова самонадеяна, че да го кажа със сигурност.

Никога няма да забравя обаче мига в който научих за вероятността и седмиците след това. Освен лекарите, тоновете прочетена информация, списъците, бързането, тревогата, и болката, обаче, имаше и още нещо - осъзнах че се е случило невъзможното и всъщност го обичам хиляда пъти повече от преди.

Та, исках да ви кажа само, че никой не може да обича децата си като вас и те растат с най-важното - обич каквато другите и не подозират че съществува.