Публикувана: 19 апр. 2011, 13:43 ч.
Последно мнение: 12 юли 2011, 14:55 ч.

Този квартал защо се казва така?

38 855
171
1

1
...
6
7
8
...
12
Всички

# 90 21 апр. 2011, 13:46 ч.

Мнения: 1 844

Като споменахте "Дупница" и се сетих за един виц:

Отишъл един кандидат-политик на предизборна кампания в Дупница. Застанал на трибуната пред насъбралите се хора и започнал речта си:
- Уважаеми дупничани, скъпи дупничанки и вие малки дупенца...

# 91 21 апр. 2011, 13:50 ч.

Мнения: 15 376

Ето я статията от Капитал:

Ако пътувате в чужбина за празниците, обърнете внимание, когато самолетът се отлепи от летище София и се издигне високо в небето над града, София не ви ли прилича на гигантска въпросителна?

Да вземем например странните имена на кварталите в София, които изглеждат като забавни недоразумения без логика, подреденост и адекватност на времето. Те не помагат да се ориентираш в града и са се появили също така непринудено и стихийно, както се е разраснала самата столица. И в общия случай противоречат на сегашния вид, физиономия и характер на кварталите. Решихме да ви разкажем историите им и да направим скромен опит за ребрандирането им. С усмивка, разбира се. В съвкупността си те са част от нашата култура, която просто има нужда да бъде адаптирана към настоящето.

Географски и други недоразумения
Има имена на квартали, които загатват, че може би е имало географски признак, който да определя названията на отделните райони, но в цялостната си незавършеност те по-скоро звучат като недоразумения, появили се поради липса на въображение. "Изток" те оставя да се питаш защо ги няма останалите посоки, "Западен парк" - да се чудиш защо само този градски парк е успял да си приобщи цял квартал, а "Триъгълника" - кога и къде е загубил триъгълната си форма.

Разбира се, според неписаното правило на "патриотизма" част от кварталите в столицата носят имена на революционери и борци за освобождение - "Бенковски", "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа", "Гоце Делчев", "Бъкстон" (в чест на английските братя Чарлз и Ноел Бъкстон, които защитавали българските интереси в началото на XX век - бел. ред.) Компания им прави "обществото на мъртвите поети" - "Яворов", "Гео Милев", "Иван Вазов". Пък и някои от тези квартали и до днес си стават сцени на малки революции - например след футболни мачове или при отварянето на low cost хипермаркети.

Не си мислете, че влечението на София към всичко "модерно" и "ново" е явление от последните двайсет години. Така например квартал "Модерно предградие" започва да се застроява още през 1914 г. върху земите на село Обеля. В него се заселват предимно работници от близките фабрики, а впоследствие Институтът за обществени осигуровки решава да построи няколко големи блока - "модерни" работнически жилища. Днес обаче модерно е само името му. Ако бъдем обективни, май повече му отива старото му название - Обелско селско предградие.

Една от особеностите на взаимодействието между градовете и хората е, че местата постепенно приемат физиономиите на жителите си. Пък и обратното. В случая с някои софийски квартали приликите са съвсем буквални. Така например "Малашевци" и "Гевгелийски" дължат имената си на местности в Македония, от които са дошли първите им заселници. "Изгрев" пък бил създаден от последователи на Бялото братство през 20-те години на миналия век, в чиито вярвания слънцето и светлината са важни духовни символи.

"Лагера", "Стрелбище", "Редута", "Полигона" - има и цяла група квартали, заели имената си от военната риторика. "Лагера" е наречен така, защото на северозапад от него се простирал теренът на военния лагер, създаден в края на XIX век. "Стрелбище" бил застроен върху териториите на стрелбищата на 1 и 6 пехотен полк след войните. "Редута" някога е бил хълм, служещ за военен форт, а под квартала през Втората световна война бил построен и огромен бункер. Едно от предположенията за произхода на името на "Банишора" е, че идва от бойниш, което пък означава укрепено място или ъгъл за отбрана. Всъщност милитъри наименованията на столичните квартали не са съвсем лишени от логика. С все "плюещите" плочки, олющените фасади и калта на места София наистина прилича на бойно поле или следвоенен пейзаж.

Социалистически криейтив

От имената на градовете-спални "Люлин"(започва да се изгражда през 70-те години), "Дружба" (70-те години) и "Младост"(60-те години) пък навява соц. меланхолия. Не стига че тромавите панелни блокове стърчат достатъчно нелепи сами по себе си сред морето от бизнес сгради, търговски центрове, кина, заведения, магазини, което наводни междублоковите им пространства, но и имената им звучат като изхабени лозунги, с които да се шегуват таксиметровите диспечери ("Втора "Младост?"?, "Последна "Надежда"?).

Като голяма въпросителна почти в центъра на града стои и "Зона Б 5" (не става ясно кой е изял първите четири зони и защо е оставил Зона Б18 и Зона Б19). Той е замислен през 80-те години като елитен квартал, който да приюти тогавашната художествено-творческа интелигенция, но от амбициите на социалистическите власти за облагородено градско пространство с хубави настилки, тротоари и декоративни елементи остават само уродливо гигантски жилищни блокове от по 20 етажа. Сред гордостите на социалистическия криейтив обаче е "Студентски град", който при откриването си през 1975 г. е носел допълнително името "Христо Ботев". Замислен като комплекс, който обединява сградите на висшите училища, студентските жилища, спортни зали, покрити басейни и места за културно-развлекателен отдих, днес кварталът е студентски само в кавички по определението на бившия министър на образованието Даниел Вълчев. С 37 кръчми, 11 дискотеки, 8 нощни бара (това преброяване е отпреди две години) и повече будки за цигари и алкохол, дюнери и пици на парче на глава от населението, отколкото в цяла София, далеч по-подходящо име би било Sin City ("Град на греха") например.

"Селото се оказа тъкмо в града"

"Ъпсурт" са прави. "Селото се оказа тъкмо в града." София се е разраснала, наяждайки териториите на околните села или директно приобщавайки ги. За радост на противниците на драматичните спорове "Столицата vs. провинцията" София си е провинция в самото си сърце. Едно от най-старите села на територията й е квартал "Слатина", за който се смята, че е едно от най-древните селища в страната. Той е запазил старото си славянско име и до днес. А едно от вярванията е, че някога заради местоположението си е бил свещено място за култа към Великата майка. Хиляди години по-късно хълмовете на "Слатина" са се превърнали в ескалатори, по които се катерят други богомолци, поклонници на "Сердика мол" и неговите райски модни градини. Съседното село на "Слатина" - "Подуяне", му съперничи по древност, а за странното му име се предполага, че е своеобразно шопско определение за разстояние, близко до София. "Илиянци" пък е взело името на манастир "Свети Илия", около който е основано още през XIV век.

На витрината със забавните несъответствия между сегашния изглед на кварталите и аристократичния им произход почетно място заслужава Филиповци. За него се смята, че е получил името си още по време на кръстоносните походи от човек на име Филип. И ако сегашните обитатели на квартала оцеляват на ръба на мизерията, някогашните му жители са се считали за привилегировани и практикували престижното за Средновековието занимание - отглеждане на ловни соколи.

По подобен начин митичната фигура на някой си Орландо вероятно е отговорна за името на квартал "Орландовци". Една от популярните истории гласи, че след Освобождението селото е било обитавано от около 130 души и всички работели при чифликчията Орландо. Някои историци обаче търсят по-възвишени обяснения - например че идва от думата орли и е с латински произход. Всъщност за кратко кварталът се е казвал "Райна Княгиня", но орландовци не са го възприели. За съвременните жители на София обаче (неприятно, но факт) символ на територията са софийските гробища.

Името на квартал Княжево също е с благороден произход. Когато все още е било село (известно с това, че снабдявало цяла София с мляко и месо), било любимо място за разходка на княз Александър Батенберг и естествено било преименувано в негова чест. "Надежда", която възниква и се развива като типично работническо предградие (обособено е като самостоятелен квартал през 1938 г.), също носи гордо царско име - наречено на най-малката сестра на Цар Борис III княгиня Надежда. За всички извън местното население обаче и до днес "Надежда" си остава своеобразна тера инкогнита и както старите картографи са отбелязвали непознатите територии в миналото, тук можем просто да напишем Here be dragons. (от англ. "Тук биха били драконите" - бел. ред.)

Софийските квартали Драгалевци, Бояна, Симеоново, които бумът на пазара на недвижими имоти оформи като оста на родния "Ориндж Каунти", са сред малкото квартали, на които имената им прилягат. Такъв е случаят с Бояна - смята се, че името произлиза от бойан, което означава болярин, велможа. Някога селището е било извънградска резиденция на севастократор Калоян, а днес там живеят президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание на България. Името на Драгалевци пък според някои източници означава силни, смели и добри войници.

От София по-зелено нема

Една значителна група от имената на кварталите ни напомнят носталгично за времето, в което София е била доста по-зелена и щадяща дробовете на обитателите си. Тогава "Малинова долина" действително е била долина, а не пространство, осеяно с назъбени строежи. А "Манастирски ливади" действително са били поляните, прилежащи към Драгалевския манастир с богати подпочвени води, а не сегашният паметник на кризата с полупразни чисто нови блокове, затънали в кал, от които може да се прескача от балкон в балкон.

Чифлици, ябълкови градини, ливади и върби са дали името на квартал "Красна поляна" през 30-те години на XX век. Преди това той бил наричан "Булина ливада", тъй като собственик на по-голямата част от земята в околността била Айше Ризабегова, която всички наричали буля. На стари лаври дължи името си и квартал "Красно село". Градската легенда твърди, че то е било измислено от самия Иван Вазов, който бил вдъхновен от китните градини и зеленината, в която тънела тогава областта. Преди това тя била известна просто като "Нова Бояна", тъй като възникнала в покрайнините на с. Бояна.

В тази група от квартали, която сякаш язвително сочат грешките на растежа на София, можем да добавим още "Лозенец" и "Разсадника". Първият до началото на XX век е бил красив хълм, покрит с вишневи градини, дъбови горички и зелени поляни. Старото му име е Корубаглар, което означава лозя в дъбрава. Софиянци обичали да ходят на излети там през почивните дни, а ловните дружинки ходели на лов за зайци. След 1921 г. областта започва да се заселва от македонски бежанци, но до 1944 г. "Лозенец" успява да си запази изгледа на китен вилен квартал. След това сами знаете как свършва филмът. Следвайте нишката на иронията, става още по-забавно. "Разсадника" пък взел името на горски разсадник, който общинските власти създали в началото на XX век до жп линията за Кюстендил тъкмо с идеята да спрат разширяването на града в тази посока. След войните обаче се принудили да парцелират част от земята му и да я раздадат на бежанци от Велес и Прилеп и бедни селяни от Трънско.

На овощния принцип са се появили и имената на "Дървеница" и "Обеля". В селския си период "Дървеница" е била известна още като Дървеничище или Дървениче, което означава село от дърво и си е съвсем буквално следствие от това, че всичко в селището било сковано изцяло от дърво. За "Обеля" се предполага, че произлиза от думите обел (гора, обградена с обелени колове) и забел (бранище, дребна гора).

Култът към местата

Наред с градини, хълмове и горички от София са изчезнали и разни емблематични за времето си сгради, споменът, за които е съхранен само в имената на кварталите, които остават след тях. Тук попадат "Хладилника" (носи името на хладилни складове, построени върху отклонение на околовръстната железопътна линия), Факултета (наречен на птицевъдна станция на Агрономическия факултет, построена около 1922 г.), "Захарна фабрика" (кръстен на изградената през 1898 г. захарна фабрика), "Дианабад" (приел името на едноименна лятна къпалня, създадена през 1931г.), "Мотописта" (застроен на територията на мотописта "Витоша", която към днешна дата е почти разрушена частна собственост), още "Хиподрума" (взема името си от софийския хиподрум, построен по настояване на цар Фердинанд).

Ако обаче останем верни на принципа да именуваме кварталите на популярни и адекватни за времето си обществени пространства, можем да теглим мислени линии между всички настоящи и бъдещи молове и да районираме и съответно наречем кварталите според най-близкия им търговски център. Така например "Хладилника" може да се казва "Парадайс", каквото е работното заглавие на все още строящия се мегамол на територията му. Можете да пускате своите предложения във Facebook групата "Не искаме велоалеи, паркове и зелени площи, а молове".

СПА енд уелнес

Има и групичка квартали, които имат стара слава на курорти или места за отдих и релаксация и тъкмо оттам тръгват и наименованията им. За произхода на името на "Овча купел" например има куп легенди. Едната от тях е, че след силно земетресение през 1858 г. в района бликнал извор с лечебна минерална вода. По това време местността е мочурлива, имало пасбища, над които се издигали облаци пара от водите, а овчарите, които пасяли стадата си наоколо, първи забелязали, че състоянието на болни животни значително се подобрява, след като пият от изворите. А някои дори били излекувани, откъдето възникнало и името "Овча купел". Не след дълго в примитивния басейн започнали да прииждат и болни хора и така чак до 30-те години на миналия век, когато "курортът" започнал да се застроява.

Минералните извори на Горна баня са причина за възникването на селище там през XVIII век и логично и на името му. Тогава обаче се е казвало "Юкаръ баня" и едва през 1927 г. там се построяват модерни минерални бани на мястото на старите турски бани. В някои исторически източници се предполага, че и квартал "Банишора" има SPA елемент в името си. Той се оформя през 20-те години на XX век върху територията на старата Банишор махала, a името вероятно означава бавно течаща вода или баня с бавно течащ извор. Цяло чудо е, че жителите на тези квартали още не са се усетили какъв чудесен маркетингов ефект би произвело за тях, ако добавят прилепчивата фраза "СПА и уелнес" към наименованията им.

# 92 21 апр. 2011, 15:45 ч.

Мнения: 417

Sourcherry ,много интересна статия.Благодаря bouquet

# 93 21 апр. 2011, 15:57 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 806

Цитат на: Pani Kowalska в чт, 21 апр 2011, 13:36

Цитат на: Елора в чт, 21 апр 2011, 12:50

Цитат на: Бу в чт, 21 апр 2011, 09:18

Живея в кв. Кършияка

Наистина ли там живееш Laughing

Там е родната ми къща. Може да сме се виждали Simple Smile

Името значи "Оттатък реката".

Вероятно сме се виждали с вас. И аз съм от Кършияка. Simple Smile

Абсолютно тук си живея Laughing

при всеки форумен спор за това кой е по-по-най-гражданин и кой заслужава да бъде наричан "софиянец" (респ. "пловдивчанин", "варненлия") и кой - прост нашественик в нашего града, обичам да си броя коленете и да питам дали това дава някакви привилегии, защото ако е така, то аз съм 4-5 коляно пловдивчанка (за толкова знам, може и повече да е) и си ми дайте привилегиите, амаха!
п.п. някога си прадядо ми е живял баш насред бул. Москва, сега България, ама чудо голямо. Не мога да сложа бариера и да взимам жълти с'тинки от преминаващите коли, даже реститут не съм, язък.

# 94 21 апр. 2011, 16:26 ч.

Мнения: 4 590

И аз имам няколко пловдивски колена, но няма на кого да се похваля, понеже така и така не живея в Пловдив Laughing

и все съм си нашественик.
Бу, може би не сме се срещали, защото нямаше дете с твоето име в нашата тайфа.
Сега погледнах на картата колко голям всъщност е този квартал. За мен винаги се е изчерпвал с квадратчето България, Васил Левски, Дунав, Цар Борис 3, защото там ни е домът.
Ох, какъв кеф, от 15 минути я разглеждам тая карта Simple Smile

# 95 21 апр. 2011, 16:36 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 23 806

Бу е рядко име Mr. Green

Не сме били в една тайфа - аз съм в следващия квадрант, затворен между р. Марица - бул. България - моста на Герджика - Пешеходния мост. А и част от детството си прекарах в Либия, та тая работа с тайфите малко ми отече, там имах друга, общонационална тайфа.

За кв. Мараша някой да знае нещо?

# 96 21 апр. 2011, 18:17 ч.

Мнения: 4 560

Тия квартали Пролет, Кондофрей къде се намират?

доста имена на цветя има на края на Илиенци, почти при Арома.

# 97 21 апр. 2011, 18:27 ч.

София
Мнения: 2 389

Цитат

За Подуяне аз знам друга легенда.
Преди много години, когато живял Крали Марко,
който бил голям, колкото великан, та той много
обичал да почива точно на това място - сегашното Подуяне.
Там имало дебела сянка и лягал той, а мястото което се падало
под интимните му части, така да се каже, го кръстили Подуяне

Подобна история и аз знам,само,че:
Крали Марко бил великан,и като стъпил с единият си крак на Стара планина,а с другият на Витоша и кв.Подуяне се падал,сещате се вече къде Mr. Green

# 98 21 апр. 2011, 21:15 ч.

Мнения: 123

Кондофрей е Радомирско село, едната ми баба е оттам.

# 99 21 апр. 2011, 22:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: jullianna в чт, 21 апр 2011, 00:02

През 2 улици е и любимата ми улица "Баница", която има само
един, единствен номер /както и Абоба, също в квартала/,
а на този един, единствен номер е родена и живяла Силви Вартан.

Малко извън темата, но да направя една лека корекция. Силви Вартан е родена в Искрец, където семейството й е било евакуирано. До колкото знам родната й къща е още цяла.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Силви_Вартан

Последна редакция: чт, 21 апр 2011, 22:41 от Анонимен

# 100 24 апр. 2011, 23:17 ч.

Мнения: 8

Цитат на: Sourcherry в ср, 20 апр 2011, 23:59

Цитат на: Carlos Castaneda в ср, 20 апр 2011, 16:25

Кой е кварталът, в който се съчетават гора, планина, гледка, въздух, високи цени и най-много скъпи къщи в едно? Кой е кварталът, в който е така от много десетилетия? Кой е кварталът на елита? Има само един възможен отговор.

Смешно ми стана!
Въздухът в Бояна е всичко друго, но не и чист въздух.

Кварталът на елита , нещо като Ориндж Каунти?
.

Хората с най-много капитал избират да живеят там. Капиталът дава избор и явно има някакво предимство щом целия елит на София иска да бъде там и инвестира в живот там. Или всички колективно грешат може би?

# 101 24 апр. 2011, 23:50 ч.

Мнения: 15 376

Въздухът в Бояна изобщо не е чист.
И това не е една от причините кварталът да бъде предпочитан от псевдо-елита.
Мода сред тузарите, нищо повече.

Ти повече вриш и кипиш сред тях. Нали ти е ясно, че щом Х има сарай в Бояна, то У също не може да пропусне?!

# 102 25 апр. 2011, 07:45 ч.

София
Мнения: 1 735

Цитат на: Sourcherry в нд, 24 апр 2011, 23:50

Въздухът в Бояна изобщо не е чист.

Особено зимата е такава смрад,която ми напомня за една зимна вечер в Кюстендил.Иначе и на двете места е чудесно на пролет,но да имаш вила,а не за постоянно.Пък зимата и с колата едвам излизаш от уличките в Бояна.
Беше ми интересно да знам за Лагера.Не знаех,че от войнишки лагери идва името,което е логично заради Стрелбище. Бях чела/чувала,че е от цигани или пришълци в града/респективно нанасяли се временно в покрайнините/.
А за Красно село пропуснах ли или никой не е писал?