47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Кака Дора, прочетох поста ти и ми хареса. Колко е прекрасно когато си обграден от приятели, семейство, хора които те обичат, ценят. Това с пари не се купува!

TariliMom, хич нямах предвид че като емигрираш – хоп гарантирана работа.
Това, който тръгва с такава идея е напълно наивен (да некажа глупав). То вярно, че все някаква граница за миячи и чистачи трябва да сложат – защо не умни миячи и чистачи. Че иначе сульо и пульо ще им нахълта в страната. Какво значи интегрира? По нашите ширини значи да започнеш да учиш наново, че университети ще им замрат. Че основно емигрантите им ходят по колежите, защото интеграция гонят. Нали като търсиш работа в условието пише „диплома от удобрено висше учебно заведение”... нали се сещаш че не са българските. То това като емигрираш никой не го казва. Мен лично не ме е еня. За моята работа не ми трябват великите колежи. Жал ми е за хората с високо образование от собствените си държави как хвълят луди пари че да се интегрират, т.е. да се надяват да си плащат насъщния.


Незнам какво значи „провалил се в чужбина”, „неуспял”.  Напротив, мисля че точно този човек, след база за сравнение, е осъзнал какво иска, какво е загубил, какво го прави щастлив. И ако това е собствената му родина – какво по-хубаво от това?!

Моето идване в Канада навремето беше чиста авантюра, т.е. мъжът ми ме завлече  Никога не сме мислили, че ще се пенсионираме тук. Тогава в Бг и работа си имах, учех, приятели, нито за миг не съм изпитвала нуждата да ходя в чужбина. Но никога незнаеш както ти е писано  И хоп в Канада. До ден днешен несъжаляваме за направената стъпка. Има си своите положителни моменти. Английският ми стана още по-добър; обогатих си професионалният опит; станах расист; видях че Канада не е кой знае какво;  потвърдих си че където има хора има и проблеми; отгледах дете вече цели 4г без баби и дядовци и съм горда от това. Но нито за миг не съм се почувствала „у дома” – дори и като си имахме собствено жилище.
 И ето идва моят момент където само ми липсва отговора на въпроса „къде съм най-щастлива?”. За съжаление Ванкувър не е отговора и съм в процес на намиране на това място. За мен щаститето не са зелените, окосени морави (че то май само това му е хубавото тук напоследък), а от климат взе да ми идва до гуша, дори приятелите се броят на 10те пръста. С тях благодарение на големите разстояния и жонглиране на децата се виждаме от дъжд на вятър (или да сме по Ванкувърски : от дъжд на дъжд  ). За мен щастието е в семейството, приятелите, социалният живот и да се наслаждавам на малките удоволствия. Докато северноамериканското мото „живей за да работиш” ( че поне във Ванкувър, ако неработиш си умрял от глад) не ми е по сърце. И пак казвам – всеки трябва да опита, да отиде, да види, да поработи истински (че вече е мит за трудолюбивият българин), да поплаща истински данъци... пък тогава да реши къде иска да бъде и ако това е България още по-добре. 1 000 000 такива българи и държавата ще стане цвете. Дано четат тази инересна и изпъстрена с гледни точки дискусия, хората които тепърва решават да видят какво е отвъд океана. Защото в България нещата изглеждат много различно и си мислят,че моравата е по-зелена тук.

Всеки гони различни цели, хората са толкова различни и това е прекрасното. Точно тази дискусия не е за сочене с пръст кой бил черноглед, кой песимист, кой недоволен. Всеки го прави щастлив едно или друго. Аз ако съм отвратена от дъжда, то друг може само за това да си мечтае. Само се моля някой да извади полза от всичките мнения. На мен със сигурност ми беше интересно.

Шемет, панделката всъщност е лента за глава. Нищо не съм закрепяла, че ние сме безкос

escorial, времето лети толкова неусетно

mamamia, да стягам багажа. Отървавам се от нещата които няма да мъкна. В общи линии един ъгъл само куфари. 






 

denzul, благодаря ти за хубавия пост   Имам чувството сякаш аз съм го писала..това чувствам аз, само че на мен ми писна от сняг, студ и белота, приятели които се броят на пръсти и с които се виждаме от "дъжд на сняг" Писна ми да си стоя в къщи зимата и единс. забавления да е Мола!!!Когато писах моите постове, това бяха моите чувства и вълнения! Това е животът на моето семейство и това са нашите виждания след 3 години в Канада!!!! Когато споделих с вас всичко това.....В един момент се почувствах, че съм напълно сама, защото  само Аз  не виждам положителните неща-като семейство, деца, стоене в къщи, здраве...за мен този пример е валиден не само за Канада, а Навсякъде по света!!! Никой от нас не е дошъл само заради това-да бъдем честни! Когато нямаш здраве например няма значение къде си...

 Аз също станах расист...не мога да ги гледам тия, дето си влачат дрехите по земята като парцали и си настъпват робите и миришат на пот, но не им пука и разбира се, те са хората с хубавите работи, защото се подкрепят..а ние българите ще си изкараме очите за съжаление...камо ли да се разбираме и подкрепяме... мен ме прави тъжна фактът, че ние не намерих свястни българи, като тези които живеят в Бг, на които можеш да разчиташ ден и нощ....българите тука ми изглеждат по озверени от тези в нашата Родина...а може би това се дължи на фактът, че имаме "хубав" живот тука или отново това е моята съдба??? На мен не ми харесва фактът, че масовата гледка са доста неподържани хора и сополиви деца с петна по дрешките..тъпчещи се с много шоколад и хамбургери.  Аз съм млада и нежна жена и искам да имам повод да се облека добре, да имам повод...но уви...Не искам и не се радвам, че мога да сложа чехли и анцунг и да се чувствам щастлива от факта, че никой не ме гледа и не му пука за мен!!! Не съм от друга религия, че да се крия под робата си!!!

 И мен ме прави щастлива моето дете, но някак си през тези трудни за нас години не намирах време да му обърна внимане от учене на англ, интеграция и борба с живота....тука сме сами..дори и баби не могат да ни помогнат...когато дойдохме в Канада бях аз, моят съпруг и 2 годишния ми син...ревала съм, защото нямахе кола и трябваше да бутам количка с малки колелца по неочистените снежни тротоари на Едмонтон, а детето плачеше че му е студено...кога в Бг ще ми се наложи да изляза на минус 30 градуса??? Живеехме в мизерно жилище на което перланята не работеше и трябваше да пера на ръка, а под прозореца ни се разиграваха кървави драми на прошляците и дрогите, в парка до нас индиянците пикаеха пред децата и виждах спринцовки от игли...и кучета със стопани на детските площадки...иначе беше зелено и окосено!
Борба....за миг не сме останали някой друг да ни храни, ами сме се борили с мъжът ми ръка за ръка...той мина през най-кошмарните работи, които някой може да си представи и продължава да му е трудно въпреки, че вече има канадска диплома, която пак не е гаранция за Успех! И тука си трябват връзки и късмет! Нашето семейство смени соц. си статус и не виждам кога можем да достигнем до този в БГ отново..а може би това са само смешни мечти според някои от вас...не говоря за материалното..защото и В Бг не сме били бизнесмени с частни фирми и мерцедеси, но някак си като завърших университета и си намерих работа по спец. бях горда, че се обръщат с мен с уважение и ме наричат инжинер, независимо, че заплатата ми беше 400 лева, а тука учителката ми по англ, каза, че нямам нищо!!!!!
За хляба и хладилника не  искам да говоря, защото за мен това не е повод да дойдеш в Канада и да се хвалиш как давали помощи и имаш какво да ядеш! За мен двама здрави и прави родители не им пречат да работят и да отглеждат с любов децата си...само че? Само че.... защо тогава се питам много българи не работят??? защо децата си стоят в къщи до 6-та година и градините са само за достъпни да малка част от обществото(говоря за англ. провинция)...може би защото Канада им предлага много добра реализация и добър старт в живота????? А колко бг жени не се решават на деца, защото трябва да работят и да плащат (това за англ.провинци)

Нали все пак на 35 години трябва да имаме проф. стаж...не говоря за пари.. или това също е смешна мечта???Аз не мога да разбера как можем да живеем спокойно, да стоим в къщи, а мъжете да ходят да работят...или и двамата да стоим в къщи...ами ако нещо се случи с някои от нас? животът е толкова коварен...тогава какво ще прави самотния родител??? или да разчитаме на мизерните помощи дето ще ги подхвърли държавата и ще сменим хубавото жилище с някое подобно но в мизерен квартал  и ще трябва тогава да се превият ръкави и да се стегне да се работи какво да е..ама защо трябва да се стига до това положение????? За някои може да е черногледство, но за мен си е чиста истина! И на колко от нас, ако ни бяха казали, че като дойдем в Канада ще почнем работа за $10 без претенции....или няма да работим....колко от нас щяха да се решат да дойдат насам??? не говоря за успял и за неуспял...говоря за неща като например, човек да се чувства равен с останалите около себе си..ами моето семейство не се чувства равно...аз се чувствам, че нямам равен старт с всичките индийци, китайци и др. подобни...те взимат свои хора на работа, това е факт...това, че някой някъде е успял, не е показател за пример на фона  на общата маса...Тука също се оказва, че "сит" дава съвет на "гладен". И не вкл. малката маса българи омъжени/ женени за канадци и дошли на готово! Говоря за семейства , дошли като имигранти от БГ и то с деца!

Иначе нищо лошо за чистотата, зелените морави...но ние не живеем на самотен остров и трябва някакси да се опитаме да оцеляваме, а не да живеем в наш собствен свят и да мислим за духовните неща, колкото и това да ми се иска...
Ето например Канада ме спря 3 години да не мисля за 2-ро дете, защото трябваше все някакси да нагодим нещата и да не оставя мъжът ми да се оправя сам!!!! Иначе искам да имам голяма семейство, но как ще се справим, как да оставя мъжът ми да гърби всичко, как ще си позволя да имам 5 стаен апартамент или къща, а той работи 2-3 работи за да ни храни???или всички трябва да живеем в една стая и да бъдем щастливи..ами децата, това че няма да ходят на градина, да комуникират с други деца, да учат езика?????
В Бг дори да живеехме на квартира се замислих да имам детенце, още като си намерих работа..просто се почувствах сигурна...тука не можем да се почувстваме сигурна вече 3-та година
Аз също имам примери как мед. сестри от Румъния си намират същата работа в Канада, програмисти, но това е малка шепа на фона на големия % безработни имигранти или работещи какво и да е, за да вържат двата края. Разходите в Канада са доста големи и тези мизерни работи за по 10-12$ не ти дават много добър стандарт на живот и се налага и втора и трета работа да се захване. И колкото да не ви се вярва..аз познавам хора над 3 години в Канада, които работят тези пари и не живеят много добре..за храна и наем стига..но за пътувания и други екстри-НЕ!
Преди да дойдем в Канада се запознах с една психоложка от Бг, коята е била преди 15 години в Канада. Завършила е магистратура по психология в Кебек и не е успяла да си намери работа..почнала да си търси работа като продавачка и не я взели никъде, изглеждала много интелигентна и че щом не го е работила това, значи не разбира от продавачество!!!! Просто смешно. Преди да заминем за Канада я видях в София, работеща като психолог за 600 лева заплата към едно училище...за съжаление тя каза, че Канада и взела много, отколкото дала...и двамата с мъжът и били студенти, учели по цели нощи, а детето на 5 годинки порастнало и останало без братче и сестриче...тя каза, аз така отлагах, нямахме време, ученето беше много тежко...около 2 години...после дошъл моменът на реалността-тя не могла да си намери работа...била много тъжна, депресирана....дори за продавачка не искали да я взимат...сега след 15 години мъжът работи в Кебек заради пенсия, а тя живее в Бг и се виждат 3 пъти в годината...това също не е живот, но е реалност...и двамата преди да решат да заминат за Канада са работели в БГ, но си мислили, че в Канада ще живеят по-добре...а Канада ги разделя...и така
На всички въпроси от рода, като не сте доволни, защо стоите още...защото нямаме пари да се местим и защото аз загубих моите пътища за работата ми, както и мъжът ми...Затова обмисляме варианти за др. провинции, където можем да отгледаме малко по спокойно децата си и да имаме възможност и ние да работим и да учим(ако се наложи)..не сме се отказали и не се предаваме за сега Все си мисля, че нещата се случват така, за да има поука и защото трябва да се случват,това е съдба..няма значение дали си в Бг или Канада...но нека хората идващи насам добре да преценят минуси и плюсове и тогава да решат дали си заслужава
След 3 години в Канада аз имам 1семейство приятели и доста познати с които се чуваме по телефона, живеем в хубав апартамент за 1200$ с гледка към богат пенсионерски дом и зелена морава с цветя. Имаме хубав частен парк с плаж, езеро и лодки към комюнитито. От другата страна се виждат планините...Около нас има къщи като в приказките(обещавам да пусна снимки). Чакаме с нетърпение нашето второ бебче и много се вълнуваме от този факт, но за съжаление в този момент съм сама..мъжът ми много работи( като се замисля, никога не сме били заедно за тези 3 години нормално с почивни дни, с разходки, все се учи, или се работи по 2-3 работи)и почти не се виждаме, а аз се разхождам самичка  с детето в нашия красив квартал..канадците около нас не са много приказливи..добър ден и това е..чувам, че имаме и др. дечица в нашия затворен комплекс, ама не излизат навън..но мястото където живееш, нито квартала може да бъде толкова важно, ако нямаш приятели, на които да разчиташ и среда..нещо което тук липсва...на мен никой досега не ми е предложил помощ, а и не съм разчитала на това...това, че ние още не можем да се съвзезем от шамарите на живота и мъжът ми не работи, това което има 10 години стаж и се чувства поддистнат също се отразява...всеки може да си позволи този начин на начин ако работи много ..но надали това искаме за нас..да се виждаме като съквартиранти..за описанити примери и семейните разходки...това за нас е като мечта..така че не знам дали парите имат някакво значение, когато не се чувстваш удовлетворен от страна на "свястна"работа и спокоен живот

Попътен вятър дензъл и много хубави неща да ви се случват занапред в Бг  

мамамия, благодаря за комплимента

Гери, не ви е било лесно, но пък ако и не виждаш усилията ви да водят до нещо положително е още по-тежко.
За нас, предполагам, че трудното все още предстои. При нас аз бях инициатор за емиграцията и то още в далечната 2004 година, когато се върнах от стаж в Щатите и се оженихме. Но Дидо отиде в казарма, после започна да кандидатства за полицията и плановете ни се отложиха. Когато се роди Диди пак аз подхванах темата за Канада и този път вече и на Дидо му беше писнало да го тъпчат и мачкат в системата и се съгласи. Малко преди интервюто ни обаче, той кандидатсва за криминална полиция и го одобриха. Тогава започна да дава назад, да отложим и т.н. /повечето от вас сигурно си спомнят за този момент/ Полека лека все пак продължихме процедурата и получихме визите си на 3 март 2010. Разбира се получаването на визите, нищо не промени по отношение на желанието на половинката за емиграция. Междувременно от неправилно лечение Диди стигна до втора пневмония и до болнично лечение. Докато бяхме в болницата, Дидо ми се обади да каже, че окончателно е решил, че ще емигрираме. Просто в един момент беше станал "прекалено добър" за системата И така, той с начално ниво на английски и без грам френски, се съгласи да напуснем родината. Аз през това време казах на работодателите си, че ще емигрираме, без да очаквам нещо от тях, но те ми предложиха да продължа да работя за тях от Канада. Въпреки това тръгнахме без никаква твърда уговорка за моята работа. Да си призная аз най-много се притеснявах какво ще я правим Диди, ако продължи да боледува и тук с усложнения.

И така преди около 9 месеца кацнахме в Канада. Сигурна съм, че предизвикателствата по интеграцията ни все още предстоят

Тук хората поне на улицата са много доброжелателни и общителни. Всеки е готов да ни помогне. Учителката от детската ни градина например, дори предложи безплатно да гледа Диди една две нощи за раждането.

Мамамия, как се отглежда чубрица в саксия, от семена ли? Извинете за невежеството Иначе ние тук нямаме право да ползваме дворчето нито отпред, нито отзад, но ако става в саксия да се отглежда и не е много трудно, ще опитам. Много обичаме чубрица

дензъл, а защо не хоп осигурена работа..зависи как си направиш нещата. Моята позната дойде с работна виза и я приеха да прави доцентско място в университета в Едмонтон и въпреки, че след това и предложиха проф. място тя отказа...сега е щастлива по свой си начин в БГ...аз също, ако бях дошла да уча научна степен тук със стипендия, щеше да бъде по-добре...отколкото сега..ама за това не преценихме добре

Eeeee ама много тежки теми сте захванали тук. Разбира се всеки си има мнение и сам за себе си решава и знае доколко е шастлив от живота си в Канада. За себе си мога да кажа, че харесвам Канада и начина на живот много повече отколкото живота в България, ние сме в Канада от 10 години и отдавна забравихме за трудните първи 2 години за нас когато нямахме кола и когато мъжът ми носеше на ръце покупките ни от най-близкия магазин който беше на 2 км при -40 и от студ ги пускаше на земята, а аз сменях 3 автобуса в едната посока за да отида на курса по език. Всички си имаме своите истории и не мисля че има някой на който му е било лесно важното да е сме щастливи. И на мен ми е мъчно, че нямаме приятели но положителното при нас в живота тук надделява пред негативното.Сега за нас всичките начални трудности са спомен успяхме да се реализираме и да постигнем почти всичко което сме решили че искаме да правим тук. Затова знайте не се предавайте и ще успeeте, звучи като клише но това е истината и пътя към успеха.

Ако не съм ви казвала досега, че съм голям карък ей на да ви го кажа ...
Замъкнах си днес дупето до Икеа, че от там си бях харесала пердето ... да ама пердето спряно от производство .. добре че случих на служителка та ми свали демонстрационното. Съответно ми отпаднаха една камара от дилемите... Взех си плат за гърбовете на възглавниците щото от остатъците от пердето ще направя лицата и така ... Как ли пък едно нещо дето харесам не го оставят в производство ... за незапознатите с казуса да кажа че зимата правихме продължение на кухненските шкафове (оригиналните са правени 4 години по-рано) естествено и там материалите бяха спрени от производство ... и преди това имахме пак сходни случки...  И въобще всичко става със зор и клизма.. 

denzul, благодаря за споделеното

Галче , нашата чубрица е със семена от магазина и е в саксии, но сме я изнесли на двора. По миналата година садихме направо в двора заедно с мерудията, копъра и цветята, странен микс, но добра реколта се получи 

Моето мнение е /доста обобщено/, че хората които идват тука заради социалната система или заради лесния начин на живот, идват с мисълта, че някой ще ги дундурка тука и ще им носи на тепсия, тези хора не могат и да се реализират. Те нямат желание за борба в себе си и нямат реална представа за нещата в Канада, от там идва и разочарованието, и сърденето на обстановката и на Канада, че не им дава достатъчно.
От друга страна хора идващи без очаквания или с очаквания за труден живот се справят много по-добре, намират себе си и са щастливи /дори в случаи когато решат да се преместят или да се върнат в България, то е за да вървят напред и да са в синхрон със себе ли, не за да намерят по- млекодайна крава; тогава и не съжаляват за "изгубеното" време, а го смятат за "добър опит"/

Всеки е преживял малко или много трудни моменти, важното е как гледа на тях и как продължава напред.

За приятелите - всичко е много относително и всеки сам си ги определя като такива или не. Аз предпочитам да съм щастлива само с малкото си приятели, отколкото да се мъча да съм приятел с всеки и да очаквам от всеки приятелство само заради това, че е с български произход. Една потребителка в друга тема беше писала: "научих се да не очаквам всеки да ми прави услуги, да оценявам когато някой ми помогне и да не очаквам нищо в замяна на моята помощ и сега съм по щастлива".

Шемет , знаем за теб.    Ама виж как всичко /дори и с тичане/ се подрежда при теб. 

mamamia, а как точно се води нашенската чубрица тук, защото купихме от Макси една wild savory в пакетче, но не докарва аромата на българска чубрица И за колко време е готова първата реколта? После трябва ли да се пресажда всяка година?

Галче, аз досега от тук не съм купувала - винаги сме носили от БГ или пък сме си садили /садената е била ароматна/. Иначе от магазина и аз съм чувала, че не го докарва на аромат. Права си, че на английски е savory, дано се изкаже и някой, който си я купува от тук.
Нашата до края на лятото е готова, началото на септември си имаме малки храстчета, прибираме си ги вътре и си ги сушим.  Сега погледнах, семената са ни McKENZIE summer savory. Не мисля, че се насажда сама, може и да греша, ние когато решим си садим /но ние сменяме и мястото за съдене де, та може и затова да е/. Ето сега имаме мерудия и малко копър - посадили са се сами от миналата година, но това е вероятно понеже не сме прекопавали точно на това място, та са се запазили. Аз никаква градинарка не съм и не съм много компетентна /мъжа ми се занимава/, та дано да не те подведа.

честито на празнувалите на патерица!

Mаmmаmия, паднахmе, но съm доволна, че сезона свър6и, за6тото бе6е кофти серия...

Ние в градината иmаmе саmо ягоди и mента. Mайка преди седmица откри mоmина сълза зад спа-то 

Галче, супер е, че имате доброжалателни хора, които искат да ви помогнат. Аз имам една съседка на която да разчитам, тя е от Иран. Гледала съм нейните деца, понякога и тя гледаше моят син, но откакто тръгна на работа не се засичаме. Иначе да, тука хората са много учтиви, но аз в началото се впечатлявах от тяхната усмивка..по-късно разбрах, че тази усмивка е само маска.
Аз в България съм имала много повече приятели на които съм разчитала и те на мен.

b]bruni[/b], добри пожелания за човек, който е бил над 10 години в Канада, но за съжаление или не има хора, които си тръгват и на 8-та година и не защото им е било трудно в началото(всеки от нас има тези моменти), а защото идват на преден план много други въпроси: "Щастлив/а съм тук?". Но аз съм напълно убедена, че нещата не са същите като преди 10 години..спец. тука в Калгари. Имало е много работа, дори са наемали по телефона. Имам познати около 10 години тука, някои им харесва, на други не...но вече така са свикнали с този начин на живот, че ги е страх на промяна..а някои казват.."няма за кога".

mamamia, аз познавам хора без никакви очаквания, без амбиция, но на социал и се чувстват добре от това. Като ги питам: До кога? Те само свиват рамене...но им харесва този начин на живот и не мислят да го променят скоро Те също са интелигентни българи и големи претенции, затова не искат да работят какво да е

А другата категория, работещите какво да е , сме свикнали да се борим не само в Канада, но и в България. За съжаление, като не видиш "плодът"  на твоите усилия след 3 години няма начин да не ти стане мъчно. Нищо не е даром никъде и трябва да се постигне с много труд. Ние с моят мъж не сме дошли заради зелените морави, учтивите хора и спокойствието:дошли сме да работим по спец. Да тръгнем от нулата по нашата спец. и след години да се развиваме. А семейството, децата, здравето са необходими навсякъде по света.

Аз си имах спокойствието и в Бг, държавна работа, макар и на ниски заплата и майчинството ми беше 3 години. Дойдохме заради "по-големите възможности" в Канада. За тази цел се борим все още. Не сме дошли да лежим или да си губим времето с работа за 10$, защото това ни дърпа назад, вместо напред. Ако е само за бачкане, в Европа дават и повече пари, защо да идваме чак на др. край на света? Същото важи и за децата: Защо децата да не учат в Европа на по-ниски държавни такси в известни унив, ами трябва да учат в канадско-амер. колеж на супер високи такси??Ако едно дете е умно, няма значение какви са неговите родители и къде са те.

 Аз пак ще обобщя, че има и други по-добри начини да се дойде в Канада и да се устрои човек тук, отколкото имиграцията "проф. работник". Нашето образование от БГ се признава, може единия да дойде, да учи, да завърши и след това да издърпа и семейството. Но за съжаление, ние не преценихме реалните шансове на единия и на др. вариант. Това го отчитам като грешка.
Мислим да се борим още малко до взимане на канад. паспорти др. година и ако видим че нищо не излиза до една година ще си ходим. Дали в Бг или някъде другъде ще го решим на място

Остава нашата дискусия и нашите коментари за бъдещи настоящи имигранти

Гери, няма да ти отговарям, тъй като поста ти повтаря предишните ти постове 

Мамамия, благодаря ти И аз не съм никаква градинарка

За хората ами не знам, може и изключение да е, но вече няколко пъти ни се е случвало да ни помогнат без ние да искаме помощ, което за мен също е странно, защото в САЩ не ми се е случвало:
- още на летището в Торонто, хората ни пуснаха да прередим цялата опашка за имиграционните, защото имахме вътрешен полет да гоним
- една жена /вярно босненка/, но спря колата си в дъжда за напълно непознати хора да ни помогне да си пренесем покупките у дома в лошото време
- после един човек /мисля, че си беше канадец/ в Отава, не само се отклони от маршрута си да ни покаже къде е спирката за автобуса, която търсехме, но и ни даде пари 20 долара да купим нещо на Диди, въпреки нашите протести
- в Супер С, Дидо се опитва да вкара една по-голяма кутия в чантата за покупки. Без да поиска помощ човекът който седеше на пейката до него, му помогна
- наскоро купихме на Диди балонче с хелий, малките ръчички го изтърваха и се озова на тавана на Макси. На въпроса ни дали нещо може да се направи, веднага изкараха една платформа за качване на стоките на високите рафтове и ни смъкнаха балончето за нула време.
И да може и повечето изкуствено да се усмихват, но на мен ми е приятно, когато някой непознат ми каже добър ден и дори изкуствената усмивка може да създаде настроение у човека, за когото тя е предназначена.
След като се върнах от САЩ преди години, това беше едно от нещата, които много ми тежаха, сърдитите погледи в сферата на услугите в България. И всичките ми познати казваха, че съм станала прекалено любезна

mamamia, моят коментар беше въз основа на последните два поста след моя. Нали знаеш поговорката: "Затвърждението е майка на знанието" Това в кръга на нещата

Галче, наистина щастието не се купува с пари. Аз нямам такив опит...за съжаление. Само се сещам в Едмонтон, пожарникарите много се радваха на малки деца и свиреха с клаксоните, дори веднъж ни дадоха книжка...но нито веднъж когато аз и малкото ми детенце вървяхме в снега и то на минус 30 градуса никой от минаващите коли не спря да ни попита дали имаме от нещо нужда Дори веднъж бях натоварила детската количка с най-различни неща вкл. и покупки и една възглавница, която бях купила..същата история..само ни се подсмихваха през прозорците на колите. Бих казала, че същия пример е с българите, които живееха до нас..в началото знаеха, че сме имигранти и те имаха кола, но нито веднъж не ни закараха до магазина и не ни попитаха дали имаме от нещо нужда. Дори веднъж си взимах детето от градината и заваля пороен дъжд, едната от нашите бг познати имаха кола (и нейните деца ходеха в същата  детската градина), ами поговорихме се, но не ме попита как ще се прибирам в този дъжд и така ние се намокрихме със сина ми и той се разболя...не искам никой да е отговорен за това, че ние нямахме кола, но това е отговор на това, че помощта и закриженността не зависят от държавата, а от хората! Аз се срещнах тука с българи, които не искат и нямат желание да помагат и със състрадателни канадци, които само те съжаляват и казват...Oh, really, I am so sorry.....so sad, но се държат настрана.  

Гери, има го и другият момент: направи добро, за да изядеш ла*но.
Има също много хора, които си мислят, че си им длъжен с нещо...