Човек е такъв, какъвто се чувства. А се чувствува такъв, какъвто е възпитан. Имам братовчед, който е роден в България, от майка българка, но се чувства американец, защото иска да е така.
Мисля, че човек не сменя принадлежността си към една общност, само защото е разбрал за инцидент в миналото си.
Колкото до една среща - тя е нищо. Единственото нещо, което може да се постигне е разбулването на тежък спомен, на болка може би (за тази която ти е дарила живот и която в името на нещо хубаво за теб е взела тежко решение), на объркване живота на много хора и кой знае още какво.
Аз бих замълчала завинаги, ако съм на твое място. Не бих ги търсила дори за една среща. Не бих искала да знам и защо се е случило така. Може би от страх да не чуя истината. Истина, която би ме накарала да не ги уважавам така, както искам. Препоръчани теми