Айлин не иска да тръгва, скараха се...Сонер й говори, Мурат иска...да дойдеш, пита за теб...немога, майка ми не е добре...трябва да остана, погрижи се ти...за него, аз...трябва да остана, тук! Ядосан,Сонер й изкрещевя, защо...при положение, че си има жена....
Мете, чува и другите, става да иска да се намесва, Хасефе ханъм....го спира, седни и недей...Сонер е прав, Айлин направи това, сама го реши и замина....женейки се, сега ..така трябва, омъжената жена, мястото й е ..при мъжа й! Никой не е карал насила, Айлин...да прави този избор! Така тръгна, така ще си върви....така ще бъде, вече!
По пътя, Сонер се извини....не е знаел, че състоянието на майка й...че било, толкова...сериозно! Е, кажи накрая...какво й има? Айлин, го казва...баща ми, когато няма никой у дома е дошъл...и пребил майка ми, но теб това не те интересува..нали? Разбира се, че ме интересува, хайде бе....ти само, себе си и брат си....мислиш, за мен...не те е грижа, въобще! Не е вярно, мисля и за теб....но Мурат когато се прибрах, беше изнервен, че те няма....доведи ми я, къде е.....питаше, заедно бяхте ...двамата, нали, разбираш ли какво означава, да си мисли...това? ...и тогава, излизат от пътя, с колата.....!
Айлин, слиза и плаче....тръгва настрани, казвайки да я остави...няма да те оставя, не искам...и я удря, изненадан от това.....и двамата се гледат, после започва да я милва и да й се извинява.....и тя го прегръща, иска и той да я извини....и малко преди, да се целунат....в онзи момент, когато....почти бяха забравили, къде са......Сонер, се смути...уплашен, промълви....да не направим нещо, за което после да съжеляваме....хайде да се прибираме, добре......хайде да си ходим у дома, се съгласява и ..Айлин!