- Публикувана: 29 апр. 2011, 12:00 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 17:42 ч.
"Празничен е април за всички - смее се ЯНУАРЧЕ с грейнали очички!" (10)
По този повод, аз когато оставям Самуил сам, започвам пък да се притеснявам, да не би да не общувам достатъчно с него, защото нали в комуникацията и близостта децата се учат и израстват...Може би трябва да се намери тънката линия между двете неща - хем детето да има време да е само със себе си, хем да има и своето време с възрастните... 
Разбира се, че "златната среда" е най-доброто. Нито е добре да мъкнеш малкото като кенгуру и да се съобразяваш винаги само и единствено и незабавно с неговите желания (особено като имаш и друго дете, а и мъж също, да приемем че си готова да се откажеш от себе си за година-две), нито пък и да го оставиш да се оправя само отсега и да не му обръщаш внимание.
Ако се опитам да синтезирам това, което психоложката каза в едно изречение: Детето има нужда от лично пространство, за да се развие. То само трябва да може да открие Света, а не някой да му го поднася на тепсия. Проблемът възниква не сега, а когато това получаване наготово стане навик.
Свърших
След няколко дни само ще дам кратък отчет за резултатите 
За децата - и аз съжалявам, че не съм родила по-рано първото. Но просто нямаше как. Ако зависеше от мен, щях да имам. Но пък от друга страна добре, че не съм имала, щеше да бъде от бившия мъж... и щях да съм навеки свързана с него. ... но... имам време до 40 за още едно
Разбира се, че "златната среда" е най-доброто. Нито е добре да мъкнеш малкото като кенгуру и да се съобразяваш винаги само и единствено и незабавно с неговите желания (особено като имаш и друго дете, а и мъж също, да приемем че си готова да се откажеш от себе си за година-две), нито пък и да го оставиш да се оправя само отсега и да не му обръщаш внимание.
Ако се опитам да синтезирам това, което психоложката каза в едно изречение: Детето има нужда от лично пространство, за да се развие. То само трябва да може да открие Света, а не някой да му го поднася на тепсия. Проблемът възниква не сега, а когато това получаване наготово стане навик.
Ако се опитам да синтезирам това, което психоложката каза в едно изречение: Детето има нужда от лично пространство, за да се развие. То само трябва да може да открие Света, а не някой да му го поднася на тепсия. Проблемът възниква не сега, а когато това получаване наготово стане навик.
Така изказано звучи по съвсем друг начин!
Можех да ти го кажа и без пари!
брей, че то не казах ли същото преди 
)
Да се оплача - утре съм на зъболекар 
Някой беше споменал колко време след упойка може да се кърми, но не запомних 
ако може пак да сподели
Някой беше споменал колко време след упойка може да се кърми, но не запомних ако може пак да сподели Докато те пусне упойката. Поне при мен беше така (вадиха ми нерв). Моя зъболекар ми каза максимум 6 часа ѝ трябват. При мен първия път ме държа 4 часа, втория някъде 2-3 часа. Но си попитай все пак зъболекаря, не знам каква упойка ще използва при теб. Приготви си за всеки случай дози за 24 часа. Когато кърмех Божидар и ходих на зъболекар да ми вадят и тогава нерв. Зъболекарката ми каза да не кърмя 24 часа.
Мерси Нощни,
явно ще се мъча без упойка, че нямам много запаси от кърма
явно ще се мъча без упойка, че нямам много запаси от кърма
Какво ще ти правят?
Цеди се и днес и колкото събереш. Говори с непременно със зъболекаря (даже ако можеш му звънни още сега). Доколко разбрах малко са нещата които налагат упойка при която да не може да се кърми дълго време.
Мерси Нощни,
явно ще се мъча без упойка, че нямам много запаси от кърма
явно ще се мъча без упойка, че нямам много запаси от кърма
Какво ще ти правят?
Цеди се и днес и колкото събереш. Говори с непременно със зъболекаря (даже ако можеш му звънни още сега). Доколко разбрах малко са нещата които налагат упойка при която да не може да се кърми дълго време.
А, не е нещо сериозно - ще пломбира един кариес, така че упойката не е задължителна.