Януарчета 2008 (тема 125)

Здравейте!Аз се бях позагубила от темата малко.Мина рождения ден и Маги вече пита за следяващият.Празнувахме го в градината и после купон вкъщи
Най новото е ,че в нашето село от понеделник започва ремонт в градината и затварят до септември та с момичетата ще се гледаме вкъщи. Направо ме застреляха    Но ще се гледаме,няма начин,друга градина има в Троян,но би ми излязло доста солено да пътувам по 2 пъти до там .Най-ми е кофти,защото Маги вече има много приятелки в градината ,и Кали обича да ходи,и сега социялният им живот ще стане доста по беден.Но пък септември ще ходим в нова и модерна градина Лек ден на всички.
И една снимка от рождения ден

   Раздвижила се е темата. Аз не пиша, но чета понякога  .
 Мече, много ми стана мъчно за детето. Умно, будно и надарено дете, а му се лепят етикети - натрапчиви мисли  . Мече, ти как мислиш - от къде идва този отказ да говори на аглийски? Тя перфектно разбира този език, нали? Не мислиш ли, че просто е перфекционистка и е решила, че щом е направила грешка - няма да я повтаря и просто е спряла да говори на този език? Как реагира по принцип, ако нещо не направи добре или не се получава така, както тя иска да стане?

 Да споделя малко и за Миро. Имам си големи ядове от здравословна гледна точка. Много често му се появява кашлица. 4 дни е на градина - на 5ия започва с влажно носле и лека кашлица. Аман вече! Друг проблем са зъбите. Не стига това, че предните са изпочупени - два от кака му с една лопатка, един кучешки още при прохождането, един падна от един стол по лице, ами има и кариеси  . Миналата година правихме два кариеса с упойка в Токуда, след два месеца паднаха пломбите и сега от кътниците са останали само корени. Изпитва ужас от зъболекари и не иска да отваря уста изобщо. Не искам отново да му правят пълна упойка. Не знам какво да правя вече!
П.С. И аз поръчах Бърбориното по пощата.

Мече, аз мисля, че ти като майка на детето най-добре усещаш нещата, майчината интуиция е невероятно силна.

Аз също мога да кажа , че Дая е умна за възрастта си , често си служи със сложни думи присъщи за възрастни,много бързо запомня всичко.Задава много смислени въпроси, в рисуването хич я няма обаче. В детската е изключително послушна, но учителките казват, че предпочита да страни и сама да си играе.Те я подканват да играе с децата но тя предпочитала да стои някъде настрани сама.Един път учителката ме попита дали и в къщи била толкова послушна, отговорът ми беше не, а учителката се зарадва, тъй като го намирала за притеснително това послушание.Стана ми странно и не можах да я разбера много добре.

 Мече, а какво обича да рисува най-много Джули?Четох ,че ако децата често рисуват сърца имат някакъв проблем с емоциите си,чувстват се неразбрани и изпращат послание за  повече любов и разбиране.
Албенче, много са хубави сестричките.
Пани, дано да ви приключат зъбните неволи.
Тази година съм решила да правя сироп от бъзак, действал невероятно на имунната система.

Здравейте и от мен. Редовно Ви чета ,но не ми остава време за писане.

Мече- Честито!
Със Сияна имаме подобни проблеми. Забелязала съм ,че когато нещо не може да направи както трябва ,после изобщо не иска да го прави. Например ако я помоля нещо да ми изпее или каже стихче ,пее и казва само едно и също. А знае много.Чух я как разказва Мързалан и Мързеланка открай до край  на лаковете си, но на  нас не иска да каже нищо. По същия начин се държи и в детската градина. Прави се ,че не знае нищо , а когато иска се оказва че не е така. Много е общителна с възрастни хора и с всички деца, които срещне някъде- но не и с тези в детската градина. Не знам защо е така, там продължава да не иска да ходи и не знам как ще я караме

Пани- за зъболекаря- На Сияна и направи зъбите една д-р Иванова, която работеше в Кавидент. Много съм доволна.Направи ги без никаква упойка, на Сияна и беше страшно интересно. Дори сега ме пита отвреме на време, кога пак ще я вода на зъболекар.Не знам дали добре е направила зъбите, но беше много внимателна , кабинета в Кавидент беше хубав , имаше рибки и т.н.За съжаление в момента нямам новите и координати, но ако искаш ще ги потърся да ти ги изпратя.

Блу- мерси за отговора

Албенче- много са сладки . А как така няма да работи. Ами ако няма кой да гледа децата.

Мече,много странно поведение за такова малко дете.Имам в предвид,че те много бързо забравят,как тя помни толкова дълго време Или е голем инат,или голем гений:)
 Аз лично за моята шушка мога да кажа,че абсолютно няма да може да определи какво е мисъл и как да я изобрази.Поне на мен ми е прекалено...А иначе ,за това,което описваш звучи много развита и умна.Емали е безкрайно далеч от всякакжи такива художествени изяви..Използва няколко английски думи,които и изнасят-уейки дади,най-найт,си ю.Ако почнеш да я учиш на песен или стихче,тя заявява,че си го знае и почва да прави кълбета и везни,да танцува и да се чекне.Умира да има червило,грим,прическа,обувки с висок ток ,рокли и въобще ужаско силно женско начало.много подвижна и пластична:)
 И се успокоявам,че поне баткото се учи,щото при нея няма и наченки....

Казаха ни че ще има сборна група,но няма да се пази тихо ,работниците ще си работят и когато се затопли времето едва ли ще има възможност да се ползва двора,та децата ще си седят вътре. Някои родители са ги записали,защото нямат никаква друга възможност.
Моите момичета и двете знаят стихчета и песни ,но ги казват само когато са в настроение ,а не когато ги карам.но не ме притеснява,за мен това си е глезотийка.

Мече    Аз мисля, че няма достатъчно основателен мотив за да говори и упражнява английския език... т.е. би било хубаво примерно да има приятелче, което Джули да харесва и заради него да се постарае да общува на английски. Може би ще е добре да каните англоговорящи деца на гости у вас, където предполагам говорите само на български..
Със сигурност на дву и три-езичните деца им е по-трудно, объркват се къде на какъв език да говорят. Но ще се справите, знам  
Ти като майка най-добре усещаш какво трябва да направиш. Но все пак знаеш, че в Америка лекарите обичат да слагат етикети на децата, които действат притеснително за родителите.
За натрапчивите мисли - по-скоро това са чувствата, които я притесняват, без да може да си ги обясни. Щом рисува добре мисля, че е хубаво това да ги отразява нещата върху лист, дори това с кутията лично на мен не ми звучи притеснително ... Има логика. Изхвърля лошото и после рисува хубавото ... И това ще е временно, разбира се, докато се изчисят нещата.
Дано скоро нещата да се наредят при вас  

За ученето - Михаела пък не възприема аз да я уча на нещо. Нямам авторитет на учител    Сега примерно иска да я запиша на пиано, а вкъщи категорично отказва аз да и показвам. Така е и с много други неща. На мен ми показва само вече готовите неща, които е научила сама или в детската градина, но отказва дори да я гледам, когато се упражнява като рисува или като пише букви. Знае буквите отдавна, периодично съм се опитвала да й покажа как да сричкува, но тя отказва да ме чуе. Но скоро сама дойде да ми покаже, че вече може - прочита четирибуквени думи. Все едно пред мен се явява за одобрение и оценка    (в което виждам грешка, най-вероятно от моя страна)
Иначе много обича да се изявява където и да е, само и дай публика и е винаги готова-танци, песни, приказки и т.н.

Мече, а Джулия общува ли свободно на български с членове извън семейството. Щом е решила в детската да им казва ДА и НЕ на български, възможно ли е да я предизвикаш да им говори на български повече. Да, няма да я разбират, но е стъпка към общуването.
Мойто момче нали е с говорни проблеми, за щастие мисля че заличихме психологичния момент и сега остана да наваксаме като подобрява артикулацията (която поради загубеното време е много зле и е с говора на 2.5 годишно дете), но във времето когато беше затворен и неконтактен най-добрата терапия се оказа: "общуването е удоволствие". Сигурно звуча много лаишки и сигурно си пробвала всичко, но си помислих за варианта "общуването на английски е удоволствие" - т.е. то е свързано с мили и гальовни думи и от мама, с различни смешки, с интересни филмчета които се гледат или игри дори компютърни, не непременно с друго дете за начало.
Изобщо тази игрова терапия с психолога с каква цел е - именно да й е приятно да си играе общувайки на английски или с цел да се трупа пасивен речник (защото речника на дете на 1.5 год. не е като на такова на 4), или с цел на някаква странна (за мен терапия) като тази с натрапчивите мисли 
Има една майка във форума, чието дете е на почти същата възраст с диагноза: "селективен мутизъм" - говори перфектно, но само с членове на семейството. Иначе май си мълчи или понякога шепне. Ако искаш на лични да ти напиша ника й - да си обмените информация.
Което ме накара да се замисля, пробвала ли си да я помолиш, много тихичко да каже нещо на английски, да го пошепне.

Момичета, толкова сте мили Благодаря ви за мненията и коментарите по нашите проблеми.

M_I_A, да, ще се радвам да ми напишеш на лични ника на тази майка. Ако тя няма нищо против, то бих си поговорила с нея. Може ли и ти да ми дадеш още някои идеи за "общуването е удоволствие"? Може и на лични.
Джулия не общува особено свободно извън семейството дори на български, но една от причините може да е, че не се събираме особено често с нито едно българско семейство. Когато все пак се срещаме с българи, тя говори, но малко. Когато сме си семейството е доста бъбрива. За говоренето в детската градина - от скоро тя опитва да им говори на български, дори според нея са започнали да "разбират" малко. Един ден дори ми каза, че според нея ако продължава да им говори има шанс да ги научи на български. Казах й, че не може цяла Канада да научи на български... Но наистина, говоренето, макар и на БГ е по-добър вариант от мълчането й. Но освен в детската градина на друго място не се пробва с българския.

От скоро татко й започна такава игра с нея - говори й на английски, играят си неща дето са й интересни. От скоро (по време на играта) той започна да се прави, че не разбира БГ и я кара да му каже нещо и - да - тя започна да му прошепва (четохме за това шептене) думи, а от около седмица дори и прости изречения. От 4-5 дни и аз започнах да играя с нея по подобен начин и също получих две-три прошепвания. Гледаме да играем без грам да я притискаме.

За компютърните игри - тя предпочита да са на английски. Дори майка ми донесе някакви два диска - Буквенка и Цифренка. Цифренката има вариант на БГ и Англ. и Джулия предпочита Англ. Чудя се дали няма някакви игри дето да трябва с думи да отговаря. Ще трябва да потърся. Струва ми се супер добра идея.

Уф, а тази терапевтка - днес й казах, че спираме за момента. Тя е съпруга на колега на мъжа ми, та трябваше по-деликатно... А целта на работата й беше нещо като... детето чрез игра изкарва емоциите си. Ако нещо задържа в себе си, то чрез игра го изкарва и така преодолява проблемите си; опознава себе си, емоционалния свят... такива неща. А това с натрапчивите мисли е идея на терапевтката от последните две седмици и точно това ме накара да спрем срещите си.

Ханна, и аз бих искала да намерим англ. приятелче за Джулия. Дано да се случи. Аз и още три майки с деца се срещахме почти всеки петък, но нещо доста разредихме тези срещи, всеки се захвана за нещо си... Имаме съседски деца, но Джулия все казваше, че не ги харесва. Вчера обаче излязохме да играем и едно от децата дойде и Джулия изрази желание да останем навън, иначе обикновено иска да си влизаме. Дано това не е инцидентно, дано да е знак за промяна. Не, че нещо говориха децата, но пък чистиха сняг заедно. (Детето е с половин година по-голямо.)

Pani Kowalska, да, Джулия перфектно разбира (според мен). Мислела съм и аз дали не е някакъв перфекционизъм от нейна страна... Моят английски никак не е добър. Въпреки че и университет карам, никога няма да го науча като хората този език. Та опитвам се да й обясня, че въпреки, че не говоря перфектно все пак говоря, общувам. Понякога се срещаме и с други емигранти, не българи, които също говорят не особено перфектен английски и тя това го вижда, но като цяло сме обградени с канадци. Иначе, има някакви склонности към перфекционизъм по отношение на други неща. Реакцията й е - ядосва се и опитва пак и пак докато не направи каквото е решила по начин, който да я задоволява.

mari:). Джулия най-много обича да рисува патета. Също цветя, слънца, дървета, хора, риби. Понякога рисува гъсеници, калинки, охлюви и други разни неща. От няколко дена е на вълна "акули". Не знам как да тълкувам рисунките й. Терапевтката казва, че са щастливи рисунки.

Благодаря ви за идеите и подкрепата!
Страхотни сте!  

Здравейте,

преборихме гадния вирус, вчера бях и на преглед и може да се каже, че една идея съм поуспокоена. Надявам се нещата така да се развиват.
Гаде радвам се че си добре, вируса който аз изкарах беше със подобни симптоми, но при мен без температура. Такава гадост не бях изживявала и аз няколко дена лежах и не можех ад се дигна, добре че детето беше по-добре и играеше наоколо. Само ставах за да го нахраня.

Мама мечка, Относно общуването и емоционалното и психологическо развитие на децата си мисля, че ние очакваме от тях прекалено много. Те са доста интелигентни и се държат като големи хора. Дали ние като сме били малки родителите ни толкова са ни разпитвали, взирали са се в нас и са очаквали постоянна комуникация. Не ни ли оставяха да играем и да опознаваме сами. Сега някак много се взираме, очакваме, изискваме от малчуганите.  
За Джулия, това което сте направили с игрите е правилния начин. Вероятно има културни различия, който тя усеща и затова не се социализира. Още повече, че Вие в семейството говорите на български, а навън на Английски, тя може да чувства Английския като чуждия език. В момента ми прави впечатление, че Саши не може да ми обяснява добре ситуациите, ако аз питам и евентуално реши нещо да ми разкаже започва и след това се заиграва не довършва до край. Например сега имаме проблем в детската за което нищо не сподели, но имаше реакция, която ми подсказа, че нещо не е наред. Госпожата ми каза, че се е напикал няколко пъти в четвъртък, подобно нещо не се е случвало от първа група. Първо си помислих, че може да е настинал и затова го оставих вкъщи за един ден. За мое учудване детето си беше добре и въобще не даде симптоми на настинка. Аз се опитах да разбера какво са правили предишния ден и след доста настояване от моя страна разбрах, че едната госпожа ги заплашила, че ще извади пръчка. В понеделник за първи път тази година се разплака и каза, че не иска да ходи на детска. Говорих с госпожата и разбрах, че се е карала доста, защото при лягането децата били доста непослушни. След това той не е посмял да си каже, че му се пишка. Забелязвам, че едва сега, година и половина след ходене в детската започна да споделя по нещо и то като разпитвам. В игрите понякога вмъква неща научени там, разказва за отношенията си с децата с госпожите, но само ако той реши. Аз използвам времето преди лягане, за да си говорим тогава сме само двамата и той се отпуска и споделя разни неща. Много ми беше интересен като имитира на английски госпожата и това доста ме впечатли защото интерпретира целия монолог от нейна страна при влизане в групата даже със същата интонация. Но това се случи когато е само с мен, спокоен и под формата на игра.
Като развитие, използва сложни изречения, много говори, рисува и пее, но текст на цяла песен не съм чула, само някакви фразички. Забелязвам че имаме вече набор от думички от английския в детската, разбирам го ако каже нещо докато гледа филмче или играе на театър (той е кукловода и си измисля истории които разказва).
Като социализация играта с връстниците се случва след определено време опознаване, в началото повече се дърпат и спорят. Дори с детето на сестра ми, ако не са се виждали по-дълго време им трябва адаптация от поне час - два. Когато контактуват първата реакция е да се отдръпнат от непознатото а после като мине време и видят, че не е толкова страшно да намерят начин.
Затова си мисля, че Джулия просто не показва това което знае, вероятно с времето ще го изрази, но на този етап децата ни опознават и разучават, и не всичко показват, по-скоро попиват. Оставяй я да намира собствен начин, за контакт със съседските деца. Обяснявай и кое как се казва и я насочвай, говорете за тях. Тя не ги познава, нормално е да не иска да стой при тях. Каненето на деца на гости и споделянето на играчки е добър вариант. Ако Вие като сем. сте затворени не се отпускате да контактувате със съседите, нормално е и тя да го усеща. Но ако се отдръпва  и иска да се прибере вкъщи, ти се разсейвай, тази тактика работи, отложи влизането вътре, намери начин да останете още малко навън да си поговориш със съседката - например за времето  . Важното е да дадеш време на детето, така че да забележи другото дете. Ние нямаме много приятелчета навън, но срещаме деца от детската като излизаме в магазини или по улиците и забелязвам, че те започнаха сами да си контактуват. Преди като ние възрастните се заговорехме те се дърпаха и искаха да си тръгваме, сега си имат техни закачки.
Ако Вие контактувате, ще контактува и тя, ако Вие не го правите тя ще прави същото!

Пожелавам Ви приятен ден, бъдете здрави и да няма тревоги около децата.

Ane, ще ми се да беше толкова просто... Аз лично съм израсла с доста заети родители и ми беше добре да се самовъзпитавам. Мислех си, че това е лесна работа и очаквах същото и от Джулия. Да, ама не. Когато отказа да се храни, също и да пие в детската градина, не можех вече да си затварям очите пред проблема. Тук лятото стига до 40 градуса. Вътре са на климатик, но навън излизат два пъти на ден. Това не-пиене дори на капка вода цял ден може да й докара проблеми. И макар, че исках да си завърша училището, за целта исках тя да ходи на градина, се наложи да редуцираме дните на Джулия в детската градина, както и времето прекарано там. Сега ходи само 3 дни в седмицата и стои от 8 до 12. Това редуциране се наложи, щото взе да се обезводнява. В дните, в които не е на градина я водя на други социални мероприятия... А с татко й по принцип сме доста общителни, макар че тук в Канада културата е по-различна. Канадците са малко затворени, не допускат лесно хора до себе си... С емигранти по-свободно общуваме.

Факт е, че децата си имат свои характери. Не винаги копират родителите си. Те са личности, правят избори... Но предполагам ролята на родителя е да се грижи за тях, да се опита да възпита някаква ценностна система, да ги обича, уважава, приема каквито са... Но също, ако забележи проблем, родителят трябва да реагира, поне до колкото може.

Както каза Лейди ФиЛ, зор било родителството. Честно казано, не си давах ясна сметка за това преди...

Мече,не знам дали ще помогне но има такава програма за каквато говориш. Казва се Rosetta stone. Казват, че е направена на принципа, на който децата учат език.Има различни упражнения, човека, който се обучава му произнасят някаква дума и той избира от 4 картинки една и не преминава нататък докато не познае. Има и обратния вариант произнасят ти дума и ти трябва да я повториш за да те пусне нататък, като ти показва и картинката. Боби много и се радва на тази програмка, но като вземе много да бърка и се изнервя.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ ЯНУАРЧЕТА, ТЕХНИТЕ БРАТЧЕТА И СЕСТРИЧЕТА И РОДИТЕЛИ!
Да сте бели и червени, весели засмени ....
Да е хубав първият ви мартенски ден!

Мече, радвам се, че имате някакъв напредък с новите игри, които практикувате с Джулия. Често казано, и нашите госпожи в детската се опитаха да ми кажат, че Гого не е developmentally ready compared to kids smaller than him, защото аз настоявах да го преместят в по-голяма група. Само като чух и настръхнах, поисках да ми дадат черно на бяло накакъв асесмънт за да видя аз какви мерки ще предприема, и оттогава чакам .... не смеят да напишат нищо черно на бяло, просто тази мания за слагане на етикети тук ме побърква. Но и за секунда не се оставих да си помислят, че съм съгласна с това, което казват! Не можел да рисува - еми не може, но пък строи сложни конструкции, знае имената на всички 50 деца в детската и 100 в училището на сестра му, и говори 2 езика ...

Ане, радвам се, че си по-добре.
Фил, каде зачезна?

Честита Баба Марта!
Бели и червени, румени и засмени да са ни дечицата, мъжете ни и ние разбира се !

Валя, изглежда Джулия и Гого ще са идеален тандем - тя рисува, но нито говори, нито имена ползва. Виж за строеното на конструкции - тук е добра. Дано това само не им докара спорове и разногласия.

Духче, ще я потърся тази игра. Благодаря ти!

Честита баба Марта, да сте много здрави и засмени!
Мече то това не е точно игра, а обучителна програма и аз използвам някои модули да забавлявам Боби, но има точно това ,което търсиш, показва ти картинка и иска да произнесеш думата или пък ти я произнася и ти трябва да я произнесеш по същия начин. Има я за над 30 езика, като е целта е да научиш един език все едно си в чужда страна и няма кой да ти обяснява.
Е те пък искат всички деца да са еднакви, Боби също изобщо не го влече рисуването и не може, да не говорим,че ту рисува с лявата,ту с дясната ту с двете ръце едновременно. Вчера ме разсмя рисува един квадрат и ми вика виж нарисувах ти "скуеа" и мен като ме напуши смях, побъркахме детето с тези езици. Иначе за помненето съм склонна да вярвам че Джули го е запомнила това с лилавото. Боби като беше на една година и нещо и на мъжа ми му правиха малка операция и аз му сменях превръзките и ни видя и е запомнил. Вчера му гледа белега и вика, тате операцията вече почти не личи,скрила се е.