Бату и Харун в минибуса
Б:Добре дошъл ,няма ли да заповядаш?
Б:Не се ли стахуваш? Колко е трудна смъртта ,нали? Особено като знаеш ,че отиваш при нея.
Х:Нито от теб ,нито от смъртта се страхувам.Ако съм тук ,то е зара ди жена ми и заради бъдещето на дъщеря ми.
Б:Това са геройски изречени думи ,ако още малко продължаваш така ще ми се просълзят очите.
Х:Убий ме ,но тях няма да докосваш.Твоят проблем съм аз ,а не те.
Б:Не ми повишавай тон ,не съм те питал какво да правя.
Х:Достатъчно страхове ги накара да изживеят.Ето ме дойдох.Тях ги остави на мира.На мен ще отмъщаваш ,не на невинни хора.
Б:Невинни хора ,а? Единствено децата са невинни.Деца ,чиито свят се преобръща с греховете на възрастните.Деца ,които са се изгубили след тези грехове.Не се страхувай ,вече нямам работа със семейството ти.Двамата ще умрем заедно и накрая всичко ще свърши.Нито отмъщение ,нито мъка ще остане.
(звъни телефона на Харун , обажда се Еда )
Б:Дай телефона!
Х:Какво ще правиш?
Б:Няма да отговарям ,не се страхувай.Недей да ми противоречиш , дай този телефон.Вече няма да имаш нужда от него.
Обаждат се на Еда от рецепцията на хотела
Е:Ало?
Р:Търся ви от рецепцията.
Е:Да?
Р:Искате ли да преместим колата на господин Харун в гаража? Сигурно се е отказал да излиза.
Е:Как така ,той отдавна излезе. Сигурен ли сте ,че е неговата кола?
Р:Да , госпожо ,колата е на господин Харун.
Е:Веднага идвам.Боже господи , дано не се е случило това, от което се страхувам.
Превод - Леман