Нежелана бременност.Ще заобичам ли бебето?

Hari75, според мен трябва да намериш сили до края на бременноста си да обясниш на съпруга ти как се чувстваш. Между вас не виждам да има някаква комуникация, ти просто стоиш и си мълчиш за всяко нещо. А това е твоят живот...не на съпруга ти, роднините, или когото и да било друг.
Направи ми страхотно впечатление това, което каза - "добре че е момче, да не се мъчи като мен".
А ти защо се мъчиш??? Защото си мълчиш и се съгласяваш с желанията на другите, но не и с твоите...

Казваш нормално семейство....за мен вашето не е нормално.
Не е нормално, когато единият, насилва друг човек да извърши нещо против волята си, разбиранията, застрашава напълно осъзнато живота му, само за да постигне своите цели....и уж мечтите на другия...
Крайно време е съпруга ти да разбере как се чувстваш и че той има вина за това....и да се опита по някакъв начин да компенсира грешките си.
А ти да се научиш да разговаряш за това как се чувстваш, какво искаш, какво очакваш.

Спомням си преди три-четири години бях изпаднала в такава депресия, че чак не ми се живееше добре, че бяха приятелите и познатите от един форум за музика да ми помогнат да изляза от това си състояние. Тъй, че форумите са едно добро място за подкрепа според мен, колкото и някой хора да са против това да споделяш лична информация в интернет пространството. Някак си на човек в пъти му е по-лесно да си каже всичко в интернет пространството, отколкото очи в очи с някой пък бил и той най-блиязкия човек.

Да, мисля по-ведро, по-позитивна съм, но САМО към бебето.
Благодаря ти! дълго се колебаех дали да пиша тук..

Shu Shi и gergana_v,   !


Браво, Hari75!  

Mirama, в думите: "добре че е момче, да не се мъчи като мен" - вложих физически смисъл, да не преживява раждания, аборти, всякакви женски проблеми.

Да, абсолютно права си.  Трябва да се научим да разговаряме, комуникацията липсва тотално. Аз също имам вина за настоящото положение. Опитвам се да се мобилизирам, да инициирам разговор, но няма да е лесно.. Някакъв повод трябва, нещо да се случи, не мога просто така от нищото да взема и изведа тази тема. Разбираш ли, тук върви едно спокойно монотонно ежедневие, съпругът ми работи усилено за нови семейни придобивки и..е една идилия такава. Само в мойта глава има кошмари. И предполагам се чудят защо се цупя и какво по дяволите искам.
В семействата ни(на родителите ни) не се говори на интимни теми, хората не се прегръщат, не се целуват, всякакви емоции не се изразяват.. Възпитани сме в такава студенина, и сега търпим последствията.

Тежка тема.
И тъй като почти всички са изказали много полезни мнения, аз ще се опитам да бъда леко ирационална. Хората, които ме познават отблизо, знаят, че рядко греша. Колкото и нескромно и самонадеяно да звучи.

Хари, нищо в живота ни не се случва, без ние да сме го "разрешили". В душата си. Дори разумът и емоциите ни силно да го отричат, ние сме го пожелали.
Ти вече обичаш това дете. Обичаш го повече от себе си, макар да не го осъзнаваш. В тялото ти, то логично е "враг". Мозъкът ти, който контролира всичко, има една задача - да поддържа живота на тялото ти. Това бебе го застрашава. И логично мозъкът ти реагира, за да те предпази. Реагира с омраза.
Но душата ти...НЕ!!!
В това дете си ти самата. А неговата душа е избрала точно теб. И ти си приела точно него. Точно тук. Точно сега.
Ти няма да го заобичаш. Ти просто имаш нужда от време мозъкът ти да осъзнае, че това дете вече не застрашава тялото ти и просто ще разбереш, че винаги си го обичала.

Освен това, позната като жената с кристалната топка, което може да бъде потвърдено от известен брой потребителки тук, аз ти заявявам, че синът ти има мисия. Но по този въпрос, ще говорим друг път

МЪЖЪТ ти!!!
О...ооооо....това е друга тема!!!
Но - лична история - баба ми, светла й памет/обичам те бабо, много мисля за теб, миличка/, е имала такава бременност. Жената едва е оцеляла. Още в начален етап на бременността лекарят е заявил на дядо ми/лека му пръст/, че трябва да избира - или жената, или детето, че може и двете да изгуби. Той казал, че жената е бременна, щом е бременна - ще ражда. Т'ва е. Суров човек е бил. Сантименти? Може и да е имал. Но пък какъв избор, а? 13 години е бил по-голям от нея, доста заможен, явно е искал наследник. Това е. Избрал е детето. Е, майка ми се е родила, баба ми - оцеляла. Ако той не беше направил този избор, сега нямаше да ме има мен, брат ми, нашите деца, техните деца. А всички ние имаме правото да живеем, благодарение на едно безкомпромисно решение, което е жертвало живота на баба ми. Несправедливо, разбира се, но така е трябвало да стане. Тук едва ли ще те успокои много фактът, че след това човекът, който е искал много деца по принцип, е устоял на всички молби на баба ми за още поне едно дете и изобщо не й е направил такова, при мисълта, че може да я изгуби. Защото едно е да не знаеш, че можеш да изгубиш жена си и да й направиш дете, а после да избираш между живота на жената и детето, друго е да знаеш, че жена ти може да умре и съзнателно да й направиш дете. В товя случай това е станало. И кой каквото и да ми говори, тоя мъж или е много прост, или много самонадеян, или...изобщо не вдява за какво става дума. Което всъщност се покрива с това да е прост.
Момичетата те съветват да говориш с него и да му разкриеш чувствата си. Не вярвам, че той ще те разбере обаче. Лично мнение. Той е убеден, че ти всъщност си щастлива от това да рискуваш живота си в името на детето. Напълно неоснователно мислене обаче. Защото, ако с теб се случи нещо, тези деца, които са така изстрадани, за да бъдат родени, остават сираци. Което хич не виждам какво добро ще им донесе в този живот.

КАтегорично не харесвам мъжа ти. Категорично, ако беше мой познат, бих му казала много грозни думи. Но и категорично съм се научила, че в този живот никой няма право да съди никого.

Но не забравяй - ТИ си направила своя избор. ТИ си тук-и-сега в точно това положение, в което душата ти е пожелала да бъдеш, макар разумът ти да твърди обратното. И един ден ще разбереш, че си се омъжила точно за този човек, за да може точно той да те "принуди" да родиш точно това дете. И ще се разплачеш от радост и благодарност.
Но без той да знае!!!
Изчакай да родиш, да се успокоиш и тогава му кажи всичко, което сега таиш в душата си. Всичката мъка, всичко премълчано, цялата обида. Кажи му го силно, ясно, високо!!! И ако той не замълчи....тогава ще говорим пак. За други неща.
Сега говорим за сина ти. За най-специалния мъж в живота ти. Не можеш да целуваш малкото си бебче, не можеш да играеш с него, защото лежиш. Разкажи го на другото - тихичко, тази нощ. Разкажи му. Прегърни него. Чуй сърцето му, което бие в теб. Поглези го сега, защото, когато се роди, ще трябва да делиш времето си между двете дечица, а едното е имало все пак своето време да бъдеш само негова, защото е първо - първото дете, първата толкова огромна обич, която те кара да се задъхваш и да не вярваш, че е възможно да обичаш друго човешко същество толкова много. Сподели мига с човечето, което е в теб. Сега то е само твое. И ти - само негова. Това не е детето на мъжа ти!!! Това е твоето дете. В твоето тяло, което се страхува, но и с твоята смела душа, което го е пожелала. Защото само ти, никой друг на този свят, не може да роди точно това дете. Само, само ти!!!


След раждането, с радост ще се включа в специална тема за мъжа ти. Тоя...идиот.Тъп.

Hari75,
"Утрото идва и след най - дългата нощ!" ...

Хари аз имах същия проблем не казавх нищо търпях си и си мълчах понасях всичко, което можеше да роди мозъка на майката на приятеля ми понеже в настоящия момент живеем заедно с нея. При мен също се дължеше на това, че в моето семейство нещата са стояли, така че да не показваш много емоции. Е, да ама откакто се роди дъщеря ми много се промених вече за нищо не мълча на никой. Даже съм поставила нещата така ако до края на годината не се изнесем да живеем само тримата аз си взимам детете и си отивам, а той да си прави каквото иска и да живее с, когата иска. Поставям нещата ясно и даже и без да има повод. Когато нещо не ми хареса, а има хора покрай нас си замълчавам обаче чакай да останем двамата нищо не подозиращ си му казвам каквото ми е на сърце и изобщо не ми дреме. Та давай не се колебай да му щажеш каквото имаш пък било и то без повод в противен случай никога няма да настъпи подходящия момент и така и няма да му кажеш това, което ти тежи.

КЛОНКА, радвам се, че пишеш!

Не мисля, че грешиш.
Даже съм сигурна.

Историята за жената, която е била принудена да роди дете, с която започнах е баба ми.
Баща ми е това дете.

И още нещо, което доказва, че ти безкрайно обичаш това дете.
Наближава моментът, в който си абортирала първия път, когато са се случили всички онези неща, които са убили бебето ти и са щели да убият теб. Ти се страхуваш за живота си. Но...всъщност това е рационалното ти мислене, мила. Ти си оцеляла веднъж. Подсъзнателно ти знаеш, че вече си преживяла това, но белегът на изгубеното дете е там. Ти си ужасена не от мисълта, че можеш ти да загинеш, ти се страхуваш да не изгубиш него. Просто не го осъзнаваш.
Огромна майка си, Хари!!!
Инстинктът ти е толкова силен, колкото ти самата не осъзнаваш. И въпросът, който те мъчи го доказва. В момента ти трябва да оцелееш и дори да се страхуваш само за себе си, пак се страхуваш за детето си, защото с теб ще си иде и то.
Белодробната емболия застрашава живота по принцип. И не само бременност и раждане могат да бъдат опасни. Но ти не си се страхувала преди, нали? Страхуваш се сега!!! Помисли защо!!! Защото мислиш не просто за себе си. Мислиш за него!

Безкрайно ти се възхищавам. За нечовешката сила да се бориш с разума, с тялото, с мълчанието, със съмненията си и да опазиш себе си и детето си. Безкрайно красива си в това! Повярвай - в този миг, цялата Вселена е с теб. Остави мъката от чувството, че си жертвана от мъжа си. Това наистина не е по силите на един мъж. Само ти като майка и жена трябва да си наясно, че това е твоят избор. И ще бъдеш възнаградена за него с много любов, много радост, много гордост. Повярвай!!!

Azzy, да, не мога да отреагирам светкавично. Когато ме наранят онемявам, отварям си устата, загубвам ума и дума. Не мога да се гневя, да казвам НЕ Осъзнавам се по-късно, когато съм сама и всичко остава в мен недоизказано. После ме изяжда отвътре.

Парци, с гоооолямо удоволствие,но не съм от София. Тъй като тука издълбавам леглото, може да се разходиш на около 500км

КЛОНКА, разплаках се.. Постът ти ме разтърси.. Всъщност, бебетата които загубих бяха близнаци. Едно момиче ми писа на лични, че в сегашните ми деца, са преродени душите им, които ме търсят и искат да са с мен....
Тази вечер ще поговоря на мъничето.. нямам сили да стоя повече пред компютъра, за да отговоря по подробно.
  
Лека и спокойна нощ на всички дами!
     

Много съм чувствителна на тази тема.
Като бях по-малка/да не казвам по-млада /, много се бунтувах на тази история. После почнах да разбирам...
Много неща разбрах, други вероятно си въобразявам, че съм разбрала. Но в едно съм сигурна - във всеки избор, даже и в най-жестокия, винаги има капка любов, която е извън нас, която не подлежи на определяне. Тя е божественото, което някак си ни казва, че над живота и смъртта има власт само Един.

Моята майка 2 пъти е подписвала информирано съгласие, че отказва лечение, за да си умра на спокойствие вкъщи.

Хари ти си изключително силна личност аз на твое място мисля, че не бих имала сили да преживея загубата на две бебета. Възхищавам ти се най-искренно и ще ти стискам палци за един чудесен изход от бременността и едно прекрасно момченце. Надявам се после да споделиш как сте ти и бебето и как баткото приема новото човече.  

Тази тъжна тема стана толкова истинска, защото тук пишат Майки. Благодаря, че споделяте всичко това.
Искам само едно уточнение да направя, бебчето е станало непланирано. Нито тя, нито мъжът й е предполагал, че след две инвитро процедури, може да се случи по естествен  път. Точно затова ми е странна тази приписана принуда върху съпруга. Той принудително не го е направил, тъй като не е знаел, че това може да се случи. Сигурна съм, че ако сериозно беше повдигнат въпросът за поредно инвитро, вземайки се предвид всички съображения, нещата щяха да са различни.

Лека нощ, мила!
Говори с двете си деца, вторият ти син те чува.
И просто знай, че докосна много хора!

И мен ме разтърси, КЛОНКА.
Аз просто не мога да говоря сега.

Тази тема е истинска, защото това момиче просто е истинско.
В нея е събрана толкова .. ох, не мога да говоря. Но тя просто го излъчва, как да обясня, налудничаво звучи.

Аз минах по същия път.
А майка ми, тя също е причина да се развълнувам от тази тема и от това момиче.