Къща на село.
Не е трябвало да се занимаваш със съседа, а направо да пуснеш една жалба до кмета на селото за шум и смрад. Действа.
- Публикувана: 9 май 2011, 09:10 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 19:32 ч.
Кошмарни съседи
Аз живях на село една година,на края на селото,последната къща,но комшията си имаше кокошкарник точно под терасата на спалнята ни и лятото е такъъъввв шууум.Не можеш да спиш на отворена врата или прозорец, защото сутрин рано рано се разбуждаха кокошките и петлите и ставаше еднааа... ...
Не е трябвало да се занимаваш със съседа, а направо да пуснеш една жалба до кмета на селото за шум и смрад. Действа.
Че аз именно на село като отида си почивам. Не ме дразнят животните. Не. Но това стържене с тази цигулка и тропота на стокилограмовата комшиика, която като валяк преминава по теракота, направо ме влудяват...
Сега ще кажете - Ми отиди си на село! Ма не мога точно сега. След няколко години може и да отида. И хич не ме е срам да го кажа. Обаче онези ще останат и ще продължат да тормозят децата ми...
Сега ще кажете - Ми отиди си на село! Ма не мога точно сега. След няколко години може и да отида. И хич не ме е срам да го кажа. Обаче онези ще останат и ще продължат да тормозят децата ми...
Кофтито е,че живеехме временно там и трябваше да търпим.Иначе хората не бяха никак лоши. 
Сега пък,където живеем постоянно минават бусове на близкия до нас хипермаркет и вдигат голяма шумотевица.Хубавото е,че скоро ще го затварят.
А иначе преди,във входа където живеят нашите си имахме 3 пианистки през етаж. Отделно едните от тях си имаха тонколони големи колкото пералня и си правеха джумбаре нон стоп.Ами свиква се някак,никога не е тихо,но вече ги няма,след 15 години....
Сега пък,където живеем постоянно минават бусове на близкия до нас хипермаркет и вдигат голяма шумотевица.Хубавото е,че скоро ще го затварят.А иначе преди,във входа където живеят нашите си имахме 3 пианистки през етаж. Отделно едните от тях си имаха тонколони големи колкото пералня и си правеха джумбаре нон стоп.Ами свиква се някак,никога не е тихо,но вече ги няма,след 15 години....
Отвратително е!
Имам подобни съседи над нас, но се старая да не обръщам внимание на шума.
Можеш единствено да говориш с родителите, че е прекалено шумно, но се съмнявам, че ще те чуят или че положението ще се промени... То е ясно, че щом като е дете, му е позволено и да срути блока...
Но специално да започваш непредвиден ремонт, само защото някой не си възпитава детето, не е решение, според мен...
Не знам на село как е, но знам, че в града трябва да спазваш някакви норми на поведение, а в случая ти си живееш нормално... Мисълта ми е там, че не си ти, която трябва да отиде на село, ама хайде...
Имам подобни съседи над нас, но се старая да не обръщам внимание на шума.
Можеш единствено да говориш с родителите, че е прекалено шумно, но се съмнявам, че ще те чуят или че положението ще се промени... То е ясно, че щом като е дете, му е позволено и да срути блока...
Но специално да започваш непредвиден ремонт, само защото някой не си възпитава детето, не е решение, според мен...
Не знам на село как е, но знам, че в града трябва да спазваш някакви норми на поведение, а в случая ти си живееш нормално... Мисълта ми е там, че не си ти, която трябва да отиде на село, ама хайде...
Ами Трещи,така е.Аз съм свикнала да спя на шум.Под нас едно време бяха много шумни,имаха малко дете и то скачаше нон стоп като лудо.Майка му и тя не беше от най-нормалните,но бяхме на последния етаж и когато бях сама в апартамента не ме беше страх,защото толкова много шум вдигаха,че все едно бяха вкъщи. Ставаше ли тихо-гробна тишина,умирах си от страх.
Ставаше ли тихо-гробна тишина,умирах си от страх.
И ние си имаме под нас детенце, което се учи да свири на пиано. Също и оперен певец. През лятото е приятно да излезеш на терасата и да слушаш, все пак те не репетират денонощно.
Но тонколони не прощавам.
Но тонколони не прощавам.
Приятно е да се слуша, когато все пак има дори подобие на музика... Но когато е едно безкрайно скрибуцане...повярвай ми превръща се в кошмар.
Ооо, темичка за милите съседи
Този под нас много често тряска входната врата на апартамента си и на входа. Ние над него, ако сме вече легнали, "лекинко" си се стряскаме. Никаква мисъл няма в главата му за другите обитатели. Кучетата му лаят, пече на барбекю на терасата си, и димът идва у нас и съседите. Не търпи никаква забележка. То вече и никой не му прави де. Няма смисъл. Наложих си да свикна, но под нас има един дядо, който се оплаква, че е с апаратче на сърцето, и някой ден от стреса щяло да му спре сърцето. Наистина, вратите се блъскат доста яко, и ако човек е заспал се стряска. Говорили сме с полицая на района-казва това са съседски взаимоотношения, решавайте си ги сами. Правете вътрешен ред. Да, ама не става. И си търпим.
Като почне да пече събирам прането и псувам тихо, за успокоение на гнева си, и му пожелавам да му приседне мръвката, ама нищо не му става на гадняра. Всичкия пушек влиза у дома, над него сме, отврат е, ама търпим.
Този под нас много често тряска входната врата на апартамента си и на входа. Ние над него, ако сме вече легнали, "лекинко" си се стряскаме. Никаква мисъл няма в главата му за другите обитатели. Кучетата му лаят, пече на барбекю на терасата си, и димът идва у нас и съседите. Не търпи никаква забележка. То вече и никой не му прави де. Няма смисъл. Наложих си да свикна, но под нас има един дядо, който се оплаква, че е с апаратче на сърцето, и някой ден от стреса щяло да му спре сърцето. Наистина, вратите се блъскат доста яко, и ако човек е заспал се стряска. Говорили сме с полицая на района-казва това са съседски взаимоотношения, решавайте си ги сами. Правете вътрешен ред. Да, ама не става. И си търпим.
Като почне да пече събирам прането и псувам тихо, за успокоение на гнева си, и му пожелавам да му приседне мръвката, ама нищо не му става на гадняра. Всичкия пушек влиза у дома, над него сме, отврат е, ама търпим.
Kyoko , защо смяташ ,че не са си възпитали детето? Причини има много и докато не разговарят с родителите защо детето тропа през нощта няма как да знаят защо се случва.
Вярно, монетата има две страни и никой не може да каже със сигурност. Но едва ли, ако детето имаше някакви проблеми и причини, авторката ще е толкова безразсъдна и ще пусне темата по този начин. Поне така се надявам.
Следователно - остава възпитанието и нехайството на родителите. Не харесвам схващането, че щом си си вкъщи, е само твоя работа какво и как правиш. Защото не е точно така, особено когато имаш съседи.
А правя и аналогия с моите съседи и тяхното дете - абсолютно здраво и жизнено детенце, което е оставено да се забавлява на воля, по всяко време на денонощието.
На мен не ми пречи шум в момента, но е неприятно. И си мисля, че ако бях човек, на когото шумът пречи, едва ли щях да съумея да живея спокойно...
Съседските отношения явно са проблем на доста хора. Не знам какво е решението и дали въобще има такова, но все пак всички живеем в този блок и би трябвало малко или много да се съобразяваме. За съжаление не всеки мисли така. А колкото до възпитанието на детето - от това, което виждам и чувам определено липсва. Щом на родителите не им прави впечатление какво прави детето им...дано благоволят да ми отворят вратата някой ден, макар че се съмнявам да има някакъв ефект.
Ооо, темичка за милите съседи
Този под нас много често тряска входната врата на апартамента си и на входа. Ние над него, ако сме вече легнали, "лекинко" си се стряскаме. Никаква мисъл няма в главата му за другите обитатели. Кучетата му лаят, пече на барбекю на терасата си, и димът идва у нас и съседите. Не търпи никаква забележка. То вече и никой не му прави де. Няма смисъл. Наложих си да свикна, но под нас има един дядо, който се оплаква, че е с апаратче на сърцето, и някой ден от стреса щяло да му спре сърцето. Наистина, вратите се блъскат доста яко, и ако човек е заспал се стряска. Говорили сме с полицая на района-казва това са съседски взаимоотношения, решавайте си ги сами. Правете вътрешен ред. Да, ама не става. И си търпим.
Като почне да пече събирам прането и псувам тихо, за успокоение на гнева си, и му пожелавам да му приседне мръвката, ама нищо не му става на гадняра. Всичкия пушек влиза у дома, над него сме, отврат е, ама търпим.
Този под нас много често тряска входната врата на апартамента си и на входа. Ние над него, ако сме вече легнали, "лекинко" си се стряскаме. Никаква мисъл няма в главата му за другите обитатели. Кучетата му лаят, пече на барбекю на терасата си, и димът идва у нас и съседите. Не търпи никаква забележка. То вече и никой не му прави де. Няма смисъл. Наложих си да свикна, но под нас има един дядо, който се оплаква, че е с апаратче на сърцето, и някой ден от стреса щяло да му спре сърцето. Наистина, вратите се блъскат доста яко, и ако човек е заспал се стряска. Говорили сме с полицая на района-казва това са съседски взаимоотношения, решавайте си ги сами. Правете вътрешен ред. Да, ама не става. И си търпим.
Като почне да пече събирам прането и псувам тихо, за успокоение на гнева си, и му пожелавам да му приседне мръвката, ама нищо не му става на гадняра. Всичкия пушек влиза у дома, над него сме, отврат е, ама търпим.
Златна, за този вашият пости няма ли?
Приемам автоматично, че няма някаква здравословна, физическа или психическа причина детето да се държи по този начин и коментирам този случай...
Вярно, монетата има две страни и никой не може да каже със сигурност. Но едва ли, ако детето имаше някакви проблеми и причини, авторката ще е толкова безразсъдна и ще пусне темата по този начин. Поне така се надявам.
Вярно, монетата има две страни и никой не може да каже със сигурност. Но едва ли, ако детето имаше някакви проблеми и причини, авторката ще е толкова безразсъдна и ще пусне темата по този начин. Поне така се надявам.
