Относно погребението, моето мнение е че много правилно сте постъпили! Моето мнение за погребенията е че са излишен стрес. Този човек вече го няма! Ако наистина е бил ценен и уважаван то би бил търсен приживе. Какво има да 'си кажете' на погребението му? Какво има да си спомните за него? За мен взаимоотношенията и изречените думи са важни сега, докато сме живи, после е късно!
Всичко това съм го казвала много пъти на БНД но уви, глас в пустиня. Проблема си е негов! Както са казали преди мен, човек сам избира съдбата си. И както виждаш, в подписа си имам нещо много вярно - който търси намира...
Не се чувствай гузна за липсата на чувства към непознат. Той е само биологично допринесъл за съществуването ти, и това е вярно за много други деца родени от донори. Разликата при теб е че знаеш точно кой е 'дарил' клетката.